Тодор Живков

Тодор Живков с олимпийския орден за 1987 година

Тодор Живков е носител на олимпийския орден, който се дава за заслуги от МОК, за 1987 година. Това…

24chasa.bg (20.10.2017)

БСП и ДПС поискаха оставката на депутат - "патриот" заради недопустим език

Ден след като депутатът от "Обединените патриоти" Валентин Касабов избълва всевъзможни квалификации към ДПС и заплаши "патриотите" да…

Mediapool.bg (13.10.2017)

ДПС призова премиера и президента да вземат мерки срещу езика на омразата

ДПС призова премиера и президента да вземат мерки срещу езика на омразата. Това стана ясно от думите на…

Bnr.bg (13.10.2017)

Карадайъ: И Тодор Живков искаше да ни смачка

Призоваваме премиера Бойко Борисов да предприеме незабавно решителни действия. Президентът Румен Радев да изпълни своята мисия като обединител…

Standartnews.com (13.10.2017)

Карадайъ: Да напомня на ОП, че и Тодор Живков искаше да ни смачка

Призоваваме премиерът Бойко Борисов да предприеме незабавно решителни действия за изказванията на патриотите. Това заяви от трибуната…

Nakratko.bg (13.10.2017)

Защо много пенсионери не са получили увеличение на пенсиите от 2,4% от 1-ви юли

Хиляди пенсионери не са получили обещаното увеличение от 2,4% от 1-и юли. За това алармира пенсионерът Тихомир…

Bnr.bg (12.10.2017)

Мила Рангелова засне нов клип в правителствена резиденция

Фолклорната изпълнителка Мила Рангелова промотира най-новия си видеоклип. Тя представи на почитателите на народната музика песента от тракийската…

Signal.bg (12.10.2017)

Опозорената Мила Гешева: Простих на Тодор Славков че ме изнасили

Красавицата, която вгорчи живота на Малък Тошко и го тикна в затвора, се върна от Швейцария с ново…

Slava.bg (03.10.2017)

Култов пример за култа към личността на Борисов, в чиито крака вече била Европа

Единственият коментар, който смятам за необходим към неподлежащата на коментар публикация в т.н агенция ПИК във възхвала на…

Ivo.bg (30.09.2017)

Готвачът на Тодор Живков - Бай Данчо готви в латино атмосфера

Йордан Стоичков - готвача на Тодор Живков , приготви вкусни ордьоври, вдъхновени от книгата на Александър Дюма "Голям…

Slava.bg (29.09.2017)

Валери Симеонов "обезпечи" седмичната опозиционна декларация на БСП

Първият работен ден на парламента тази седмица започна с поредна пламенна декларация на Корнелия Нинова срещу управляващите –…

Mediapool.bg (27.09.2017)

В един кадър: Историята на една легенда, която си тръгна от България

Защо Наим Сюлейманоглу си тръгна дни след срещата с Тодор Живков?

Dnes.bg (27.09.2017)

НИМ с вход свободен на 30 септември за Европейските дни на наследството

На 30 септември (събота) Националният исторически музей (НИМ) обявява Ден на отворените врати по повод Европейските дни на…

Cross.bg (25.09.2017)

Шоуто на Живкови на промоция от днешни и бивши журналистки

Когато изгледах (част от) “светското” интервю на Евгения Живкова и дъщеря й Андреа, в което акцентът беше модата…

Ivo.bg (20.09.2017)

Петър Стоянов: Девети септември продължава да дели обществото ни

Глупаво беше да казвам, че няма да се върна в политика за нищо на света, дори под дулото…

Mediapool.bg (10.09.2017)

Георги Гергов: Нашата партия е градила държавата

„Девети септември е велик ден. Всеки историк и родолюбец знае, че фашистката чума е била жестока. Затова датата…

Cross.bg (09.09.2017)

Facebook си спомни за рождения ден на Тато (СНИМКИ)

Вълна от снимки на Тодор Живков заляха социалните мрежи по повод рождената му дата, която беше вчера – 8…

Inews.bg (08.09.2017)

Аспаруховият мост стана на 41 години

На днешна дата през 1976 г. в експлоатация е пуснат Аспарухов мост. Правителственият срок за пускане на…

Dnesplus.bg (08.09.2017)

106 г. по-късно! Холивудският талант Тодор Живков

С овациите храниш народа, който все се оплаква, че е гладен

Dnes.bg (08.09.2017)

Тодор Живков беше холивудски талант

Само Рейгън мери ръст с актьора от Правец Големите държавници са големи актьори. Трябва да играеш на домашната и световната…

24chasa.bg (08.09.2017)

« First
←
49
50
51
52
53
54
55
56
57
→
Last »

Автобиография на Тодор Живков

Ранен живот и образование

Тодор Живков е роден на 7 септември 1911 г. в тогавашното село Правец, Орханийско. Син е на Маруца и Христо Живкови. Има брат Георги Живков и сестра Цветанка Живкова.

От 10 май до 19 октомври 1935 г. отбива военната си служба като трудовак в Шеста рота на Първа пехотна работна дружина в София. Завършва (1939) прогимназия в Правец и учи до 6-ти (днешен 10-ти) клас на гимназията в Ботевград. От 1939 г. се установява в София и завършва средното полиграфическо училище, след което постъпва на работа като букволеяр в Държавната печатница в София. От юли 1938 г. до ноември 1942 г. временно пребивава в селата Дъскот, Лесичево, Говедарци, където е разпределена като участъков лекар неговата съпруга Мара Малеева.

