Тодор Живков

Георги Киряков за ФрогНюз: Не ни поканиха на срещата в Париж заради ганьовщината на политиците, предпочитат да се снишават

"Не ни поканиха на срещата в Париж заради ганьовската позиция на българските политици. И тя неслучайно е ганьовска,…

Frognews.bg (преди 4 месеца)

Георги Киряков за ФрогНюз: Не ни поканиха на срещата в Париж заради ганьовщината на политиците ни, предпочитат да се снишават

Frognews.bg (преди 4 месеца)

Обединена Европа е без алтернатива

На 9 май 1950 г. Робер Шуман, тогава министър на външните работи на Франция, обявява своята прочута Декларация.…

Fakti.bg (преди 4 месеца)

Ясен е съдията на Левски - Лудогорец

Дербито между Левски и Лудогорец при подновяването на еfbet Лига ще се ръководи от Радослав Гидженов. Срещата между…

Fakti.bg (преди 4 месеца)

18 януари: Тодор Живков е арестуван

Вижте какво се е случило на този ден в историята

Vesti.bg (преди 5 месеца)

Какъв беше Калата, който става на 100 г.

Тази снимка, на която в обектива гледаме само ние с Георги Калоянчев е от 1986 г. Аз съм…

Slava.bg (преди 5 месеца)

Какъв беше Калата, който става на 100 г.

Тази снимка, на която в обектива гледаме само ние с Георги Калоянчев е от 1986 г. Аз съм…

Slava.bg (преди 5 месеца)

В парламента се скараха за абревиатурата ДПС и за кабинета на Тодор Живков

Рая Назарян е заела стая от 50 квадрата, обвини Аталай. Тя му отвърна: "Бившият на Делян прави неверни…

Dnes.dir.bg (преди 6 месеца)

Аталай обвини Назарян, че се шири в кабинет 50 кв. и я нарече ''Наделян''. Тя отговори: Лъжа от бившия на Делян!

Тази сутрин пленарното заседание на парламента започна с малък скандал между ветерана депутат от групата на "Демокрация, права…

Offnews.bg (преди 6 месеца)

11 декември 1989 г. Петър Младенов описва пред ЦК на БКП катастрофата на социалистическа България

Запис с гласа на Петър Младенов. На 11 декември 1989 година, месец след свалянето на Тодор Живков, се…

Fakti.bg (преди 6 месеца)

Жени Живкова продава солиден имот на морето и търси нова къща извън България

Хора от имотния бранш разкриват, че Жени Живкова е обявила за продажба морското си имение в Лозенец, пише…

Fakti.bg (преди 6 месеца)

AI "взе" интервю от Тодор Живков, вижте "отговорите" на Бившия първи

Тодор Живков (1911–1998) е български политик и държавник, който ръководи България в продължение на над три десетилетия, пише…

Fakti.bg (преди 6 месеца)

Ще закрият ли единствената паралелка по пчеларство в Южна България

България рискува да загуби ключов център за обучение на пчелари. За това алармираха от Националния браншови пчеларски съюз.…

Cross.bg (преди 7 месеца)

Свободата, “Свободна Европа” и спомените на свободния европейски човек

Българската секция на “Свободна Европа” ми оказа честта да припомни чрез мой (пре)разказ събитията около свалянето на Тодор…

Ivo.bg (преди 7 месеца)

Трагедията в легендата за Гунди

Не възнамерявах да гледам този филм, но приятели настояваха и не съжалявам, че ги послушах. Малко останаха „хлапаците“,…

Fakti.bg (преди 7 месеца)

Носталгията по Живков и социализма – реалности и заблуди

Снимки на Тодор Живков и Бойко Борисов в шофьорска кабина показват кои са актуални кумири на част от…

E-vestnik.bg (преди 7 месеца)

За лъжите и истините, свързани с „Гунди – легенда за любовта“

На 9 октомври 2024 г. в зала „Арена София“ се състоя галапремиерата на филма „Гунди – легенда за…

Fakti.bg (преди 7 месеца)

При "простия" Борисов имаше финансова дисциплина, а Асен и Кирил източиха енергетиката и бюджета с 18 млрд. дефицит

Минеков говори колко Борисов е страхлив и прост. Със схоластика всичко е точно – този е прост, аз…

Fakti.bg (преди 7 месеца)

Първият канселиран българин е... Тодор Живков на 10 ноември

Тончо Краевски в "Операция История" по Bulgaria ON AIR

Dnes.bg (преди 7 месеца)

€1,2М за имението на Живкови в Лозенец с 2 плажа

1 200 000 евро се търсят за морското имение на фамилията на Тодор Живков баш в навечерието на…

Slava.bg (преди 7 месеца)

Автобиография на Тодор Живков

Ранен живот и образование

Тодор Живков е роден на 7 септември 1911 г. в тогавашното село Правец, Орханийско. Син е на Маруца и Христо Живкови. Има брат Георги Живков и сестра Цветанка Живкова.

От 10 май до 19 октомври 1935 г. отбива военната си служба като трудовак в Шеста рота на Първа пехотна работна дружина в София. Завършва (1939) прогимназия в Правец и учи до 6-ти (днешен 10-ти) клас на гимназията в Ботевград. От 1939 г. се установява в София и завършва средното полиграфическо училище, след което постъпва на работа като букволеяр в Държавната печатница в София. От юли 1938 г. до ноември 1942 г. временно пребивава в селата Дъскот, Лесичево, Говедарци, където е разпределена като участъков лекар неговата съпруга Мара Малеева.

