Тодор Живков

30 години от началото на демократичните промени в България

Днес се навършват 30 години от началото на демократичните промени в България. На 10 ноември 1989 г. на…

Cross.bg (10.11.2019)

30 години от преврата и оставката на Тодор Живков

На 10 ноември 1989 г.,преди 30 години, започва преходът към демокрация и пазарна икономика у нас, след като…

Frognews.bg (10.11.2019)

10 ноември 1989 г. и Великите сили. Секретните доклади на Сол Полански

Кой свали Тодор Живков и комунизма? Бяха ли подготвени т. нар. Велики сили за 10 ноември 1989 г.?…

24chasa.bg (09.11.2019)

10 ноември 1989 г. Има опасност да се пролее кръв, плаши Георги Джагаров

След като сваля Тодор Живков, Политбюро си тръгва с бодро настроение Предлагаме ви откъс от дневника на Георги Йорданов за 10…

24chasa.bg (09.11.2019)

Как България проспа 9 ноември и пробива в Стената

Падането на Берлинската стена, едно от най-грандиозните политически събития в Европа след войната, стана календарна жертва на дворцовия…

Mediapool.bg (09.11.2019)

Почина генералът, който свали Тодор Живков от власт

Починал е последният посланик на СССР и първи на Русия в България Виктор Василиевич Шарапов, показва справка във Википедия. Той…

Burgas24.bg (08.11.2019)

Отвъд Стената: Как карикатура в „Стършел” издаде, че тоталитаризмът си отива

Вестникът публикува карикатура на Тодор Живков

Btvnovinite.bg (08.11.2019)

Методи Андреев пред Фрог: Другарят Борисов първо да види гредата в своето око, преди да търси сламката в чуждото

Вчера слушах мъдрото слово на първия ни държавен и партиен ръководител Бойко Борисов пред актива на ГЕРБ. Заради…

Frognews.bg (08.11.2019)

30 години за 10 минути

Ако представите ви за прехода към демокрация са поизбледнели в мътилката на времето, ви предлагаме бърз преглед…

Capital.bg (08.11.2019)

Топ 10 на Книжен център „Гринуич“

Топ 10 на Книжен център „Гринуич“ за най-търсените книги от 28 октомври до 3 ноември: 1. „Ирландецът“ от…

Ploshtadslaveikov.com (04.11.2019)

БСП запази Правец, ГЕРБ и ВМРО спорят за Костинброд: кои ще са новите кметове в Софийска област

Кои ще са районните кметове в Софийска област вече може да се каже със сигурност за повечето от…

Offnews.bg (28.10.2019)

9 областни града с нови кметове още след първия тур на изборите, Варна е на кантар (обновена)

9 областни града избраха кметовете си още на първия тур на местните избори: Бургас, Велико Търново, Враца, Габрово, Кърджали,…

Offnews.bg (28.10.2019)

7 областни града с нови кметове още след първия тур на изборите, Варна е на кантар

7 областни града избраха кметовете си още на първия тур на местните избори. Осми - Варна - е…

Offnews.bg (28.10.2019)

Топ 10 на Книжен център „Гринуич“

Топ 10 на Книжен център „Гринуич“ за най-търсените книги от 21 до 27 октомври: 1. „Истинският Тодор Живков“…

Ploshtadslaveikov.com (28.10.2019)

Първи данни от ЦИК: ГЕРБ печели от раз в 6 областни града, БСП води в Русе

Данни от първи обработени протоколи в общинските избирателни комисии публикува Централната избирателна комисия.

На повечето места обработените протоколи…

Offnews.bg (28.10.2019)

Азбучник на българския хаос: ВЪЗПЯВАМ

Тодор Живков и Бойко Борисов – това са възпетите в стихове политици от нашата нова история. Което показва/не…

Actualno.com (25.10.2019)

В НРБ писатели, артисти, учени флиртуваха с Живков. А днес?

Помните ли как в НРБ властта беше влязла в неписан договор с интелигенцията за размяна на лоялност срещу…

Actualno.com (21.10.2019)

Футболен ветеран: „Не участваш ли в схемата, изпадаш от Системата“

„Докога ще се търпят недъзите на българския футбол?!“, издигна вопъл колективният Тодор Живков през далечната 1970 г. Днес,…

Frognews.bg (16.10.2019)

Свалянето на Живков, архиви на СДС и още документи от промените вече са в интернет

Как Тодор Живков е свален от властта, кой какъв е в изборите след това, как изглежда…

Dnevnik.bg (12.10.2019)

Вотът в Кърджали този път няма да е само етнически

Макар през четири години да повтаряме, че избори има в София, Кърджали и в тази демократична страна, този път…

Offnews.bg (12.10.2019)

Автобиография на Тодор Живков

Ранен живот и образование

Тодор Живков е роден на 7 септември 1911 г. в тогавашното село Правец, Орханийско. Син е на Маруца и Христо Живкови. Има брат Георги Живков и сестра Цветанка Живкова.

От 10 май до 19 октомври 1935 г. отбива военната си служба като трудовак в Шеста рота на Първа пехотна работна дружина в София. Завършва (1939) прогимназия в Правец и учи до 6-ти (днешен 10-ти) клас на гимназията в Ботевград. От 1939 г. се установява в София и завършва средното полиграфическо училище, след което постъпва на работа като букволеяр в Държавната печатница в София. От юли 1938 г. до ноември 1942 г. временно пребивава в селата Дъскот, Лесичево, Говедарци, където е разпределена като участъков лекар неговата съпруга Мара Малеева.

