Тодор Живков

Две Българии, едната си иска социализма

Съществува шегата, че много хора у нас вече не правят разлика между цар Борис Трети и Тодор Живков.…

Ploshtadslaveikov.com (15.11.2017)

Пламен Каменов: Пеевски ни открадна "Блиц" със знанието на Борисов

Хора на Делян Пеевски, буквално за три дни, насила ни откраднаха фирмата, която беше собственик на най-посещавания сайт…

Mediapool.bg (14.11.2017)

Румен Радев: На Захарова от руското външно трябва да отговаря Захариева от българското

"Има ясен протокол - на Захарова от руското външно трябва да отговаря Захариева от нашето външно министерство." Това…

Mediapool.bg (10.11.2017)

Радев: На 10 ноември преди 28 г. имах надежди като всички, сега усещам липса на законност

На 10 ноември 1989-а бях лейтенант в база Равнец край Бургас. Имахме нощни полети, след един моят командир…

24chasa.bg (10.11.2017)

Колко пъти бившият Първи подава оставка?

Нови факти около свалянето на Тодор Живков, който падна от власт преди 28 години

Btvnovinite.bg (10.11.2017)

Иван Костов: Диктатурата на Живков ни завеща пълна разруха, а не предприятия за 30 млрд.*

Двадесет и осем години след началото на демократичните промени у нас, едно от най-устойчивите клишета за прехода е…

Mediapool.bg (10.11.2017)

Промени ли нещо Голямата промяна за 28 г.?

На този ден, пак беше петък, преди 28 години беше свален след 33 г. управление Тодор Живков, а…

Slava.bg (10.11.2017)

Около оставката на Живков

Виктор Василиевич Шарапов[1] е последният съветски и първият руски посланик в България (март 1988 – лятото на 1992…

Mediapool.bg (10.11.2017)

Навършват се 28 години от падането на Тодор Живков

На 18 ноември в София се провежда първият митинг на зараждащата се опозиция

Btvnovinite.bg (10.11.2017)

28 години от "дворцовия преврат" в БКП

Преди 28 години, на 10 ноември 1989 г., започва прехода към демокрация и пазарна икономика у нас,…

Nakratko.bg (10.11.2017)

10-и ноември 1989 година - денят на промяната и... свободата

На 10 ноември 1989 година на пленум на ЦК на БКП Тодор Живков беше освободен от най-високата длъжност -…

Bnr.bg (10.11.2017)

Непубликувана стенограма: Драмата на Тодор Живков през 89-а

Държавният глава поискал смяната си след натиск от Москва

Dnes.bg (10.11.2017)

Домът на Тато тъне в разруха

Тотална разруха цари в някогашната резиденция на Тодор Живков в Банкя, където бившият държавен ръководител живееше до падането…

24chasa.bg (09.11.2017)

„16-та република ли” или още нещо за сателитния синдром на България

Премиерата на документалната книга „16-та република ли?” с автори проф. Искра Баева и проф. Евгения Калинова е факт.…

Bnr.bg (09.11.2017)

Почина Стелиян Стойчев - най-младият депутат във Великото народно събрание

На 51-годишна възраст почина Стелиян Стойчев, съавтор на Конституцията и най-младият депутат във Великото народно събрание (1990-1991), съобщиха…

Mediapool.bg (08.11.2017)

Как Тодор Живков бе произведен в спасител на българските евреи

Най-дълговременният партиен и държавен ръководител на социалистическа България не можеше да остане извън ласкателното внимание на киното ни.…

Ploshtadslaveikov.com (03.11.2017)

Защо през 1966 г. България не купи 30 френски самолета “Каравел”

Нино Николов превежда Тодор Живков по-интелигентно През октомври 1966 г. Тодор Живков е поканен от президента ген. Шарл…

24chasa.bg (03.11.2017)

Руски производители на фалшиви новини обучават български чираци в Москва

Заветът на Левски да не позволяваме да ни освобождава Русия, за да не ни пороби, чиято основателност се…

Ivo.bg (01.11.2017)

Пасивната съветофилска съпротива срещу акция на български будители

“Група граждани” беше минималистично определение на “Работническо дело” за стотиците протестиращи по екологични, но превърнали се за пръв…

Ivo.bg (01.11.2017)

Лепа Брена: Аз съм малко по-старомодна и все още обичам първия си мъж

35 години музикална кариера ще отбележи на 18 декември в "Арена-Армеец" в София една от най-популярните жени на…

Bnr.bg (27.10.2017)

Автобиография на Тодор Живков

Ранен живот и образование

Тодор Живков е роден на 7 септември 1911 г. в тогавашното село Правец, Орханийско. Син е на Маруца и Христо Живкови. Има брат Георги Живков и сестра Цветанка Живкова.

От 10 май до 19 октомври 1935 г. отбива военната си служба като трудовак в Шеста рота на Първа пехотна работна дружина в София. Завършва (1939) прогимназия в Правец и учи до 6-ти (днешен 10-ти) клас на гимназията в Ботевград. От 1939 г. се установява в София и завършва средното полиграфическо училище, след което постъпва на работа като букволеяр в Държавната печатница в София. От юли 1938 г. до ноември 1942 г. временно пребивава в селата Дъскот, Лесичево, Говедарци, където е разпределена като участъков лекар неговата съпруга Мара Малеева.

