Тодор Живков

Тодор Живков би завидял: Божанов разби закона за еврото

Управляващите са тръгнали по „комунистически път“ в регулацията на пазара, заяви Божидар Божанов в пост в социалната мрежа…

Iskra.bg (преди 3 месеца)

Поклонението пред Тодор Славков е на 24 юли

Внукът на Тодор Живков почина на 21 юли в село Асен

Nova.bg (преди 3 месеца)

Поклонението пред Тодор Славков ще е на 24 юли

Внукът на Тодор Живков ще бъде погребан в Централните софийски гробища

Dnes.dir.bg (преди 3 месеца)

Ивайло Мирчев: Бойко Борисов постигна нещо, което не е успявал дори неговият ментор Тодор Живков

ПП-ДБ ще имат индивидуална среща с МЕЧ за вот на недоверие

Dnes.dir.bg (преди 3 месеца)

Носталгична ревизия чрез държавната телевизия

Темата за носталгията по комунистическата диктатура явно няма да отпадне от публичността в близко бъдеще и това се…

Ivo.bg (преди 3 месеца)

Христо Крушарски: Тодор Славков ми беше като син, искаше да се усамоти

Внукът на Тодор Живков е сложил край на живота си в къща, която е собственост на Крушарски

Nova.bg (преди 3 месеца)

Разкритие: Тодор Славков се е самоубил със законно притежаван пистолет

След първоначалната информация за смъртта на Тодор Славков, днес станаха ясни нови детайли около трагичния инцидент. Разследващите органи…

Zonaburgas.bg (преди 3 месеца)

Съдийските наряди за втория кръг на Първа лига

Съдийската комисия обяви нарядите за втория кръг на Първа лига. Кристиян Колев ще ръководи мача ЦСКА - Спартак…

Fakti.bg (преди 3 месеца)

21 юли - фаталната дата за семейство Живкови

Тодор Славков почина на 21 юли 2025 година. Датата се оказва черна за комунистическата фамилия, която управлява 33…

Frognews.bg (преди 3 месеца)

Кой бе Тодор Славков (БИОГРАФИЯ/СНИМКИ)

Тодор Славков си отиде на 54 години вчера, 21 юли. Той е роден на 18 май 1971 и…

Dariknews.bg (преди 3 месеца)

Смъртта на червената аристокрация

„Наследникът“ на последния комунистически диктатор Тодор Живков, синът на дъщеря му Людмила – Тодор Славков, отне живота си…

Ploshtadslaveikov.com (преди 3 месеца)

Тодор Славков се е самоубил с пистолетен изстрел в главата в къщата на футболен бос

Тодор Славков, който на 21 юли следобед беше открит мъртъв, се е самоубил с пистолетен изстрел в главата…

Fakti.bg (преди 3 месеца)

Тодор Славков се е самоубил в къщата на футболен бос?

Тодор Славков, син на Людмила Живкова и внук на Тодор Живков, е бил открит мъртъв в следобедните часове…

Iskra.bg (преди 3 месеца)

Тодор Славков се е самоубил, обяви прокуратурата

На 21 юли на 54-годишна възраст внезапно е починал внукът на последния комунистически лидер на България Тодор Живков…

Mediapool.bg (преди 3 месеца)

"Върнете ми държавата": Кой беше Тодор Славков

Новината за внезапната смърт на Тодор Славков втрещи България. Както Lupa. bg съобщи тази вечер, внукът…

Struma.com (преди 3 месеца)

Тъжно! Внезапно почина Тодор Славков

Днес следобед в къща за гости в казанлъшкото село Асен внезапно почина Тодор Славков. Новината бе потвърдена и…

Struma.com (преди 3 месеца)

Почина синът на Людмила Живкова

Името му е дадено в чест на дядо му Тодор Живков

Vesti.bg (преди 3 месеца)

Тодор Славков почина внезапно на 54 години

Днес следобед стана ясно, че Тодор Славков, внук на бившия държавен глава Тодор Живков и син на Иван…

Iskra.bg (преди 3 месеца)

Тодор Славков е починал внезапно в къща за гости край Казанлък

Внукът на Тодор Живков и син на Иван Славков си отиде в деня, в който през 1981 г,…

Dnes.dir.bg (преди 3 месеца)

Почина Тодор Славков на 54 години

Тодор Славков, внук на Тодор Живков и син на Иван Славков и Людмила Живкова, е починал днес следобед…

Frognews.bg (преди 3 месеца)

Автобиография на Тодор Живков

Ранен живот и образование

Тодор Живков е роден на 7 септември 1911 г. в тогавашното село Правец, Орханийско. Син е на Маруца и Христо Живкови. Има брат Георги Живков и сестра Цветанка Живкова.

От 10 май до 19 октомври 1935 г. отбива военната си служба като трудовак в Шеста рота на Първа пехотна работна дружина в София. Завършва (1939) прогимназия в Правец и учи до 6-ти (днешен 10-ти) клас на гимназията в Ботевград. От 1939 г. се установява в София и завършва средното полиграфическо училище, след което постъпва на работа като букволеяр в Държавната печатница в София. От юли 1938 г. до ноември 1942 г. временно пребивава в селата Дъскот, Лесичево, Говедарци, където е разпределена като участъков лекар неговата съпруга Мара Малеева.