Политическа дейност преди 9 септември 1944 г.

През 1929 г. става член на Български комунистически младежки съюз, а през 1932 г. е приет за член на Българската комунистическа партия (БКП), от т.нар. „Кофарджиев набор“. Секретар е на II партиен РК на БКП в София и на ОК на БКП в София (1934-35 и 1941-42). Нелегалното име на Тодор Живков е Янко.

От месец юни 1943 г. по решение на Софийския ОК на БКП е определен за сътрудник на Щаба на Първа Софийска въстаническа оперативна зона. Пълномощник на ОК на БКП за партизанския отряд "Чавдар". Съобщава решението на Щаба на Първа Софийска въстаническа оперативна зона за прегрупирането на отряда в Партизанската бригада „Чавдар“ с командир Добри Джуров.

На 6 септември 1944 г. според неговите спомени оглавява оперативно бюро за охрана на демонстрациите и трамвайната стачка в столицата. В действителност такова бюро не е съществувало и е измислено след идването му на власт. Така също според някои източници на 9 септември 1944 г. поздравява партизанско подразделение на отряда „Чавдар“ влязло в София, но този факт е оспорен от изследователя Христо Христов, тъй като по това време отрядът все още не е влязъл в София.

Кариера в БКП след 9 септември 1944 г.

Тодор Живков на посещение в ГДР, 1963 г.

От септември до ноември 1944 г. е политически ръководител на Щаба на Народната милиция и става трети секретар в ОК на БКП в София. През 1945 г. е кандидат-член на ЦК на БКП. От януари 1948 г. е първи секретар на Градския комитет на БКП в София, както и председател на Градския комитет на Отечествения фронт. На Петия конгрес на БКП е избран за член на ЦК на БКП (декември 1948); постоянно е преизбиран в състава на ръководния орган до 8 декември 1989 г., когато е изваден от неговия състав.

През януари 1950 г. става секретар на ЦК на БКП, а през ноември е избран и за кандидат-член на Политбюро. От юли 1951 до ноември 1989 г. е член на Политбюро на ЦК на БКП. Завежда секретариата на ЦК на БКП от 1953 г., а на пленум след Шестия конгрес на БКП (март 1954) е избран за първи секретар на ЦК на БКП (до април 1981).

Същинската власт в партията обаче получава след инициирания от него Априлски пленум на ЦК на БКП (2–6 април 1956), с който се поставя началото на развенчаването на култа към личността на Вълко Червенков, в съзвучие с решенията на ХХ конгрес на КПСС и политиката на Никита Хрушчов. От 4 април 1981 г., избран от Дванадесетия конгрес на БКП, до 10 ноември 1989 г. е генерален секретар на ЦК на БКП. На състоялия се на 10 ноември 1989 г. пленум на ЦК на БКП, е приета оставката на Тодор Живков. Освобождавайки Живков от функциите му, пленумът изказва и благодарност за неговата дейност дотогава.

На следващ пленум на ЦК на БКП (13 декември 1989 г.) той е порицан и изключен от партията.

Държавни постове след 9 септември 1944 г.

От 1946 до 1990 г. е народен представител в 10 народни събрания (VI ВНС и от I до IX НС).

От 27 май до 28 октомври 1949 г. е председател на Столичния градски народен съвет.

На 19 ноември 1962 г. заменя Антон Югов като председател на Министерския съвет. На този пост е до 9 юли 1971 г., когато е наследен от Станко Тодоров.

Става председател на новосъздадения Държавен съвет на НРБ (фактически държавен глава). Заема длъжността до 17 ноември 1989 г., когато е наследен от Петър Младенов.

След Десетоноемврийския пленум на ЦК на БКП

Арестуван е на 18 януари 1990 г. и е обвинен в редица престъпления. През юли 1990 г. мярката му за неотклонение "задържане под стража" е заменена с домашен арест.

Главната прокуратура започва срещу него 5 дела.

През 1990 г. е образувано дело за насилствената смяна на имената на българските турци и принудителното им изселване от 1984 г. до 1989 г. В периода до 1998 г. Върховният съд връща делото 4 пъти за доразследване във Военната прокуратура.

На 25 февруари 1991 г. започва процес за незаконно раздаване на апартаменти, коли и представителни пари от УБО. На 4 септември 1992 г. Върховният съд го признава за виновен и го осъжда на 7 год. лишаване от свобода и да върне на държавата 7 млн. лева. През януари 1994 г. присъдата е потвърдена. На 9 февруари 1996 г. общото събрание на наказателните колегии отменя присъдата му.

На 8 юни 1993 г. е образувано делото за т.нар. „лагери на смъртта“.

Привлечен е като обвиняем и по делото за отпускане на несъбираеми кредити и помощи на развиващи се държави и комунистически партии, с което е ощетен държавният бюджет.

Обвинен е и по т.нар. дело „Фонд Москва“ (Дело №2) за подпомагане на международното комунистическо движение.

След смъртта му всички обвинения срещу него отпадат.