Тодор Живков

Почина журналистът, обявил първи падането на Тодор Живков от власт, Манол Къков

Eдин от добре познатите радио и телевизионни гласове у нас, журналистът Манол Къков почина. Манол Къков ще остане в…

Zarata.org (07.06.2017)

Радой Ралин: „Ако народът не може да бъде целокупен, лесно ще стане изцяло купен!“

Радой Ралин (литературен псевдоним на Димитър Стефанов Стоянов (1923-2004) е най-известният български хуморист и сатирик от времето на…

Zarata.org (04.06.2017)

Врачанският ”атентат” срещу Тодор Живков

На 1 юни 1980 г. младеж изскача от тълпата на площада във Враца и успява да хване за…

Dnes.dir.bg (01.06.2017)

Ванга предрекла успеха на Жени Живкова като дизайнер + какво още й е предсказала пророчицата

"Това момиче Жени, което си осиновил, ще има много успехи, ще прави дрехи и навсякъде ще я тачат".…

Struma.com (21.05.2017)

Деси Тенекеджиева в депресия

Точно преди година Деси Тенекеджиева емигрира в Лондон и беше категорична, че повече не й се живее в…

Slava.bg (15.05.2017)

Бившият лидер на ДЕОС Виктор Лилов е изключен от партията

Бившият лидер и основател ДЕОС Виктор Лилов е бил изключен от партията. Решението за прекратяване на членството на…

Mediapool.bg (15.05.2017)

Карадайъ: ГЕРБ използва слабостите на турците, както правеше Тодор Живков

ГЕРБ третира турското малцинство в България, както го е правел бившият комунистически диктатор Тодор Живков. Такова сравнение направи…

Mediapool.bg (13.05.2017)

Карадайъ атакува ГЕРБ и "фашистите" във властта

Тежка реч и тежки определения по адрес на управляващите ГЕРБ и Обединени патриоти произнесе председателят на ДПС Мустафа…

Cross.bg (13.05.2017)

Макс Борн до Тодор Живков

Споделено от Александър Георгиев, 1990 г. Когато научих, че Макс Борн, един от най-големите учени на нашето време,…

Zarata.org (09.05.2017)

Осъден на смърт при падането на Тодор Живков опитва да излезе от затвора

Убиец, който точно на 10 ноември 1989 г. чува своята смъртна присъда, се опитва да излезе на…

Dnesplus.bg (08.05.2017)

Лениви и презадоволени – така живееха „принцовете“ на НРБ

Людмила Живкова и Владимир Живков са само два от многото примери – България за малко да стане първата…

Zarata.org (08.05.2017)

Парламентът гласува състава на Министерския съвет

Парламентът ще гласува състава на Министерския съвет.

В началото на днешното си заседание депутатите включиха точката за избор…

Bnr.bg (04.05.2017)

31 г. след аварията Чернобил още е синоним на рак

На 4 май 1986 г., докато докладват на Тодор Живков, че положението е много сериозно, той кима с…

24chasa.bg (27.04.2017)

Скандалните покупки на комунистите в България

Георги Милушев, последният шеф на охраната на Тодор Живков и обкръжението му, разказва

Vesti.bg (24.04.2017)

Нагли и алчни: "бароните" на НРБ

Георги Милушев е последният шеф на охраната на Тодор Живков и обкръжението му. И до днес той пази…

Dw.com (23.04.2017)

Шеф Манчев на съд заради кражба на „Една българска роза“?!

ТВ готвачът Шеф Манчев взе гласа на Паша Христова и най-известната й песен „Една българска роза“ без да…

Slava.bg (23.04.2017)

Грандиозен скандал с кулинарното шоу на шеф Манчев!

ТВ готвачът Шеф Манчев взе гласа на Паша Христова и най-известната й песен „Една българска роза“ без да…

Slava.bg (18.04.2017)

Как сатириците в България се противопоставят срещу триковете на олигарсите

"С карикатури, хапливи вицове и забавни текстове те вярваха, че са намерили правилната рецепта за едно издание, което…

Mediapool.bg (06.04.2017)

Германец би рекорда на Тодор Живков за елен лопатар

Трофей от елен лопатар, с оценка от 208,22 точки по системата на CIC и с тегло 4,750 килограма,…

Dnes.dir.bg (24.03.2017)

Спомен от миналото – ЕДИН ЧАС С ТОДОР ЖИВКОВ

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД в-к „Стара Загора” брой 22, 1991 г. СПОМЕН ОТ МИНАЛОТО ЕДИН ЧАС…

Zarata.org (12.03.2017)

Автобиография на Тодор Живков

Ранен живот и образование

Тодор Живков е роден на 7 септември 1911 г. в тогавашното село Правец, Орханийско. Син е на Маруца и Христо Живкови. Има брат Георги Живков и сестра Цветанка Живкова.

От 10 май до 19 октомври 1935 г. отбива военната си служба като трудовак в Шеста рота на Първа пехотна работна дружина в София. Завършва (1939) прогимназия в Правец и учи до 6-ти (днешен 10-ти) клас на гимназията в Ботевград. От 1939 г. се установява в София и завършва средното полиграфическо училище, след което постъпва на работа като букволеяр в Държавната печатница в София. От юли 1938 г. до ноември 1942 г. временно пребивава в селата Дъскот, Лесичево, Говедарци, където е разпределена като участъков лекар неговата съпруга Мара Малеева.

