Тодор Живков

"Съсипаха я тази държава": Мнозинството от българите споделят клишетата

Близо три четвърти от българите споделят (само)ироничната фраза от социалните мрежи "Съсипаха я тази държава", а 80 на…

Mediapool.bg (14.11.2019)

Неразказани истории – III част: Краят на комунизма

През 1988 г. Тодор Живков за първи път прави опит да подаде оставка

Dnes.bg (11.11.2019)

Вижте неизлъчвани кадри на Тодор Живков

Какво разказа синът на Григор Шопов

Vesti.bg (10.11.2019)

Преди 30 години поискахме свят без лъжи

18 ноември 1989 - беше опияняващо, еуфория, радост до сълзи. Това чувство остана от първата проява…

Dnevnik.bg (10.11.2019)

ДСБ: Ден за равносметка е, а България не отбелязва нищо

Ден за равносметка е, искахме избори, за да си върнем държавата, но демокрацията не се роди на 10…

Offnews.bg (10.11.2019)

Румен Радев: Резултатите от пътя към демокрация будят повече тревога, отколкото успокоение

Преди 30 години България пое с ентусиазъм по нов път. Надеждата за по-добър живот обаче се сблъска с…

Bnr.bg (10.11.2019)

Спомени на ”Човека-протокол”: Рокфелер искаше да вземе Т. Живков на служба, щом го махнат

Рокфелер искаше да се срещне с Тодор Живков. Той казва след разговора с Тато, че ако го махнат,…

Frognews.bg (10.11.2019)

"Темата на NOVA" в аванс: 30 години след 10 ноември

На тази дата Тодор Живков беше отстранен от поста

Nova.bg (10.11.2019)

Президентът Румен Радев : Преди 30 години България пое с ентусиазъм по нов път

Преди 30 години България пое с ентусиазъм по нов път. Надеждата за по-добър живот обаче се сблъска с…

Bnr.bg (10.11.2019)

10 ноември 1989 г. Тодор Живков обяви: Социализъмът е едно недоносче. Държавата вече не е главният фактор, а хората

Тодор Христов Живков, управлявал България 35 години (1954 – 1989). На днешната дата, 10 ноември 1989г., на пленум…

Stz7.com (10.11.2019)

10 ноември 1989 г.- краят на една епоха и началото на друга

10 ноември 1989 г. сложи край на една епоха и постави началото на друга. На самата дата беше…

Actualno.com (10.11.2019)

Отбелязваме 30 години от падането на комунизма у нас

Днес отбелязваме 30 години от падането на комунизма у нас. След 33-годишно управление на 10 ноември 1989 г.…

24chasa.bg (10.11.2019)

10 ноември: "Дворцов преврат" или "Нежна революция"

На тази дата на пленум на Централния комитет на БКП Тодор Живков беше освободен от поста генерален секретар…

Dnes.dir.bg (10.11.2019)

Отбелязваме 30-ата годишнина от началото на Прехода

На 10 ноември 1989 г. пленум на Българската комунистическа партия гласува оставката на Тодор Живков като генерален секретар…

Nova.bg (10.11.2019)

30 години от началото на демократичните промени в България

Днес се навършват 30 години от началото на демократичните промени в България. На 10 ноември 1989 г. на…

Cross.bg (10.11.2019)

30 години от преврата и оставката на Тодор Живков

На 10 ноември 1989 г.,преди 30 години, започва преходът към демокрация и пазарна икономика у нас, след като…

Frognews.bg (10.11.2019)

10 ноември 1989 г. и Великите сили. Секретните доклади на Сол Полански

Кой свали Тодор Живков и комунизма? Бяха ли подготвени т. нар. Велики сили за 10 ноември 1989 г.?…

24chasa.bg (09.11.2019)

10 ноември 1989 г. Има опасност да се пролее кръв, плаши Георги Джагаров

След като сваля Тодор Живков, Политбюро си тръгва с бодро настроение Предлагаме ви откъс от дневника на Георги Йорданов за 10…

24chasa.bg (09.11.2019)

Как България проспа 9 ноември и пробива в Стената

Падането на Берлинската стена, едно от най-грандиозните политически събития в Европа след войната, стана календарна жертва на дворцовия…

Mediapool.bg (09.11.2019)

Почина генералът, който свали Тодор Живков от власт

Починал е последният посланик на СССР и първи на Русия в България Виктор Василиевич Шарапов, показва справка във Википедия. Той…

Burgas24.bg (08.11.2019)

Автобиография на Тодор Живков

Ранен живот и образование

Тодор Живков е роден на 7 септември 1911 г. в тогавашното село Правец, Орханийско. Син е на Маруца и Христо Живкови. Има брат Георги Живков и сестра Цветанка Живкова.

От 10 май до 19 октомври 1935 г. отбива военната си служба като трудовак в Шеста рота на Първа пехотна работна дружина в София. Завършва (1939) прогимназия в Правец и учи до 6-ти (днешен 10-ти) клас на гимназията в Ботевград. От 1939 г. се установява в София и завършва средното полиграфическо училище, след което постъпва на работа като букволеяр в Държавната печатница в София. От юли 1938 г. до ноември 1942 г. временно пребивава в селата Дъскот, Лесичево, Говедарци, където е разпределена като участъков лекар неговата съпруга Мара Малеева.

