Тодор Живков

Евгения Живкова: Сега фамилията не ми тежи

Сега вече фамилията ми не ми тежи, но когато бях дете ме притесняваше това, че съм внучка на…

Frognews.bg (02.02.2019)

Жени Живкова: Виденов, Доган, Сидеров - всички идваха при дядо

Тодор Живков критикуваше БСП. Там винаги е имало течения. Предлагали са ми да подкрепям едно или друго, но…

24chasa.bg (02.02.2019)

Българските джуджета покрай великана Путин

Кое е общото между снимките на Путин с премиера ни Борисов и президента им Радев? …

Ivo.bg (24.01.2019)

Български академици подражават на сръбските, който взривиха Югославия с гражданска война

И друг път съм споменавал един анекдот, приписван на академик Ангел Балевски, придворен шут на ЦК на БКП, …

Ivo.bg (11.01.2019)

Внукът на Индира Ганди се пробва за 4-о поколение премиер

Раул Ганди, син на премиера Раджив Ганди, чието последно интервю бе с нашата Даниела Кънева, внук на министър-председателя…

Slava.bg (07.01.2019)

16-тата република: Опитът на Тодор Живков за национално предателство!

Преди 55 години той предлага НРБ да стане част от СССР

Dnes.bg (22.12.2018)

Музеят на хумора и сатирата отбелязва 50 години след „Люти чушки”

Музеят на хумора и сатирата отбелязва 50-годишнината от издаването на книгата с епиграми „Люти чушки” от Радой…

Bnr.bg (20.12.2018)

Епиграми и карикатури от "Люти чушки" на Радой Ралин възкресява Музеят на хумора и сатирата

Музеят на хумора и сатирата ще отбележи този четвъртък от 18 часа 50 години от издаването на на…

Cross.bg (18.12.2018)

Преди 50 години трима студенти застават в защита на Пражката пролет

Преди половин век трима български студенти излизат в защита на Пражката пролет. „Вън войските на марионетката Тодор Живков…

Frognews.bg (02.12.2018)

Двата мита за 10 ноември – дворцов преврат и отгледана опозиция

Карикатура от Георги Чаушов – изритването на Тодор Живков, първата срещу властта след 10 ноември. В края на…

E-vestnik.bg (11.11.2018)

Икономиката по време на Живков е непазарна, казаха участници в конференция за тоталитаризма

Икономиката на страната по време на социалистическото управление на Тодор Живков е била изградена на непазарни принципи със…

Bnr.bg (10.11.2018)

Фалшивите новини за 10 ноември 1989 г., извадени от формалина на някои “неформали”

БНТ избра да ни облъчи днес с уж противоположни гледни точки за годишнината от 10 ноември 1989 г.,…

Ivo.bg (10.11.2018)

След 10 ноември 1989 г. Живков се бори да остане президент – разказано от Пенчо Кубадински

Пенчо Кубадински по време на интервюто, април 1994 г. Снимка: Иван Бакалов Кубадински театрално вдигна дясната си…

E-vestnik.bg (10.11.2018)

29 години от началото на Прехода

На 10 ноември 1989 г. пленум на Българската комунистическа партия гласува оставката на Тодор Живков като генерален секретар…

Frognews.bg (10.11.2018)

Зад кулисите на 10 ноември 1989 г.

В почивката на пленума Тодор Живков обядва злоядо и мълчаливо, изпива си хапчето и ляга да подремне около час "Oще веднъж отзад” на драматурга Майкъл…

24chasa.bg (10.11.2018)

Лъжа е, че невежеството не е повод за срам

В епизод на шоуто, наречено „ВИП брадър“ (съвсем нарочно го гледах), от телевизионния екран в най-гледаното време видях…

Ploshtadslaveikov.com (01.11.2018)

Копринка Червенкова: Положението с управляващата каста става все по-лошо

Морален интегритет липсва на обществото, липсва и на тези, които ни управляват. Нещата винаги опират до елита, който…

Frognews.bg (30.10.2018)

Копринка Червенкова: Продължавам да вярвам, че нещата ще се променят

За тази демокрация ли мечтаеха дисидентите?
Копринка Червенкова говори по тази тема в интервю за предаването "Нещо…

Bnr.bg (30.10.2018)

Отказва ли се Борисов от твърдението си за недостижимите успехи на Тодор Живков?

В навечерието на 29-та година от вътрешнопартийния преврата срещу Тодор Живков по съветска заръка неговият телохранител Бойко Борисов…

Ivo.bg (29.10.2018)

Ричард и Караджова се изложиха

Фитнесинструкторът Ричард Величков блесна със знания на поредната матура във VIP Brother. Сюжетът с изпитите се оказа един…

Slava.bg (26.10.2018)

« First
←
43
44
45
46
47
48
49
50
51
→
Last »

Автобиография на Тодор Живков

Ранен живот и образование

Тодор Живков е роден на 7 септември 1911 г. в тогавашното село Правец, Орханийско. Син е на Маруца и Христо Живкови. Има брат Георги Живков и сестра Цветанка Живкова.