Политическа дейност преди 9 септември 1944 г.

През 1929 г. става член на Български комунистически младежки съюз, а през 1932 г. е приет за член на Българската комунистическа партия (БКП), от т.нар. „Кофарджиев набор“. Секретар е на II партиен РК на БКП в София и на ОК на БКП в София (1934-35 и 1941-42). Нелегалното име на Тодор Живков е Янко.

От месец юни 1943 г. по решение на Софийския ОК на БКП е определен за сътрудник на Щаба на Първа Софийска въстаническа оперативна зона. Пълномощник на ОК на БКП за партизанския отряд "Чавдар". Съобщава решението на Щаба на Първа Софийска въстаническа оперативна зона за прегрупирането на отряда в Партизанската бригада „Чавдар“ с командир Добри Джуров.

На 6 септември 1944 г. според неговите спомени оглавява оперативно бюро за охрана на демонстрациите и трамвайната стачка в столицата. В действителност такова бюро не е съществувало и е измислено след идването му на власт. Така също според някои източници на 9 септември 1944 г. поздравява партизанско подразделение на отряда „Чавдар“ влязло в София, но този факт е оспорен от изследователя Христо Христов, тъй като по това време отрядът все още не е влязъл в София.

Кариера в БКП след 9 септември 1944 г.

Тодор Живков на посещение в ГДР, 1963 г.

От септември до ноември 1944 г. е политически ръководител на Щаба на Народната милиция и става трети секретар в ОК на БКП в София. През 1945 г. е кандидат-член на ЦК на БКП. От януари 1948 г. е първи секретар на Градския комитет на БКП в София, както и председател на Градския комитет на Отечествения фронт. На Петия конгрес на БКП е избран за член на ЦК на БКП (декември 1948); постоянно е преизбиран в състава на ръководния орган до 8 декември 1989 г., когато е изваден от неговия състав.

През януари 1950 г. става секретар на ЦК на БКП, а през ноември е избран и за кандидат-член на Политбюро. От юли 1951 до ноември 1989 г. е член на Политбюро на ЦК на БКП. Завежда секретариата на ЦК на БКП от 1953 г., а на пленум след Шестия конгрес на БКП (март 1954) е избран за първи секретар на ЦК на БКП (до април 1981).

Същинската власт в партията обаче получава след инициирания от него Априлски пленум на ЦК на БКП (2–6 април 1956), с който се поставя началото на развенчаването на култа към личността на Вълко Червенков, в съзвучие с решенията на ХХ конгрес на КПСС и политиката на Никита Хрушчов. От 4 април 1981 г., избран от Дванадесетия конгрес на БКП, до 10 ноември 1989 г. е генерален секретар на ЦК на БКП. На състоялия се на 10 ноември 1989 г. пленум на ЦК на БКП, е приета оставката на Тодор Живков. Освобождавайки Живков от функциите му, пленумът изказва и благодарност за неговата дейност дотогава.

На следващ пленум на ЦК на БКП (13 декември 1989 г.) той е порицан и изключен от партията.

Държавни постове след 9 септември 1944 г.

От 1946 до 1990 г. е народен представител в 10 народни събрания (VI ВНС и от I до IX НС).

От 27 май до 28 октомври 1949 г. е председател на Столичния градски народен съвет.

На 19 ноември 1962 г. заменя Антон Югов като председател на Министерския съвет. На този пост е до 9 юли 1971 г., когато е наследен от Станко Тодоров.

Става председател на новосъздадения Държавен съвет на НРБ (фактически държавен глава). Заема длъжността до 17 ноември 1989 г., когато е наследен от Петър Младенов.

След Десетоноемврийския пленум на ЦК на БКП

Арестуван е на 18 януари 1990 г. и е обвинен в редица престъпления. През юли 1990 г. мярката му за неотклонение "задържане под стража" е заменена с домашен арест.

Главната прокуратура започва срещу него 5 дела.

През 1990 г. е образувано дело за насилствената смяна на имената на българските турци и принудителното им изселване от 1984 г. до 1989 г. В периода до 1998 г. Върховният съд връща делото 4 пъти за доразследване във Военната прокуратура.

На 25 февруари 1991 г. започва процес за незаконно раздаване на апартаменти, коли и представителни пари от УБО. На 4 септември 1992 г. Върховният съд го признава за виновен и го осъжда на 7 год. лишаване от свобода и да върне на държавата 7 млн. лева. През януари 1994 г. присъдата е потвърдена. На 9 февруари 1996 г. общото събрание на наказателните колегии отменя присъдата му.

На 8 юни 1993 г. е образувано делото за т.нар. „лагери на смъртта“.

Привлечен е като обвиняем и по делото за отпускане на несъбираеми кредити и помощи на развиващи се държави и комунистически партии, с което е ощетен държавният бюджет.

Обвинен е и по т.нар. дело „Фонд Москва“ (Дело №2) за подпомагане на международното комунистическо движение.

След смъртта му всички обвинения срещу него отпадат.