Тодор Живков

Искра Баева: Зад интервенцията по време на Пражката пролет стои страхът от демокрацията

Управляващата в Чехословакия Комунистическа партия не се опитва да смени системата, а да демократизира действащия в онзи момент…

Bnr.bg (22.08.2018)

Цар без корона! Какво стана с идеалите на Тодор Живков?

Стефан Цанев търси отговорите в четвъртия том на своите "Български хроники"

Dnes.bg (17.08.2018)

На 5 август 1998 г. умира Тодор Живков

На 5 август 1998 г. умира Тодор Живков. Същият ден властта обяви, че сменя парите.

Frognews.bg (05.08.2018)

Ох, дядо попеее – тайните рисунки на Стоян Венев

Еротични рисунки от серията с поп. От албума „Еротиката на Стоян Венев“. Не само карикатурите на Тодор Живков…

E-vestnik.bg (24.07.2018)

Пращат ЦИК в резиденцията на Живков в Банкя

Вчера членове на комисията оглеждаха предложения имот Централната избирателна комисия да се премести в Банкя в сградите на бившата…

24chasa.bg (10.07.2018)

Проф. Бар-Зоар: Версията, че Тодор Живков спасил евреите, бе голяма лъжа

Евреите, които останаха в България, бяха комунисти и комунистическата версия беше, че никой не е спасил евреите, а…

24chasa.bg (09.07.2018)

Николай Колев- Босия: Имам принципи и ценности, заради които ще стигна до края

Искам оставката на министър Ивайло Московски и разтурването на това Народно събрание, което престъпи клетвата си и…

Bnr.bg (05.07.2018)

Да спиш в леглото на Бай Тошо – приказка за Свети Врач и неговите лебеди

Възможно ли е пътуване във времето, докато се движим в пространството – 30-и-няколко години назад например? О, да!…

Slava.bg (28.06.2018)

Руската критика за Софийска опера: Батут, демоде и несполучливо пеене

Тук всички си влачат краката, седят, облегнати на хълбок, падат, разтваряйки ръце, тресат копия, мечове, гриви, въртят странно…

Slava.bg (28.06.2018)

Артлагер в Чайка бийч за 19 деца на Прегърни ме: "Тук е по-хубаво от България"

Чайка бийч навремето е любимото място за почивка на Тодор Живков през лятото, когато не е на Евксиноград …

Slava.bg (25.06.2018)

Градацията на реинкарнацията: след Живков и Георги Димитров наред е Сталин

Корнелия Нинова започна преди две години кариерата си на нов социалистически вожд с поклонение пред паметника на вожда…

Ivo.bg (16.06.2018)

От леглото на Тодор Живков до килийката на Преподобна Стойна

Резиденцията Св. Врач над Сандански е такава, каквато е била преди 30 години, когато тук се е отбивал…

Slava.bg (11.06.2018)

Васил Найденов се изповядва в Папараци

Младите звезди не могат да боравят достатъчно добре със словото, думичките им са доста улеснени и са от…

Slava.bg (01.06.2018)

Тодор Славков заведе дъщеря си Катерина на паметника на дядой ѝ Тодор Живков в Пазарджик

Тодор Славков пусна във фейсбук снимка на дъщеря си Катерина Славкова пред паметника на прадядо й Тодор Живков.…

Slava.bg (28.05.2018)

Нощ на музеите с онзи паметен ден, когато падна Живков

Двадесет и девет години след промените, днес може да посетим мястото, където започна всичко. Националният исторически музей предлага…

Ploshtadslaveikov.com (19.05.2018)

Тунелите на властта под паветата - тайният изход на цар Фердинанд и Живков

Сградите на основните институции в София са свързани с тайни проходи Бившият мавзолей на Георги Димитров, експартийният дом, сегашната сграда на Народното събрание,…

24chasa.bg (18.05.2018)

Отвориха "чинията" на Бузлуджа за журналисти, скоро - и за туристи (Снимки)

Неизвестен възстановил със спрей образа на Тодор Живков Лично областният управител на Стара Загора Гергана Микова отключи днес…

24chasa.bg (16.05.2018)

ГЕРБ повтори извода на ДПС: Класацията на "Репортери без граници" е манипулативна

След като преди седмици представители на ДПС и медиите, собственост на депутата от движението Делян Пеевски, оспориха изводите…

Mediapool.bg (10.05.2018)

Втален и с ръка в джоба: Восъчна фигура на Бойко Борисов се появи в ретромузея във Варна

Бойко Борисов стои рамо до рамо със световни лидери в музей. Восъчна фигура на премиера се появи в…

Cross.bg (02.05.2018)

Восъчна фигура на премиера се появи в ретромузей във Варна

Бойко Борисов стои рамо до рамо със световни лидери в музей. Восъчна фигура на премиера се появи в…

Mediapool.bg (02.05.2018)

Автобиография на Тодор Живков

Ранен живот и образование

Тодор Живков е роден на 7 септември 1911 г. в тогавашното село Правец, Орханийско. Син е на Маруца и Христо Живкови. Има брат Георги Живков и сестра Цветанка Живкова.