Политическа дейност преди 9 септември 1944 г.

През 1929 г. става член на Български комунистически младежки съюз, а през 1932 г. е приет за член на Българската комунистическа партия (БКП), от т.нар. „Кофарджиев набор“. Секретар е на II партиен РК на БКП в София и на ОК на БКП в София (1934-35 и 1941-42). Нелегалното име на Тодор Живков е Янко.

От месец юни 1943 г. по решение на Софийския ОК на БКП е определен за сътрудник на Щаба на Първа Софийска въстаническа оперативна зона. Пълномощник на ОК на БКП за партизанския отряд "Чавдар". Съобщава решението на Щаба на Първа Софийска въстаническа оперативна зона за прегрупирането на отряда в Партизанската бригада „Чавдар“ с командир Добри Джуров.

На 6 септември 1944 г. според неговите спомени оглавява оперативно бюро за охрана на демонстрациите и трамвайната стачка в столицата. В действителност такова бюро не е съществувало и е измислено след идването му на власт. Така също според някои източници на 9 септември 1944 г. поздравява партизанско подразделение на отряда „Чавдар“ влязло в София, но този факт е оспорен от изследователя Христо Христов, тъй като по това време отрядът все още не е влязъл в София.

Кариера в БКП след 9 септември 1944 г.

Тодор Живков на посещение в ГДР, 1963 г.

От септември до ноември 1944 г. е политически ръководител на Щаба на Народната милиция и става трети секретар в ОК на БКП в София. През 1945 г. е кандидат-член на ЦК на БКП. От януари 1948 г. е първи секретар на Градския комитет на БКП в София, както и председател на Градския комитет на Отечествения фронт. На Петия конгрес на БКП е избран за член на ЦК на БКП (декември 1948); постоянно е преизбиран в състава на ръководния орган до 8 декември 1989 г., когато е изваден от неговия състав.

През януари 1950 г. става секретар на ЦК на БКП, а през ноември е избран и за кандидат-член на Политбюро. От юли 1951 до ноември 1989 г. е член на Политбюро на ЦК на БКП. Завежда секретариата на ЦК на БКП от 1953 г., а на пленум след Шестия конгрес на БКП (март 1954) е избран за първи секретар на ЦК на БКП (до април 1981).

Същинската власт в партията обаче получава след инициирания от него Априлски пленум на ЦК на БКП (2–6 април 1956), с който се поставя началото на развенчаването на култа към личността на Вълко Червенков, в съзвучие с решенията на ХХ конгрес на КПСС и политиката на Никита Хрушчов. От 4 април 1981 г., избран от Дванадесетия конгрес на БКП, до 10 ноември 1989 г. е генерален секретар на ЦК на БКП. На състоялия се на 10 ноември 1989 г. пленум на ЦК на БКП, е приета оставката на Тодор Живков. Освобождавайки Живков от функциите му, пленумът изказва и благодарност за неговата дейност дотогава.

На следващ пленум на ЦК на БКП (13 декември 1989 г.) той е порицан и изключен от партията.

Държавни постове след 9 септември 1944 г.

От 1946 до 1990 г. е народен представител в 10 народни събрания (VI ВНС и от I до IX НС).

От 27 май до 28 октомври 1949 г. е председател на Столичния градски народен съвет.

На 19 ноември 1962 г. заменя Антон Югов като председател на Министерския съвет. На този пост е до 9 юли 1971 г., когато е наследен от Станко Тодоров.

Става председател на новосъздадения Държавен съвет на НРБ (фактически държавен глава). Заема длъжността до 17 ноември 1989 г., когато е наследен от Петър Младенов.

След Десетоноемврийския пленум на ЦК на БКП

Арестуван е на 18 януари 1990 г. и е обвинен в редица престъпления. През юли 1990 г. мярката му за неотклонение "задържане под стража" е заменена с домашен арест.

Главната прокуратура започва срещу него 5 дела.

През 1990 г. е образувано дело за насилствената смяна на имената на българските турци и принудителното им изселване от 1984 г. до 1989 г. В периода до 1998 г. Върховният съд връща делото 4 пъти за доразследване във Военната прокуратура.

На 25 февруари 1991 г. започва процес за незаконно раздаване на апартаменти, коли и представителни пари от УБО. На 4 септември 1992 г. Върховният съд го признава за виновен и го осъжда на 7 год. лишаване от свобода и да върне на държавата 7 млн. лева. През януари 1994 г. присъдата е потвърдена. На 9 февруари 1996 г. общото събрание на наказателните колегии отменя присъдата му.

На 8 юни 1993 г. е образувано делото за т.нар. „лагери на смъртта“.

Привлечен е като обвиняем и по делото за отпускане на несъбираеми кредити и помощи на развиващи се държави и комунистически партии, с което е ощетен държавният бюджет.

Обвинен е и по т.нар. дело „Фонд Москва“ (Дело №2) за подпомагане на международното комунистическо движение.

След смъртта му всички обвинения срещу него отпадат.