Политическа дейност преди 9 септември 1944 г.

През 1929 г. става член на Български комунистически младежки съюз, а през 1932 г. е приет за член на Българската комунистическа партия (БКП), от т.нар. „Кофарджиев набор“. Секретар е на II партиен РК на БКП в София и на ОК на БКП в София (1934-35 и 1941-42). Нелегалното име на Тодор Живков е Янко.

От месец юни 1943 г. по решение на Софийския ОК на БКП е определен за сътрудник на Щаба на Първа Софийска въстаническа оперативна зона. Пълномощник на ОК на БКП за партизанския отряд "Чавдар". Съобщава решението на Щаба на Първа Софийска въстаническа оперативна зона за прегрупирането на отряда в Партизанската бригада „Чавдар“ с командир Добри Джуров.

На 6 септември 1944 г. според неговите спомени оглавява оперативно бюро за охрана на демонстрациите и трамвайната стачка в столицата. В действителност такова бюро не е съществувало и е измислено след идването му на власт. Така също според някои източници на 9 септември 1944 г. поздравява партизанско подразделение на отряда „Чавдар“ влязло в София, но този факт е оспорен от изследователя Христо Христов, тъй като по това време отрядът все още не е влязъл в София.

Кариера в БКП след 9 септември 1944 г.

Тодор Живков на посещение в ГДР, 1963 г.

От септември до ноември 1944 г. е политически ръководител на Щаба на Народната милиция и става трети секретар в ОК на БКП в София. През 1945 г. е кандидат-член на ЦК на БКП. От януари 1948 г. е първи секретар на Градския комитет на БКП в София, както и председател на Градския комитет на Отечествения фронт. На Петия конгрес на БКП е избран за член на ЦК на БКП (декември 1948); постоянно е преизбиран в състава на ръководния орган до 8 декември 1989 г., когато е изваден от неговия състав.

През януари 1950 г. става секретар на ЦК на БКП, а през ноември е избран и за кандидат-член на Политбюро. От юли 1951 до ноември 1989 г. е член на Политбюро на ЦК на БКП. Завежда секретариата на ЦК на БКП от 1953 г., а на пленум след Шестия конгрес на БКП (март 1954) е избран за първи секретар на ЦК на БКП (до април 1981).

Същинската власт в партията обаче получава след инициирания от него Априлски пленум на ЦК на БКП (2–6 април 1956), с който се поставя началото на развенчаването на култа към личността на Вълко Червенков, в съзвучие с решенията на ХХ конгрес на КПСС и политиката на Никита Хрушчов. От 4 април 1981 г., избран от Дванадесетия конгрес на БКП, до 10 ноември 1989 г. е генерален секретар на ЦК на БКП. На състоялия се на 10 ноември 1989 г. пленум на ЦК на БКП, е приета оставката на Тодор Живков. Освобождавайки Живков от функциите му, пленумът изказва и благодарност за неговата дейност дотогава.

На следващ пленум на ЦК на БКП (13 декември 1989 г.) той е порицан и изключен от партията.

Държавни постове след 9 септември 1944 г.

От 1946 до 1990 г. е народен представител в 10 народни събрания (VI ВНС и от I до IX НС).

От 27 май до 28 октомври 1949 г. е председател на Столичния градски народен съвет.

На 19 ноември 1962 г. заменя Антон Югов като председател на Министерския съвет. На този пост е до 9 юли 1971 г., когато е наследен от Станко Тодоров.

Става председател на новосъздадения Държавен съвет на НРБ (фактически държавен глава). Заема длъжността до 17 ноември 1989 г., когато е наследен от Петър Младенов.

След Десетоноемврийския пленум на ЦК на БКП

Арестуван е на 18 януари 1990 г. и е обвинен в редица престъпления. През юли 1990 г. мярката му за неотклонение "задържане под стража" е заменена с домашен арест.

Главната прокуратура започва срещу него 5 дела.

През 1990 г. е образувано дело за насилствената смяна на имената на българските турци и принудителното им изселване от 1984 г. до 1989 г. В периода до 1998 г. Върховният съд връща делото 4 пъти за доразследване във Военната прокуратура.

На 25 февруари 1991 г. започва процес за незаконно раздаване на апартаменти, коли и представителни пари от УБО. На 4 септември 1992 г. Върховният съд го признава за виновен и го осъжда на 7 год. лишаване от свобода и да върне на държавата 7 млн. лева. През януари 1994 г. присъдата е потвърдена. На 9 февруари 1996 г. общото събрание на наказателните колегии отменя присъдата му.

На 8 юни 1993 г. е образувано делото за т.нар. „лагери на смъртта“.

Привлечен е като обвиняем и по делото за отпускане на несъбираеми кредити и помощи на развиващи се държави и комунистически партии, с което е ощетен държавният бюджет.

Обвинен е и по т.нар. дело „Фонд Москва“ (Дело №2) за подпомагане на международното комунистическо движение.

След смъртта му всички обвинения срещу него отпадат.