Тодор Живков

Случаят Кантарджиев и неравенството

През последните дни не стихват пропагандните действия по повод навременното пенсиониране на проф. Кантарджиев – телевизионно известна фигура…

M.fakti.bg (13.06.2021)

Емануил Йорданов: Едноличната власт увеличи корупцията

След като в продължение на 12 години всички назначения в службите са извършвани на базата на вярност към…

Frognews.bg (08.06.2021)

Инициатива на ФАКТИ: Гласът на българите в чужбина (част 16)

От ФАКТИ няма да се уморим да повтаряме, че българите в чужбина са неделима част от общата ни…

M.fakti.bg (07.06.2021)

Правителствена или криминална болница „Лозенец”? Какво не знаем още?

Входът на болница „Лозенец“, известна още като правителствена. Снимка: Булфото Наричат я Правителствена болница, и тя продължава да…

E-vestnik.bg (07.06.2021)

Всички държавни шампиони по лека атлетика на открито за 2021 година

Всички шампиони от Държавното първенство по лека атлетика на открито за 2021 година, което се състоя на 5…

Bnr.bg (06.06.2021)

Синът на Милко Балев продава картини по 10 000 лв.

Ексцентричният художник Калин Балев е известен преди всичко с това, че е син на комунистическата легенда Милко Калев…

M.fakti.bg (06.06.2021)

Адв. Минчо Спасов: Ако Бойко Борисов влезе в затвора, там ще работи като водопроводчик

Ако Бойко Борисов влезе в затвора, там ще работи като водопроводчик. Това коментира в ефира на 7/8 тв…

Frognews.bg (31.05.2021)

Во имя Маркса, Енгелса и товарища Ленина

Знам. Знам, че антикомунизмът е демоде, а пък ще ме обвините точно в него. Ще ме обвините, че…

Sulla.bg (31.05.2021)

Бойко Борисов, Корнелия Нинова и личната отговорност

На последните парламентарни избори двете до този момент главни политически сили- ГЕРБ и БСП преживяха фиаско: ГЕРБ се…

M.fakti.bg (30.05.2021)

Слабата памет за време разделно

Между 29 май и 3 юни 1989 г. над 350 хиляди български граждани са ничии. Вече не са…

Ploshtadslaveikov.com (30.05.2021)

Андрей Райчев: ГЕРБ вече са под бомбардировка

ГЕРБ вече са под бомбардировка. Тя винаги е доминирала в медиите заради умението на Бойко Борисов да общува.…

Frognews.bg (25.05.2021)

Константин сподели много интересна семейна история

Оказва се, че Коцето има доста интересна семейна история. Оказва се, че бащата на изпълнителя е работил в…

Ruse24.bg (24.05.2021)

Константин сподели много интересна семейна история

Оказва се, че Коцето има доста интересна семейна история. Оказва се, че бащата на изпълнителя е работил в…

Burgas24.bg (24.05.2021)

Какво е чувството да готвиш на Тодор Живков?

Срещаме ви с готвача Йордан Стоичков

Nova.bg (23.05.2021)

30 кукли на известни политици на Карнавала на смеха в Габрово

В Габрово днес се провежда традиционният Карнавал на смеха. Най-веселото събитие в града на шегаджиите няма да е…

Bnr.bg (22.05.2021)

Русофобията - неизлечимият бацил на прехода

Режимът на Борисов си отива, но русофобията, която маркира неговото управление продължава да процъфтява.

Ето примерите.

През последната…

M.fakti.bg (20.05.2021)

Тодор Славков на 50 г.: "Живея си живота!"

"Живея си живота. Никога не съм искал нищо конкретно, така ми се е стекъл животът, че съм получавал…

M.fakti.bg (19.05.2021)

Добре ли е да се завърнат патриотите?

Преди не много време като нежен воал през медийното пространство в един и същи ден преминаха две…

Sulla.bg (19.05.2021)

Културата на бързи обороти – 10-16 май

„Културата на бързи обороти“ предлага обзор на културните събития, представени в ефира на програма „Христо Ботев“ за последната…

Bnr.bg (17.05.2021)

Мерцедесът за милиони, возил Тодор Живков

Уникална изложба на ретро класики в НИМ

Dnes.bg (16.05.2021)

Автобиография на Тодор Живков

Ранен живот и образование

Тодор Живков е роден на 7 септември 1911 г. в тогавашното село Правец, Орханийско. Син е на Маруца и Христо Живкови. Има брат Георги Живков и сестра Цветанка Живкова.

От 10 май до 19 октомври 1935 г. отбива военната си служба като трудовак в Шеста рота на Първа пехотна работна дружина в София. Завършва (1939) прогимназия в Правец и учи до 6-ти (днешен 10-ти) клас на гимназията в Ботевград. От 1939 г. се установява в София и завършва средното полиграфическо училище, след което постъпва на работа като букволеяр в Държавната печатница в София. От юли 1938 г. до ноември 1942 г. временно пребивава в селата Дъскот, Лесичево, Говедарци, където е разпределена като участъков лекар неговата съпруга Мара Малеева.

