Тодор Живков

Седло за камила и позлатен пистолет: Какви подаръци е получавал Тодор Живков?

В родния му град Правец показват ювелирни оръжия и произведения на изкуството

Btvnovinite.bg (06.09.2017)

Показват експонати от колекцията подаръци на Тодор Живков

Нови експонати от колекцията подаръци на Тодор Живков, получавани от него като държавник от гости от различни държави…

Dnes.dir.bg (05.09.2017)

Френският президент Еманюел Макрон е на официално посещение в България

Премиерът Бойко Борисов посрещна френския президент Еманюел Макрон в четвъртък вечерта на летище "Варна" с почетен шпалир от…

Mediapool.bg (25.08.2017)

Семейство Макрон в спалнята на Живков

Слънчевото бунгало в резиденция “Евксиноград” е строено през 1975-1976 г. Слънчевото бунгало в “Евксиноград” има четири спални -…

24chasa.bg (24.08.2017)

Ще (пре)открие ли Америка Румен Радев подобно на Тодор Живков

В сайта Debati.bg се появи интересна статия на Константин Мишев, гарнирана с не по-малко любопитни илюстрации. http://debati.bg/spetsialno-za-debati-bg-todor-zhivkov-v-amerika-fakti-i-syuzheti-ostanali-zad-kadar/ Сред илюстрациите…

Ivo.bg (23.08.2017)

"168 часа": Живков, ДС и олимпиадата са виновни за корояда, но той ги надживя

Гадинката надживя и комунизма, и Държавна сигурност, и него. Комунизмът, ченгетата и лично Тодор Живков са виновни за корояда,…

24chasa.bg (21.08.2017)

Търсете „Досие“ с цялата история на Тодор Живков и номенклатурата – от личния архив на диктатора

Търсете „Досие“ с цялата история на Тодор Живков и номенклатурата – от личния архив на диктатора Поради огромния…

24chasa.bg (15.08.2017)

Архивите говорят: Последната социалистическа авиокатастрофа с 27 жертви и грифт "Строго секретно"

27 загиват, а други десет са ранени на този ден през далечната 1988 г., когато самолет Як-40 на…

Struma.com (02.08.2017)

Борисов с шегичка към австрийския канцлер: Нали не си ме представяш с баница да посрещам мигранти

„Нали не си ме представяш с баница да стоя на аерогарата и да посрещам мигрантите с добре дошъл“–…

Mediapool.bg (29.07.2017)

420 километра мечти от София до Варна

Темата накратко

- Регионалният министър постави цел: да построят 75 км от "Хемус" за четири години,…

Capital.bg (21.07.2017)

Руската кукувица в нашето гнездо

Множат се русиите- след “Новорусия” на украинска територия беше обявена и “Малорусия”, която вече има претенции да бъде…

Ivo.bg (20.07.2017)

Спенс: Музикалната индустрия има нужда само от п**али

Рапърът Спенс избяга от шума на града преди 2 години и заживя в къща в гората. „Тук се…

Slava.bg (10.07.2017)

Почина първият съпруг на Людмила Живкова

Бащата на Жени Живкова се лекувал във Виена "Да, баща ми не беше добре в последните месеци. Отиде…

24chasa.bg (04.07.2017)

Правнучката на Тодор Живков се съблече

Правнучката на Тодор Живков Андреа Стефанова е прихванала от нрава и поведението на родните плеймейтки, откакто живее в…

Slava.bg (29.06.2017)

Мирослав Боршош – стопанинът на двореца

Журналист, културтрегер, издател, организатор на арт събития – така е представен Мирослав Боршош при назначаването му за изпълнителен…

Mediapool.bg (27.06.2017)

Живков без цензура - личният архив на диктатора

Впродължение на няколко месеца екип на “168 часа” прегледа стотици документи, за да подготви “Досие” без цензура за…

24chasa.bg (24.06.2017)

Болт на недоверие за премиера Борисов

Най-овластеният човек в държавата, тесният специалист по въпросите на охраната в държавата и по опазване на най –…

Ivo.bg (22.06.2017)

Проектът на мажоритарната система "Марешки" е внесен в НС

"Когато те питат внуците ти какво направи в живота си, трябва да можеш да разкажеш нещо добро, а…

Mediapool.bg (21.06.2017)

Паметникът „1300 години България” пред НДК отива в историята

След години спорове паметникът „1300 години България" пред НДК отива в историята. До дни ще започне демонтирането му,…

Cross.bg (19.06.2017)

Самоуби се Пантелей Пачов - виден партиец от Живково време

Бившият първи секретар на БКП в Пловдив Пантелей Пачов се самоуби снощи в дома си в града с…

24chasa.bg (18.06.2017)

Автобиография на Тодор Живков

Ранен живот и образование

Тодор Живков е роден на 7 септември 1911 г. в тогавашното село Правец, Орханийско. Син е на Маруца и Христо Живкови. Има брат Георги Живков и сестра Цветанка Живкова.

От 10 май до 19 октомври 1935 г. отбива военната си служба като трудовак в Шеста рота на Първа пехотна работна дружина в София. Завършва (1939) прогимназия в Правец и учи до 6-ти (днешен 10-ти) клас на гимназията в Ботевград. От 1939 г. се установява в София и завършва средното полиграфическо училище, след което постъпва на работа като букволеяр в Държавната печатница в София. От юли 1938 г. до ноември 1942 г. временно пребивава в селата Дъскот, Лесичево, Говедарци, където е разпределена като участъков лекар неговата съпруга Мара Малеева.