Политическа дейност преди 9 септември 1944 г.

През 1929 г. става член на Български комунистически младежки съюз, а през 1932 г. е приет за член на Българската комунистическа партия (БКП), от т.нар. „Кофарджиев набор“. Секретар е на II партиен РК на БКП в София и на ОК на БКП в София (1934-35 и 1941-42). Нелегалното име на Тодор Живков е Янко.

От месец юни 1943 г. по решение на Софийския ОК на БКП е определен за сътрудник на Щаба на Първа Софийска въстаническа оперативна зона. Пълномощник на ОК на БКП за партизанския отряд "Чавдар". Съобщава решението на Щаба на Първа Софийска въстаническа оперативна зона за прегрупирането на отряда в Партизанската бригада „Чавдар“ с командир Добри Джуров.

На 6 септември 1944 г. според неговите спомени оглавява оперативно бюро за охрана на демонстрациите и трамвайната стачка в столицата. В действителност такова бюро не е съществувало и е измислено след идването му на власт. Така също според някои източници на 9 септември 1944 г. поздравява партизанско подразделение на отряда „Чавдар“ влязло в София, но този факт е оспорен от изследователя Христо Христов, тъй като по това време отрядът все още не е влязъл в София.

Кариера в БКП след 9 септември 1944 г.

Тодор Живков на посещение в ГДР, 1963 г.

От септември до ноември 1944 г. е политически ръководител на Щаба на Народната милиция и става трети секретар в ОК на БКП в София. През 1945 г. е кандидат-член на ЦК на БКП. От януари 1948 г. е първи секретар на Градския комитет на БКП в София, както и председател на Градския комитет на Отечествения фронт. На Петия конгрес на БКП е избран за член на ЦК на БКП (декември 1948); постоянно е преизбиран в състава на ръководния орган до 8 декември 1989 г., когато е изваден от неговия състав.

През януари 1950 г. става секретар на ЦК на БКП, а през ноември е избран и за кандидат-член на Политбюро. От юли 1951 до ноември 1989 г. е член на Политбюро на ЦК на БКП. Завежда секретариата на ЦК на БКП от 1953 г., а на пленум след Шестия конгрес на БКП (март 1954) е избран за първи секретар на ЦК на БКП (до април 1981).

Същинската власт в партията обаче получава след инициирания от него Априлски пленум на ЦК на БКП (2–6 април 1956), с който се поставя началото на развенчаването на култа към личността на Вълко Червенков, в съзвучие с решенията на ХХ конгрес на КПСС и политиката на Никита Хрушчов. От 4 април 1981 г., избран от Дванадесетия конгрес на БКП, до 10 ноември 1989 г. е генерален секретар на ЦК на БКП. На състоялия се на 10 ноември 1989 г. пленум на ЦК на БКП, е приета оставката на Тодор Живков. Освобождавайки Живков от функциите му, пленумът изказва и благодарност за неговата дейност дотогава.

На следващ пленум на ЦК на БКП (13 декември 1989 г.) той е порицан и изключен от партията.

Държавни постове след 9 септември 1944 г.

От 1946 до 1990 г. е народен представител в 10 народни събрания (VI ВНС и от I до IX НС).

От 27 май до 28 октомври 1949 г. е председател на Столичния градски народен съвет.

На 19 ноември 1962 г. заменя Антон Югов като председател на Министерския съвет. На този пост е до 9 юли 1971 г., когато е наследен от Станко Тодоров.

Става председател на новосъздадения Държавен съвет на НРБ (фактически държавен глава). Заема длъжността до 17 ноември 1989 г., когато е наследен от Петър Младенов.

След Десетоноемврийския пленум на ЦК на БКП

Арестуван е на 18 януари 1990 г. и е обвинен в редица престъпления. През юли 1990 г. мярката му за неотклонение "задържане под стража" е заменена с домашен арест.

Главната прокуратура започва срещу него 5 дела.

През 1990 г. е образувано дело за насилствената смяна на имената на българските турци и принудителното им изселване от 1984 г. до 1989 г. В периода до 1998 г. Върховният съд връща делото 4 пъти за доразследване във Военната прокуратура.

На 25 февруари 1991 г. започва процес за незаконно раздаване на апартаменти, коли и представителни пари от УБО. На 4 септември 1992 г. Върховният съд го признава за виновен и го осъжда на 7 год. лишаване от свобода и да върне на държавата 7 млн. лева. През януари 1994 г. присъдата е потвърдена. На 9 февруари 1996 г. общото събрание на наказателните колегии отменя присъдата му.

На 8 юни 1993 г. е образувано делото за т.нар. „лагери на смъртта“.

Привлечен е като обвиняем и по делото за отпускане на несъбираеми кредити и помощи на развиващи се държави и комунистически партии, с което е ощетен държавният бюджет.

Обвинен е и по т.нар. дело „Фонд Москва“ (Дело №2) за подпомагане на международното комунистическо движение.

След смъртта му всички обвинения срещу него отпадат.