От 10 май до 19 октомври 1935 г. отбива военната си служба като трудовак в Шеста рота на Първа пехотна работна дружина в София. Завършва (1939) прогимназия в Правец и учи до 6-ти (днешен 10-ти) клас на гимназията в Ботевград. От 1939 г. се установява в София и завършва средното полиграфическо училище, след което постъпва на работа като букволеяр в Държавната печатница в София. От юли 1938 г. до ноември 1942 г. временно пребивава в селата Дъскот, Лесичево, Говедарци, където е разпределена като участъков лекар неговата съпруга Мара Малеева.

Политическа дейност преди 9 септември 1944 г.

През 1929 г. става член на Български комунистически младежки съюз, а през 1932 г. е приет за член на Българската комунистическа партия (БКП), от т.нар. „Кофарджиев набор“. Секретар е на II партиен РК на БКП в София и на ОК на БКП в София (1934-35 и 1941-42). Нелегалното име на Тодор Живков е Янко.

От месец юни 1943 г. по решение на Софийския ОК на БКП е определен за сътрудник на Щаба на Първа Софийска въстаническа оперативна зона. Пълномощник на ОК на БКП за партизанския отряд "Чавдар". Съобщава решението на Щаба на Първа Софийска въстаническа оперативна зона за прегрупирането на отряда в Партизанската бригада „Чавдар“ с командир Добри Джуров.

На 6 септември 1944 г. според неговите спомени оглавява оперативно бюро за охрана на демонстрациите и трамвайната стачка в столицата. В действителност такова бюро не е съществувало и е измислено след идването му на власт. Така също според някои източници на 9 септември 1944 г. поздравява партизанско подразделение на отряда „Чавдар“ влязло в София, но този факт е оспорен от изследователя Христо Христов, тъй като по това време отрядът все още не е влязъл в София.

Кариера в БКП след 9 септември 1944 г.

Тодор Живков на посещение в ГДР, 1963 г.

От септември до ноември 1944 г. е политически ръководител на Щаба на Народната милиция и става трети секретар в ОК на БКП в София. През 1945 г. е кандидат-член на ЦК на БКП. От януари 1948 г. е първи секретар на Градския комитет на БКП в София, както и председател на Градския комитет на Отечествения фронт. На Петия конгрес на БКП е избран за член на ЦК на БКП (декември 1948); постоянно е преизбиран в състава на ръководния орган до 8 декември 1989 г., когато е изваден от неговия състав.

През януари 1950 г. става секретар на ЦК на БКП, а през ноември е избран и за кандидат-член на Политбюро. От юли 1951 до ноември 1989 г. е член на Политбюро на ЦК на БКП. Завежда секретариата на ЦК на БКП от 1953 г., а на пленум след Шестия конгрес на БКП (март 1954) е избран за първи секретар на ЦК на БКП (до април 1981).

Същинската власт в партията обаче получава след инициирания от него Априлски пленум на ЦК на БКП (2–6 април 1956), с който се поставя началото на развенчаването на култа към личността на Вълко Червенков, в съзвучие с решенията на ХХ конгрес на КПСС и политиката на Никита Хрушчов. От 4 април 1981 г., избран от Дванадесетия конгрес на БКП, до 10 ноември 1989 г. е генерален секретар на ЦК на БКП. На състоялия се на 10 ноември 1989 г. пленум на ЦК на БКП, е приета оставката на Тодор Живков. Освобождавайки Живков от функциите му, пленумът изказва и благодарност за неговата дейност дотогава.

На следващ пленум на ЦК на БКП (13 декември 1989 г.) той е порицан и изключен от партията.

Държавни постове след 9 септември 1944 г.

От 1946 до 1990 г. е народен представител в 10 народни събрания (VI ВНС и от I до IX НС).

От 27 май до 28 октомври 1949 г. е председател на Столичния градски народен съвет.

На 19 ноември 1962 г. заменя Антон Югов като председател на Министерския съвет. На този пост е до 9 юли 1971 г., когато е наследен от Станко Тодоров.

Става председател на новосъздадения Държавен съвет на НРБ (фактически държавен глава). Заема длъжността до 17 ноември 1989 г., когато е наследен от Петър Младенов.

След Десетоноемврийския пленум на ЦК на БКП

Арестуван е на 18 януари 1990 г. и е обвинен в редица престъпления. През юли 1990 г. мярката му за неотклонение "задържане под стража" е заменена с домашен арест.

Главната прокуратура започва срещу него 5 дела.

През 1990 г. е образувано дело за насилствената смяна на имената на българските турци и принудителното им изселване от 1984 г. до 1989 г. В периода до 1998 г. Върховният съд връща делото 4 пъти за доразследване във Военната прокуратура.

На 25 февруари 1991 г. започва процес за незаконно раздаване на апартаменти, коли и представителни пари от УБО. На 4 септември 1992 г. Върховният съд го признава за виновен и го осъжда на 7 год. лишаване от свобода и да върне на държавата 7 млн. лева. През януари 1994 г. присъдата е потвърдена. На 9 февруари 1996 г. общото събрание на наказателните колегии отменя присъдата му.

На 8 юни 1993 г. е образувано делото за т.нар. „лагери на смъртта“.

Привлечен е като обвиняем и по делото за отпускане на несъбираеми кредити и помощи на развиващи се държави и комунистически партии, с което е ощетен държавният бюджет.

Обвинен е и по т.нар. дело „Фонд Москва“ (Дело №2) за подпомагане на международното комунистическо движение.

След смъртта му всички обвинения срещу него отпадат.