Тодор Живков

Радан Кънев: Борисов не е Тодор Живков и ГЕРБ не е БКП

Недопустимо е толкова голяма тема като конституционното устройство на държавата да бъде принизявана до нивото на инструмент за…

Nakratko.bg (17.08.2020)

Проф. Искра Баева: Нова конституция, предложена от ГЕРБ. Шегувате ли се?

Лесно се върви нагоре към властта, но начинът, по който политиците слизат, показва тяхната истинска стойност.

Този стар…

M.fakti.bg (16.08.2020)

Късният Борисов: плавен преход от Тодор Живков към Андрей Луканов

Борисов е усвоил номерата на Живков, макар да ги прилага по кьопав начин. С искането си за ВНС…

M.fakti.bg (16.08.2020)

Борисов успя да надхитри всички?

Вместо да надхитри всички, Борисов сам наля масло в протестния огън. Той едва ли е забравил урока от…

M.fakti.bg (15.08.2020)

Късният Борисов: плавен преход от Тодор Живков към Андрей Луканов

Борисов е усвоил номерата на Живков, макар да ги прилага по кьопав начин. С искането си за ВНС…

Dw.com (15.08.2020)

Борисов успя да надхитри всички?

Вместо да надхитри всички, Борисов сам наля масло в протестния огън. Той едва ли е забравил урока от…

Dw.com (15.08.2020)

Мутри рестартират прехода и закопават държавата: Коментари и колажи за идеите на премиера

Идеята на премиера Бойко Борисов за свикване на Велко Народно събрание и нова конституция предизвика редица коментари в…

Mediapool.bg (14.08.2020)

Христо Комарницки: Все едно гледам Тодор Живков, Петър Младенов, или Андрей Луканов да предлагат демократични промени

Карикатуристът Христо Комарницки коментара във фейсбук предложените от Бойко Борисов промени.

Frognews.bg (14.08.2020)

Борисов и Живков на залез слънце: три прилики и една финална грешка

Борисов сам признава, че е научил много от Тодор Живков. Но явно не се е поучил от финалната…

M.fakti.bg (11.08.2020)

Борисов и Живков на залез слънце: три прилики и една финална грешка

Борисов сам признава, че е научил много от Тодор Живков. Но явно не се е поучил от финалната…

Dw.com (11.08.2020)

Борисов е наказание за нашите грехове

Интервю на Красина Кръстева с Валентин Вацев:

- Как преценявате националното съвещание на ГЕРБ, г-н Вацев? - Като…

M.fakti.bg (09.08.2020)

Бенатова: Ако властта чуе хората от площада, ще види изгубената надежда

Ако някой, от облечените с власт, си направи труда да чуе разнородните послания на хората от площада, ще…

M.fakti.bg (08.08.2020)

На днешния ден преди 22 години умира Тодор Живков

България ще мине през катаклизми, но ще дръпне напред, а идеите за нов социализъм този път ще дойдат…

Burgas24.bg (05.08.2020)

На днешния ден преди 22 години умира Тодор Живков

България ще мине през катаклизми, но ще дръпне напред, а идеите за нов социализъм този път ще дойдат…

Ruse24.bg (05.08.2020)

Сбирката на ГЕРБ като панихида за 22-г. от смъртта на Тато днес

5 август, който ГЕРБ избра за своята извънредна (като всичко напоследък) конференция, всъщност е денят на смъртта на…

Slava.bg (05.08.2020)

Тодор Живков не вземаше властта с кръв, а с интриги

Навършват се 22 години от смъртта му На 5 август 1998 г. почина Тодор Живков. Според официалната информация на БТА…

24chasa.bg (05.08.2020)

Тодор Живков никога не стъпва на Братската могила в София

Обиден е, че сред 17-те народни герои, погребани там, няма нито един от отряда “Чавдар” На около километър от Паметника на Съветската армия на югоизток в…

24chasa.bg (03.08.2020)

Наум Шопов игра цар Борис Трети в три филма

Опит за портрет на актьора, когото наричаха Аристократа на българското кино. На 27 юли той щеше да навърши 90 г. - Добре сте го…

24chasa.bg (01.08.2020)

Извънредно

Този протест не е като онзи протест през 2013/14 г., защото е обединяващ: леви+десни, стари+млади, бедни+богати и т.н.…

Slava.bg (29.07.2020)

Ченалова: Борисов е хищник и ще си отиде като хищник

Коментар на Румяна Ченалова във "Фейсбук"

Не ме развълнуваха последните мерки Борисови. Не защото приемам подигравките МУ. Не защото ми…

M.fakti.bg (28.07.2020)

Автобиография на Тодор Живков

Ранен живот и образование

Тодор Живков е роден на 7 септември 1911 г. в тогавашното село Правец, Орханийско. Син е на Маруца и Христо Живкови. Има брат Георги Живков и сестра Цветанка Живкова.

От 10 май до 19 октомври 1935 г. отбива военната си служба като трудовак в Шеста рота на Първа пехотна работна дружина в София. Завършва (1939) прогимназия в Правец и учи до 6-ти (днешен 10-ти) клас на гимназията в Ботевград. От 1939 г. се установява в София и завършва средното полиграфическо училище, след което постъпва на работа като букволеяр в Държавната печатница в София. От юли 1938 г. до ноември 1942 г. временно пребивава в селата Дъскот, Лесичево, Говедарци, където е разпределена като участъков лекар неговата съпруга Мара Малеева.