Политическа дейност преди 9 септември 1944 г.

През 1929 г. става член на Български комунистически младежки съюз, а през 1932 г. е приет за член на Българската комунистическа партия (БКП), от т.нар. „Кофарджиев набор“. Секретар е на II партиен РК на БКП в София и на ОК на БКП в София (1934-35 и 1941-42). Нелегалното име на Тодор Живков е Янко.

От месец юни 1943 г. по решение на Софийския ОК на БКП е определен за сътрудник на Щаба на Първа Софийска въстаническа оперативна зона. Пълномощник на ОК на БКП за партизанския отряд "Чавдар". Съобщава решението на Щаба на Първа Софийска въстаническа оперативна зона за прегрупирането на отряда в Партизанската бригада „Чавдар“ с командир Добри Джуров.

На 6 септември 1944 г. според неговите спомени оглавява оперативно бюро за охрана на демонстрациите и трамвайната стачка в столицата. В действителност такова бюро не е съществувало и е измислено след идването му на власт. Така също според някои източници на 9 септември 1944 г. поздравява партизанско подразделение на отряда „Чавдар“ влязло в София, но този факт е оспорен от изследователя Христо Христов, тъй като по това време отрядът все още не е влязъл в София.

Кариера в БКП след 9 септември 1944 г.

Тодор Живков на посещение в ГДР, 1963 г.

От септември до ноември 1944 г. е политически ръководител на Щаба на Народната милиция и става трети секретар в ОК на БКП в София. През 1945 г. е кандидат-член на ЦК на БКП. От януари 1948 г. е първи секретар на Градския комитет на БКП в София, както и председател на Градския комитет на Отечествения фронт. На Петия конгрес на БКП е избран за член на ЦК на БКП (декември 1948); постоянно е преизбиран в състава на ръководния орган до 8 декември 1989 г., когато е изваден от неговия състав.

През януари 1950 г. става секретар на ЦК на БКП, а през ноември е избран и за кандидат-член на Политбюро. От юли 1951 до ноември 1989 г. е член на Политбюро на ЦК на БКП. Завежда секретариата на ЦК на БКП от 1953 г., а на пленум след Шестия конгрес на БКП (март 1954) е избран за първи секретар на ЦК на БКП (до април 1981).

Същинската власт в партията обаче получава след инициирания от него Априлски пленум на ЦК на БКП (2–6 април 1956), с който се поставя началото на развенчаването на култа към личността на Вълко Червенков, в съзвучие с решенията на ХХ конгрес на КПСС и политиката на Никита Хрушчов. От 4 април 1981 г., избран от Дванадесетия конгрес на БКП, до 10 ноември 1989 г. е генерален секретар на ЦК на БКП. На състоялия се на 10 ноември 1989 г. пленум на ЦК на БКП, е приета оставката на Тодор Живков. Освобождавайки Живков от функциите му, пленумът изказва и благодарност за неговата дейност дотогава.

На следващ пленум на ЦК на БКП (13 декември 1989 г.) той е порицан и изключен от партията.

Държавни постове след 9 септември 1944 г.

От 1946 до 1990 г. е народен представител в 10 народни събрания (VI ВНС и от I до IX НС).

От 27 май до 28 октомври 1949 г. е председател на Столичния градски народен съвет.

На 19 ноември 1962 г. заменя Антон Югов като председател на Министерския съвет. На този пост е до 9 юли 1971 г., когато е наследен от Станко Тодоров.

Става председател на новосъздадения Държавен съвет на НРБ (фактически държавен глава). Заема длъжността до 17 ноември 1989 г., когато е наследен от Петър Младенов.

След Десетоноемврийския пленум на ЦК на БКП

Арестуван е на 18 януари 1990 г. и е обвинен в редица престъпления. През юли 1990 г. мярката му за неотклонение "задържане под стража" е заменена с домашен арест.

Главната прокуратура започва срещу него 5 дела.

През 1990 г. е образувано дело за насилствената смяна на имената на българските турци и принудителното им изселване от 1984 г. до 1989 г. В периода до 1998 г. Върховният съд връща делото 4 пъти за доразследване във Военната прокуратура.

На 25 февруари 1991 г. започва процес за незаконно раздаване на апартаменти, коли и представителни пари от УБО. На 4 септември 1992 г. Върховният съд го признава за виновен и го осъжда на 7 год. лишаване от свобода и да върне на държавата 7 млн. лева. През януари 1994 г. присъдата е потвърдена. На 9 февруари 1996 г. общото събрание на наказателните колегии отменя присъдата му.

На 8 юни 1993 г. е образувано делото за т.нар. „лагери на смъртта“.

Привлечен е като обвиняем и по делото за отпускане на несъбираеми кредити и помощи на развиващи се държави и комунистически партии, с което е ощетен държавният бюджет.

Обвинен е и по т.нар. дело „Фонд Москва“ (Дело №2) за подпомагане на международното комунистическо движение.

След смъртта му всички обвинения срещу него отпадат.