От 10 май до 19 октомври 1935 г. отбива военната си служба като трудовак в Шеста рота на Първа пехотна работна дружина в София. Завършва (1939) прогимназия в Правец и учи до 6-ти (днешен 10-ти) клас на гимназията в Ботевград. От 1939 г. се установява в София и завършва средното полиграфическо училище, след което постъпва на работа като букволеяр в Държавната печатница в София. От юли 1938 г. до ноември 1942 г. временно пребивава в селата Дъскот, Лесичево, Говедарци, където е разпределена като участъков лекар неговата съпруга Мара Малеева.

Политическа дейност преди 9 септември 1944 г.

През 1929 г. става член на Български комунистически младежки съюз, а през 1932 г. е приет за член на Българската комунистическа партия (БКП), от т.нар. „Кофарджиев набор“. Секретар е на II партиен РК на БКП в София и на ОК на БКП в София (1934-35 и 1941-42). Нелегалното име на Тодор Живков е Янко.

От месец юни 1943 г. по решение на Софийския ОК на БКП е определен за сътрудник на Щаба на Първа Софийска въстаническа оперативна зона. Пълномощник на ОК на БКП за партизанския отряд "Чавдар". Съобщава решението на Щаба на Първа Софийска въстаническа оперативна зона за прегрупирането на отряда в Партизанската бригада „Чавдар“ с командир Добри Джуров.

На 6 септември 1944 г. според неговите спомени оглавява оперативно бюро за охрана на демонстрациите и трамвайната стачка в столицата. В действителност такова бюро не е съществувало и е измислено след идването му на власт. Така също според някои източници на 9 септември 1944 г. поздравява партизанско подразделение на отряда „Чавдар“ влязло в София, но този факт е оспорен от изследователя Христо Христов, тъй като по това време отрядът все още не е влязъл в София.

Кариера в БКП след 9 септември 1944 г.

Тодор Живков на посещение в ГДР, 1963 г.

От септември до ноември 1944 г. е политически ръководител на Щаба на Народната милиция и става трети секретар в ОК на БКП в София. През 1945 г. е кандидат-член на ЦК на БКП. От януари 1948 г. е първи секретар на Градския комитет на БКП в София, както и председател на Градския комитет на Отечествения фронт. На Петия конгрес на БКП е избран за член на ЦК на БКП (декември 1948); постоянно е преизбиран в състава на ръководния орган до 8 декември 1989 г., когато е изваден от неговия състав.

През януари 1950 г. става секретар на ЦК на БКП, а през ноември е избран и за кандидат-член на Политбюро. От юли 1951 до ноември 1989 г. е член на Политбюро на ЦК на БКП. Завежда секретариата на ЦК на БКП от 1953 г., а на пленум след Шестия конгрес на БКП (март 1954) е избран за първи секретар на ЦК на БКП (до април 1981).

Същинската власт в партията обаче получава след инициирания от него Априлски пленум на ЦК на БКП (2–6 април 1956), с който се поставя началото на развенчаването на култа към личността на Вълко Червенков, в съзвучие с решенията на ХХ конгрес на КПСС и политиката на Никита Хрушчов. От 4 април 1981 г., избран от Дванадесетия конгрес на БКП, до 10 ноември 1989 г. е генерален секретар на ЦК на БКП. На състоялия се на 10 ноември 1989 г. пленум на ЦК на БКП, е приета оставката на Тодор Живков. Освобождавайки Живков от функциите му, пленумът изказва и благодарност за неговата дейност дотогава.

На следващ пленум на ЦК на БКП (13 декември 1989 г.) той е порицан и изключен от партията.

Държавни постове след 9 септември 1944 г.

От 1946 до 1990 г. е народен представител в 10 народни събрания (VI ВНС и от I до IX НС).

От 27 май до 28 октомври 1949 г. е председател на Столичния градски народен съвет.

На 19 ноември 1962 г. заменя Антон Югов като председател на Министерския съвет. На този пост е до 9 юли 1971 г., когато е наследен от Станко Тодоров.

Става председател на новосъздадения Държавен съвет на НРБ (фактически държавен глава). Заема длъжността до 17 ноември 1989 г., когато е наследен от Петър Младенов.

След Десетоноемврийския пленум на ЦК на БКП

Арестуван е на 18 януари 1990 г. и е обвинен в редица престъпления. През юли 1990 г. мярката му за неотклонение "задържане под стража" е заменена с домашен арест.

Главната прокуратура започва срещу него 5 дела.

През 1990 г. е образувано дело за насилствената смяна на имената на българските турци и принудителното им изселване от 1984 г. до 1989 г. В периода до 1998 г. Върховният съд връща делото 4 пъти за доразследване във Военната прокуратура.

На 25 февруари 1991 г. започва процес за незаконно раздаване на апартаменти, коли и представителни пари от УБО. На 4 септември 1992 г. Върховният съд го признава за виновен и го осъжда на 7 год. лишаване от свобода и да върне на държавата 7 млн. лева. През януари 1994 г. присъдата е потвърдена. На 9 февруари 1996 г. общото събрание на наказателните колегии отменя присъдата му.

На 8 юни 1993 г. е образувано делото за т.нар. „лагери на смъртта“.

Привлечен е като обвиняем и по делото за отпускане на несъбираеми кредити и помощи на развиващи се държави и комунистически партии, с което е ощетен държавният бюджет.

Обвинен е и по т.нар. дело „Фонд Москва“ (Дело №2) за подпомагане на международното комунистическо движение.

След смъртта му всички обвинения срещу него отпадат.