Политическа дейност преди 9 септември 1944 г.

През 1929 г. става член на Български комунистически младежки съюз, а през 1932 г. е приет за член на Българската комунистическа партия (БКП), от т.нар. „Кофарджиев набор“. Секретар е на II партиен РК на БКП в София и на ОК на БКП в София (1934-35 и 1941-42). Нелегалното име на Тодор Живков е Янко.

От месец юни 1943 г. по решение на Софийския ОК на БКП е определен за сътрудник на Щаба на Първа Софийска въстаническа оперативна зона. Пълномощник на ОК на БКП за партизанския отряд "Чавдар". Съобщава решението на Щаба на Първа Софийска въстаническа оперативна зона за прегрупирането на отряда в Партизанската бригада „Чавдар“ с командир Добри Джуров.

На 6 септември 1944 г. според неговите спомени оглавява оперативно бюро за охрана на демонстрациите и трамвайната стачка в столицата. В действителност такова бюро не е съществувало и е измислено след идването му на власт. Така също според някои източници на 9 септември 1944 г. поздравява партизанско подразделение на отряда „Чавдар“ влязло в София, но този факт е оспорен от изследователя Христо Христов, тъй като по това време отрядът все още не е влязъл в София.

Кариера в БКП след 9 септември 1944 г.

Тодор Живков на посещение в ГДР, 1963 г.

От септември до ноември 1944 г. е политически ръководител на Щаба на Народната милиция и става трети секретар в ОК на БКП в София. През 1945 г. е кандидат-член на ЦК на БКП. От януари 1948 г. е първи секретар на Градския комитет на БКП в София, както и председател на Градския комитет на Отечествения фронт. На Петия конгрес на БКП е избран за член на ЦК на БКП (декември 1948); постоянно е преизбиран в състава на ръководния орган до 8 декември 1989 г., когато е изваден от неговия състав.

През януари 1950 г. става секретар на ЦК на БКП, а през ноември е избран и за кандидат-член на Политбюро. От юли 1951 до ноември 1989 г. е член на Политбюро на ЦК на БКП. Завежда секретариата на ЦК на БКП от 1953 г., а на пленум след Шестия конгрес на БКП (март 1954) е избран за първи секретар на ЦК на БКП (до април 1981).

Същинската власт в партията обаче получава след инициирания от него Априлски пленум на ЦК на БКП (2–6 април 1956), с който се поставя началото на развенчаването на култа към личността на Вълко Червенков, в съзвучие с решенията на ХХ конгрес на КПСС и политиката на Никита Хрушчов. От 4 април 1981 г., избран от Дванадесетия конгрес на БКП, до 10 ноември 1989 г. е генерален секретар на ЦК на БКП. На състоялия се на 10 ноември 1989 г. пленум на ЦК на БКП, е приета оставката на Тодор Живков. Освобождавайки Живков от функциите му, пленумът изказва и благодарност за неговата дейност дотогава.

На следващ пленум на ЦК на БКП (13 декември 1989 г.) той е порицан и изключен от партията.

Държавни постове след 9 септември 1944 г.

От 1946 до 1990 г. е народен представител в 10 народни събрания (VI ВНС и от I до IX НС).

От 27 май до 28 октомври 1949 г. е председател на Столичния градски народен съвет.

На 19 ноември 1962 г. заменя Антон Югов като председател на Министерския съвет. На този пост е до 9 юли 1971 г., когато е наследен от Станко Тодоров.

Става председател на новосъздадения Държавен съвет на НРБ (фактически държавен глава). Заема длъжността до 17 ноември 1989 г., когато е наследен от Петър Младенов.

След Десетоноемврийския пленум на ЦК на БКП

Арестуван е на 18 януари 1990 г. и е обвинен в редица престъпления. През юли 1990 г. мярката му за неотклонение "задържане под стража" е заменена с домашен арест.

Главната прокуратура започва срещу него 5 дела.

През 1990 г. е образувано дело за насилствената смяна на имената на българските турци и принудителното им изселване от 1984 г. до 1989 г. В периода до 1998 г. Върховният съд връща делото 4 пъти за доразследване във Военната прокуратура.

На 25 февруари 1991 г. започва процес за незаконно раздаване на апартаменти, коли и представителни пари от УБО. На 4 септември 1992 г. Върховният съд го признава за виновен и го осъжда на 7 год. лишаване от свобода и да върне на държавата 7 млн. лева. През януари 1994 г. присъдата е потвърдена. На 9 февруари 1996 г. общото събрание на наказателните колегии отменя присъдата му.

На 8 юни 1993 г. е образувано делото за т.нар. „лагери на смъртта“.

Привлечен е като обвиняем и по делото за отпускане на несъбираеми кредити и помощи на развиващи се държави и комунистически партии, с което е ощетен държавният бюджет.

Обвинен е и по т.нар. дело „Фонд Москва“ (Дело №2) за подпомагане на международното комунистическо движение.

След смъртта му всички обвинения срещу него отпадат.