Тодор Живков

Лъжа е, че невежеството не е повод за срам

В епизод на шоуто, наречено „ВИП брадър“ (съвсем нарочно го гледах), от телевизионния екран в най-гледаното време видях…

Ploshtadslaveikov.com (01.11.2018)

Копринка Червенкова: Положението с управляващата каста става все по-лошо

Морален интегритет липсва на обществото, липсва и на тези, които ни управляват. Нещата винаги опират до елита, който…

Frognews.bg (30.10.2018)

Копринка Червенкова: Продължавам да вярвам, че нещата ще се променят

За тази демокрация ли мечтаеха дисидентите?

Копринка Червенкова говори по тази тема в интервю за предаването "Нещо…

Bnr.bg (30.10.2018)

Отказва ли се Борисов от твърдението си за недостижимите успехи на Тодор Живков?

В навечерието на 29-та година от вътрешнопартийния преврата срещу Тодор Живков по съветска заръка неговият телохранител Бойко Борисов…

Ivo.bg (29.10.2018)

Ричард и Караджова се изложиха

Фитнесинструкторът Ричард Величков блесна със знания на поредната матура във VIP Brother. Сюжетът с изпитите се оказа един…

Slava.bg (26.10.2018)

Христо Стоичков за Тодор Живков: Много му се кефех на стареца

Официалната биография на най-популярния българин по света Христо Стоичков излиза на пазара на 25 октомври. В част от книгата Камата разказва…

Cross.bg (23.10.2018)

Излиза нецензурираната версия на „Образ и подобие“ на Радичков

Йордан Радичков пише един от последните си театрални текстове – „Образ и подобие“, през 1986 г. Пиесата разказва…

Ploshtadslaveikov.com (22.10.2018)

Дамският гамбит на Кремъл в БСП тепърва предстои

Корнелия Нинова започна кариерата си на партиен лидер с демонстрация на вярност към символа на партията Тодор…

Ivo.bg (18.10.2018)

Бегликташ- една неразгадана тайна

Бегликташ е тракийско светилище на племето скирмияни от Бронзовата епоха до Късната Античност, от XIV век пр.н.е. до…

Bnr.bg (15.10.2018)

Атракционни пътувания по различни маршрути по повод 130 години от създаването на БДЖ

На 6-и и 7-и октомври БДЖ "Пътнически превози" организира атракционни пътувания по различни маршрути от страната за…

Bnr.bg (03.10.2018)

Евгения Живкова: През 1997 г. имаше разговори за среща на дядо ми със Симеон Сасккобургготски, но не се състоя

Трудно е да бъдат сравнявани политици от различни поколения, каза Евгения Живкова в отговор на въпрос на Би…

24chasa.bg (29.09.2018)

Щетите на другаря Костов за България

Учудващо е, че мислещи хора, вярват в него, както зрелите пенсионери вярват на Тодор Живков, пише в коментар…

Bulgaria.utre.bg (25.09.2018)

Ренета Инджова: Борисов владее всички иширети да манипулира масите

Той е ученик на Тодор Живков и на Симеон Сакскобургготски и владее всички иширети как да се манипулират…

Frognews.bg (16.09.2018)

Атанасов: Пиле шарено от Банкя, Тодор Живков беше по-скромен от теб

Какво работи Борисов?

Frognews.bg (12.09.2018)

MI5 уби Марков заради това писмо?

Това писмо, в което прави на нищо "свободата на словото" в британските медии, които той вини, че са…

Slava.bg (07.09.2018)

07/09: Роден Тодор Живков. 07/09: Убит Георги Марков

Двама души бяха командировани в българското посолство в Лондон. Бяха от Държавна сигурност, от секретен отдел. Два дена…

Frognews.bg (07.09.2018)

От 27 юли компанията на Миню Стайков "СИС Индустрийс" е на сина на секретарката на Тодор Живков (Обзор)

Обвиниха алкохолния бос за пране на пари, данъчни престъпления и източване на 1 млн. лв. ДДС, сина му…

24chasa.bg (06.09.2018)

Искра Баева: Зад интервенцията по време на Пражката пролет стои страхът от демокрацията

Управляващата в Чехословакия Комунистическа партия не се опитва да смени системата, а да демократизира действащия в онзи момент…

Bnr.bg (22.08.2018)

Цар без корона! Какво стана с идеалите на Тодор Живков?

Стефан Цанев търси отговорите в четвъртия том на своите "Български хроники"

Dnes.bg (17.08.2018)

На 5 август 1998 г. умира Тодор Живков

На 5 август 1998 г. умира Тодор Живков. Същият ден властта обяви, че сменя парите.

Frognews.bg (05.08.2018)

« First
←
46
47
48
49
50
51
52
53
54
→
Last »

Автобиография на Тодор Живков

Ранен живот и образование

Тодор Живков е роден на 7 септември 1911 г. в тогавашното село Правец, Орханийско. Син е на Маруца и Христо Живкови. Има брат Георги Живков и сестра Цветанка Живкова.