Политическа дейност преди 9 септември 1944 г.

През 1929 г. става член на Български комунистически младежки съюз, а през 1932 г. е приет за член на Българската комунистическа партия (БКП), от т.нар. „Кофарджиев набор“. Секретар е на II партиен РК на БКП в София и на ОК на БКП в София (1934-35 и 1941-42). Нелегалното име на Тодор Живков е Янко.

От месец юни 1943 г. по решение на Софийския ОК на БКП е определен за сътрудник на Щаба на Първа Софийска въстаническа оперативна зона. Пълномощник на ОК на БКП за партизанския отряд "Чавдар". Съобщава решението на Щаба на Първа Софийска въстаническа оперативна зона за прегрупирането на отряда в Партизанската бригада „Чавдар“ с командир Добри Джуров.

На 6 септември 1944 г. според неговите спомени оглавява оперативно бюро за охрана на демонстрациите и трамвайната стачка в столицата. В действителност такова бюро не е съществувало и е измислено след идването му на власт. Така също според някои източници на 9 септември 1944 г. поздравява партизанско подразделение на отряда „Чавдар“ влязло в София, но този факт е оспорен от изследователя Христо Христов, тъй като по това време отрядът все още не е влязъл в София.

Кариера в БКП след 9 септември 1944 г.

Тодор Живков на посещение в ГДР, 1963 г.

От септември до ноември 1944 г. е политически ръководител на Щаба на Народната милиция и става трети секретар в ОК на БКП в София. През 1945 г. е кандидат-член на ЦК на БКП. От януари 1948 г. е първи секретар на Градския комитет на БКП в София, както и председател на Градския комитет на Отечествения фронт. На Петия конгрес на БКП е избран за член на ЦК на БКП (декември 1948); постоянно е преизбиран в състава на ръководния орган до 8 декември 1989 г., когато е изваден от неговия състав.

През януари 1950 г. става секретар на ЦК на БКП, а през ноември е избран и за кандидат-член на Политбюро. От юли 1951 до ноември 1989 г. е член на Политбюро на ЦК на БКП. Завежда секретариата на ЦК на БКП от 1953 г., а на пленум след Шестия конгрес на БКП (март 1954) е избран за първи секретар на ЦК на БКП (до април 1981).

Същинската власт в партията обаче получава след инициирания от него Априлски пленум на ЦК на БКП (2–6 април 1956), с който се поставя началото на развенчаването на култа към личността на Вълко Червенков, в съзвучие с решенията на ХХ конгрес на КПСС и политиката на Никита Хрушчов. От 4 април 1981 г., избран от Дванадесетия конгрес на БКП, до 10 ноември 1989 г. е генерален секретар на ЦК на БКП. На състоялия се на 10 ноември 1989 г. пленум на ЦК на БКП, е приета оставката на Тодор Живков. Освобождавайки Живков от функциите му, пленумът изказва и благодарност за неговата дейност дотогава.

На следващ пленум на ЦК на БКП (13 декември 1989 г.) той е порицан и изключен от партията.

Държавни постове след 9 септември 1944 г.

От 1946 до 1990 г. е народен представител в 10 народни събрания (VI ВНС и от I до IX НС).

От 27 май до 28 октомври 1949 г. е председател на Столичния градски народен съвет.

На 19 ноември 1962 г. заменя Антон Югов като председател на Министерския съвет. На този пост е до 9 юли 1971 г., когато е наследен от Станко Тодоров.

Става председател на новосъздадения Държавен съвет на НРБ (фактически държавен глава). Заема длъжността до 17 ноември 1989 г., когато е наследен от Петър Младенов.

След Десетоноемврийския пленум на ЦК на БКП

Арестуван е на 18 януари 1990 г. и е обвинен в редица престъпления. През юли 1990 г. мярката му за неотклонение "задържане под стража" е заменена с домашен арест.

Главната прокуратура започва срещу него 5 дела.

През 1990 г. е образувано дело за насилствената смяна на имената на българските турци и принудителното им изселване от 1984 г. до 1989 г. В периода до 1998 г. Върховният съд връща делото 4 пъти за доразследване във Военната прокуратура.

На 25 февруари 1991 г. започва процес за незаконно раздаване на апартаменти, коли и представителни пари от УБО. На 4 септември 1992 г. Върховният съд го признава за виновен и го осъжда на 7 год. лишаване от свобода и да върне на държавата 7 млн. лева. През януари 1994 г. присъдата е потвърдена. На 9 февруари 1996 г. общото събрание на наказателните колегии отменя присъдата му.

На 8 юни 1993 г. е образувано делото за т.нар. „лагери на смъртта“.

Привлечен е като обвиняем и по делото за отпускане на несъбираеми кредити и помощи на развиващи се държави и комунистически партии, с което е ощетен държавният бюджет.

Обвинен е и по т.нар. дело „Фонд Москва“ (Дело №2) за подпомагане на международното комунистическо движение.

След смъртта му всички обвинения срещу него отпадат.