Политическа дейност преди 9 септември 1944 г.

През 1929 г. става член на Български комунистически младежки съюз, а през 1932 г. е приет за член на Българската комунистическа партия (БКП), от т.нар. „Кофарджиев набор“. Секретар е на II партиен РК на БКП в София и на ОК на БКП в София (1934-35 и 1941-42). Нелегалното име на Тодор Живков е Янко.

От месец юни 1943 г. по решение на Софийския ОК на БКП е определен за сътрудник на Щаба на Първа Софийска въстаническа оперативна зона. Пълномощник на ОК на БКП за партизанския отряд "Чавдар". Съобщава решението на Щаба на Първа Софийска въстаническа оперативна зона за прегрупирането на отряда в Партизанската бригада „Чавдар“ с командир Добри Джуров.

На 6 септември 1944 г. според неговите спомени оглавява оперативно бюро за охрана на демонстрациите и трамвайната стачка в столицата. В действителност такова бюро не е съществувало и е измислено след идването му на власт. Така също според някои източници на 9 септември 1944 г. поздравява партизанско подразделение на отряда „Чавдар“ влязло в София, но този факт е оспорен от изследователя Христо Христов, тъй като по това време отрядът все още не е влязъл в София.

Кариера в БКП след 9 септември 1944 г.

Тодор Живков на посещение в ГДР, 1963 г.

От септември до ноември 1944 г. е политически ръководител на Щаба на Народната милиция и става трети секретар в ОК на БКП в София. През 1945 г. е кандидат-член на ЦК на БКП. От януари 1948 г. е първи секретар на Градския комитет на БКП в София, както и председател на Градския комитет на Отечествения фронт. На Петия конгрес на БКП е избран за член на ЦК на БКП (декември 1948); постоянно е преизбиран в състава на ръководния орган до 8 декември 1989 г., когато е изваден от неговия състав.

През януари 1950 г. става секретар на ЦК на БКП, а през ноември е избран и за кандидат-член на Политбюро. От юли 1951 до ноември 1989 г. е член на Политбюро на ЦК на БКП. Завежда секретариата на ЦК на БКП от 1953 г., а на пленум след Шестия конгрес на БКП (март 1954) е избран за първи секретар на ЦК на БКП (до април 1981).

Същинската власт в партията обаче получава след инициирания от него Априлски пленум на ЦК на БКП (2–6 април 1956), с който се поставя началото на развенчаването на култа към личността на Вълко Червенков, в съзвучие с решенията на ХХ конгрес на КПСС и политиката на Никита Хрушчов. От 4 април 1981 г., избран от Дванадесетия конгрес на БКП, до 10 ноември 1989 г. е генерален секретар на ЦК на БКП. На състоялия се на 10 ноември 1989 г. пленум на ЦК на БКП, е приета оставката на Тодор Живков. Освобождавайки Живков от функциите му, пленумът изказва и благодарност за неговата дейност дотогава.

На следващ пленум на ЦК на БКП (13 декември 1989 г.) той е порицан и изключен от партията.

Държавни постове след 9 септември 1944 г.

От 1946 до 1990 г. е народен представител в 10 народни събрания (VI ВНС и от I до IX НС).

От 27 май до 28 октомври 1949 г. е председател на Столичния градски народен съвет.

На 19 ноември 1962 г. заменя Антон Югов като председател на Министерския съвет. На този пост е до 9 юли 1971 г., когато е наследен от Станко Тодоров.

Става председател на новосъздадения Държавен съвет на НРБ (фактически държавен глава). Заема длъжността до 17 ноември 1989 г., когато е наследен от Петър Младенов.

След Десетоноемврийския пленум на ЦК на БКП

Арестуван е на 18 януари 1990 г. и е обвинен в редица престъпления. През юли 1990 г. мярката му за неотклонение "задържане под стража" е заменена с домашен арест.

Главната прокуратура започва срещу него 5 дела.

През 1990 г. е образувано дело за насилствената смяна на имената на българските турци и принудителното им изселване от 1984 г. до 1989 г. В периода до 1998 г. Върховният съд връща делото 4 пъти за доразследване във Военната прокуратура.

На 25 февруари 1991 г. започва процес за незаконно раздаване на апартаменти, коли и представителни пари от УБО. На 4 септември 1992 г. Върховният съд го признава за виновен и го осъжда на 7 год. лишаване от свобода и да върне на държавата 7 млн. лева. През януари 1994 г. присъдата е потвърдена. На 9 февруари 1996 г. общото събрание на наказателните колегии отменя присъдата му.

На 8 юни 1993 г. е образувано делото за т.нар. „лагери на смъртта“.

Привлечен е като обвиняем и по делото за отпускане на несъбираеми кредити и помощи на развиващи се държави и комунистически партии, с което е ощетен държавният бюджет.

Обвинен е и по т.нар. дело „Фонд Москва“ (Дело №2) за подпомагане на международното комунистическо движение.

След смъртта му всички обвинения срещу него отпадат.