От 10 май до 19 октомври 1935 г. отбива военната си служба като трудовак в Шеста рота на Първа пехотна работна дружина в София. Завършва (1939) прогимназия в Правец и учи до 6-ти (днешен 10-ти) клас на гимназията в Ботевград. От 1939 г. се установява в София и завършва средното полиграфическо училище, след което постъпва на работа като букволеяр в Държавната печатница в София. От юли 1938 г. до ноември 1942 г. временно пребивава в селата Дъскот, Лесичево, Говедарци, където е разпределена като участъков лекар неговата съпруга Мара Малеева.

Политическа дейност преди 9 септември 1944 г.

През 1929 г. става член на Български комунистически младежки съюз, а през 1932 г. е приет за член на Българската комунистическа партия (БКП), от т.нар. „Кофарджиев набор“. Секретар е на II партиен РК на БКП в София и на ОК на БКП в София (1934-35 и 1941-42). Нелегалното име на Тодор Живков е Янко.

От месец юни 1943 г. по решение на Софийския ОК на БКП е определен за сътрудник на Щаба на Първа Софийска въстаническа оперативна зона. Пълномощник на ОК на БКП за партизанския отряд "Чавдар". Съобщава решението на Щаба на Първа Софийска въстаническа оперативна зона за прегрупирането на отряда в Партизанската бригада „Чавдар“ с командир Добри Джуров.

На 6 септември 1944 г. според неговите спомени оглавява оперативно бюро за охрана на демонстрациите и трамвайната стачка в столицата. В действителност такова бюро не е съществувало и е измислено след идването му на власт. Така също според някои източници на 9 септември 1944 г. поздравява партизанско подразделение на отряда „Чавдар“ влязло в София, но този факт е оспорен от изследователя Христо Христов, тъй като по това време отрядът все още не е влязъл в София.

Кариера в БКП след 9 септември 1944 г.

Тодор Живков на посещение в ГДР, 1963 г.

От септември до ноември 1944 г. е политически ръководител на Щаба на Народната милиция и става трети секретар в ОК на БКП в София. През 1945 г. е кандидат-член на ЦК на БКП. От януари 1948 г. е първи секретар на Градския комитет на БКП в София, както и председател на Градския комитет на Отечествения фронт. На Петия конгрес на БКП е избран за член на ЦК на БКП (декември 1948); постоянно е преизбиран в състава на ръководния орган до 8 декември 1989 г., когато е изваден от неговия състав.

През януари 1950 г. става секретар на ЦК на БКП, а през ноември е избран и за кандидат-член на Политбюро. От юли 1951 до ноември 1989 г. е член на Политбюро на ЦК на БКП. Завежда секретариата на ЦК на БКП от 1953 г., а на пленум след Шестия конгрес на БКП (март 1954) е избран за първи секретар на ЦК на БКП (до април 1981).

Същинската власт в партията обаче получава след инициирания от него Априлски пленум на ЦК на БКП (2–6 април 1956), с който се поставя началото на развенчаването на култа към личността на Вълко Червенков, в съзвучие с решенията на ХХ конгрес на КПСС и политиката на Никита Хрушчов. От 4 април 1981 г., избран от Дванадесетия конгрес на БКП, до 10 ноември 1989 г. е генерален секретар на ЦК на БКП. На състоялия се на 10 ноември 1989 г. пленум на ЦК на БКП, е приета оставката на Тодор Живков. Освобождавайки Живков от функциите му, пленумът изказва и благодарност за неговата дейност дотогава.

На следващ пленум на ЦК на БКП (13 декември 1989 г.) той е порицан и изключен от партията.

Държавни постове след 9 септември 1944 г.

От 1946 до 1990 г. е народен представител в 10 народни събрания (VI ВНС и от I до IX НС).

От 27 май до 28 октомври 1949 г. е председател на Столичния градски народен съвет.

На 19 ноември 1962 г. заменя Антон Югов като председател на Министерския съвет. На този пост е до 9 юли 1971 г., когато е наследен от Станко Тодоров.

Става председател на новосъздадения Държавен съвет на НРБ (фактически държавен глава). Заема длъжността до 17 ноември 1989 г., когато е наследен от Петър Младенов.

След Десетоноемврийския пленум на ЦК на БКП

Арестуван е на 18 януари 1990 г. и е обвинен в редица престъпления. През юли 1990 г. мярката му за неотклонение "задържане под стража" е заменена с домашен арест.

Главната прокуратура започва срещу него 5 дела.

През 1990 г. е образувано дело за насилствената смяна на имената на българските турци и принудителното им изселване от 1984 г. до 1989 г. В периода до 1998 г. Върховният съд връща делото 4 пъти за доразследване във Военната прокуратура.

На 25 февруари 1991 г. започва процес за незаконно раздаване на апартаменти, коли и представителни пари от УБО. На 4 септември 1992 г. Върховният съд го признава за виновен и го осъжда на 7 год. лишаване от свобода и да върне на държавата 7 млн. лева. През януари 1994 г. присъдата е потвърдена. На 9 февруари 1996 г. общото събрание на наказателните колегии отменя присъдата му.

На 8 юни 1993 г. е образувано делото за т.нар. „лагери на смъртта“.

Привлечен е като обвиняем и по делото за отпускане на несъбираеми кредити и помощи на развиващи се държави и комунистически партии, с което е ощетен държавният бюджет.

Обвинен е и по т.нар. дело „Фонд Москва“ (Дело №2) за подпомагане на международното комунистическо движение.

След смъртта му всички обвинения срещу него отпадат.