Политическа дейност преди 9 септември 1944 г.

През 1929 г. става член на Български комунистически младежки съюз, а през 1932 г. е приет за член на Българската комунистическа партия (БКП), от т.нар. „Кофарджиев набор“. Секретар е на II партиен РК на БКП в София и на ОК на БКП в София (1934-35 и 1941-42). Нелегалното име на Тодор Живков е Янко.

От месец юни 1943 г. по решение на Софийския ОК на БКП е определен за сътрудник на Щаба на Първа Софийска въстаническа оперативна зона. Пълномощник на ОК на БКП за партизанския отряд "Чавдар". Съобщава решението на Щаба на Първа Софийска въстаническа оперативна зона за прегрупирането на отряда в Партизанската бригада „Чавдар“ с командир Добри Джуров.

На 6 септември 1944 г. според неговите спомени оглавява оперативно бюро за охрана на демонстрациите и трамвайната стачка в столицата. В действителност такова бюро не е съществувало и е измислено след идването му на власт. Така също според някои източници на 9 септември 1944 г. поздравява партизанско подразделение на отряда „Чавдар“ влязло в София, но този факт е оспорен от изследователя Христо Христов, тъй като по това време отрядът все още не е влязъл в София.

Кариера в БКП след 9 септември 1944 г.

Тодор Живков на посещение в ГДР, 1963 г.

От септември до ноември 1944 г. е политически ръководител на Щаба на Народната милиция и става трети секретар в ОК на БКП в София. През 1945 г. е кандидат-член на ЦК на БКП. От януари 1948 г. е първи секретар на Градския комитет на БКП в София, както и председател на Градския комитет на Отечествения фронт. На Петия конгрес на БКП е избран за член на ЦК на БКП (декември 1948); постоянно е преизбиран в състава на ръководния орган до 8 декември 1989 г., когато е изваден от неговия състав.

През януари 1950 г. става секретар на ЦК на БКП, а през ноември е избран и за кандидат-член на Политбюро. От юли 1951 до ноември 1989 г. е член на Политбюро на ЦК на БКП. Завежда секретариата на ЦК на БКП от 1953 г., а на пленум след Шестия конгрес на БКП (март 1954) е избран за първи секретар на ЦК на БКП (до април 1981).

Същинската власт в партията обаче получава след инициирания от него Априлски пленум на ЦК на БКП (2–6 април 1956), с който се поставя началото на развенчаването на култа към личността на Вълко Червенков, в съзвучие с решенията на ХХ конгрес на КПСС и политиката на Никита Хрушчов. От 4 април 1981 г., избран от Дванадесетия конгрес на БКП, до 10 ноември 1989 г. е генерален секретар на ЦК на БКП. На състоялия се на 10 ноември 1989 г. пленум на ЦК на БКП, е приета оставката на Тодор Живков. Освобождавайки Живков от функциите му, пленумът изказва и благодарност за неговата дейност дотогава.

На следващ пленум на ЦК на БКП (13 декември 1989 г.) той е порицан и изключен от партията.

Държавни постове след 9 септември 1944 г.

От 1946 до 1990 г. е народен представител в 10 народни събрания (VI ВНС и от I до IX НС).

От 27 май до 28 октомври 1949 г. е председател на Столичния градски народен съвет.

На 19 ноември 1962 г. заменя Антон Югов като председател на Министерския съвет. На този пост е до 9 юли 1971 г., когато е наследен от Станко Тодоров.

Става председател на новосъздадения Държавен съвет на НРБ (фактически държавен глава). Заема длъжността до 17 ноември 1989 г., когато е наследен от Петър Младенов.

След Десетоноемврийския пленум на ЦК на БКП

Арестуван е на 18 януари 1990 г. и е обвинен в редица престъпления. През юли 1990 г. мярката му за неотклонение "задържане под стража" е заменена с домашен арест.

Главната прокуратура започва срещу него 5 дела.

През 1990 г. е образувано дело за насилствената смяна на имената на българските турци и принудителното им изселване от 1984 г. до 1989 г. В периода до 1998 г. Върховният съд връща делото 4 пъти за доразследване във Военната прокуратура.

На 25 февруари 1991 г. започва процес за незаконно раздаване на апартаменти, коли и представителни пари от УБО. На 4 септември 1992 г. Върховният съд го признава за виновен и го осъжда на 7 год. лишаване от свобода и да върне на държавата 7 млн. лева. През януари 1994 г. присъдата е потвърдена. На 9 февруари 1996 г. общото събрание на наказателните колегии отменя присъдата му.

На 8 юни 1993 г. е образувано делото за т.нар. „лагери на смъртта“.

Привлечен е като обвиняем и по делото за отпускане на несъбираеми кредити и помощи на развиващи се държави и комунистически партии, с което е ощетен държавният бюджет.

Обвинен е и по т.нар. дело „Фонд Москва“ (Дело №2) за подпомагане на международното комунистическо движение.

След смъртта му всички обвинения срещу него отпадат.