Тодор Живков

Нинова vs. Борисов: Комунисти плюят комунисти!

Борисов бил баш комунистът, разтривал ушите на Тодор Живков

Dnes.bg (22.01.2017)

Корнелия Нинова във Фейсбук: Комунисти плюят комунизма

Гледам националната среща на ГЕРБ преди да тръгна за тържествения ритуал по встъпването в длъжност на Румен Радев.…

24chasa.bg (22.01.2017)

Малък Тошко се прехранва с покер в САЩ

Пълен финансов фалит е застигнал Тодор Живков-младши, едноименния внук на Тато, който от 2 десетилетия се подвизава в…

Slava.bg (03.01.2017)

Тодор Живков като Христос. За Нова година рисуват икона с Първия

Тодор Живков е бил нарисуван като Христос, а някои от първите хора в държавата преди 10 ноември -…

24chasa.bg (28.12.2016)

Битката за Коледа: През 1960 г. Тодор Живков пита да се празнува ли, БАН - не бива

През 1960 г. у нас тайно от обществото се разиграват драматични събития. На 2 януари с писмо до…

Struma.com (25.12.2016)

Битката за Коледа: През 1960 г. Тодор Живков пита да се празнува ли, БАН - не бива

През 1960 г. у нас тайно от обществото се разиграват драматични събития. На 2 януари с писмо до…

24chasa.bg (24.12.2016)

Тодор Живков към Емил Димитров: Доживях да видя по-богат българин от мен

„Моя страна...” под името „Моника” оглавява европейските класации, пее се на френски, италиански, шведски

Има една песен, която…

Struma.com (22.12.2016)

Борисов: В Корана пише, че който строи пътища, е добре

При откриването на обходния път на Смолян премиерът в оставка Бойко Борисов цитира текстове от Библията и Корана и…

Mediapool.bg (20.12.2016)

Футболната 2016: Третият рестарт след Тодор Живков

Вижте какво се случи по родните терени през изминалата гадина

Gol.bg (19.12.2016)

"168 часа": Последната дисидентска реч на Живков преди преврата: Хули Горбачов и Брежнев

Тато обвинява СССР за изостаналостта на България Тодор Живков държи отявлена антисъветска реч при последната си публична изява, преди…

24chasa.bg (17.12.2016)

Рачков забавлявал Тодор Живков по Коледа

Ранните театрални изяви отвеждат 13-годишния Димитър Рачков при Тодор Живков, пише БЛИЦ. Голямото събитие се случва през 1985…

Slava.bg (15.12.2016)

Свиха 300 бона от министър на Живков

Бивш заместник-министър на енергетиката при Тодор Живков, участвал в проектирането на АЕЦ "Козлодуй", олекна с близо 300 000…

24chasa.bg (06.12.2016)

1972 година- Фидел Кастро в Ямбол

Държавният архив на Ямбол пусна интересни снимки от посещението на кубинския лидер Фидел Кастро, който почина на 26…

Zarata.org (02.12.2016)

Продуценти обмислят филм за Людмила Живкова

Биографичен филм за дъщерята на Тодор Живков Людмила Живкова - с такова предизвикателство смята да…

Dnevnik.bg (01.12.2016)

На 30 ноември е открит Завода за запаметяващи устройства

1973 г. – официално открит Завода за запаметяващи устройства. На тържеството присъства Тодор Живков. 1916 г. – роден…

Zarata.org (30.11.2016)

Георги Лозанов: В цял свят истината е в резултат на консенсус на експертите

"Смятам, че нашата дискусия е ценна с това, че не е по повод на скандал. Обикновено такъв тип…

Mediapool.bg (29.11.2016)

БГ актриса ще изиграе дъщерята на Тодор Живков

Следващата година през пролетта предстои да излезе книга за Людмила Живкова, след това ще започнат снимките на филма

Vesti.bg (29.11.2016)

Деси Тенекеджиева ще играе Людмила Живкова

Изумителната прилика между Деси Тенекеджиева и Людмила Живкова пролича в мига, в който актрисата се облече и гримира…

Zonaburgas.bg (28.11.2016)

Борисов успокои след Харманли: Бежанският натиск сега е най-нисък, откакто е започнал

Ден, след като властите окончателно овладяха реда в бежанския лагер в Харманли, премиерът в оставка Бойко Борисов реши…

Mediapool.bg (26.11.2016)

Нова ставка на данъка за такситата в Монтана

Годишният данък за таксиметров превоз на пътници в Монтана ще бъде 400 лева. Това решиха общинските съветници на последното си заседание. Предложението,…

Dariknews.bg (25.11.2016)

Автобиография на Тодор Живков

Ранен живот и образование

Тодор Живков е роден на 7 септември 1911 г. в тогавашното село Правец, Орханийско. Син е на Маруца и Христо Живкови. Има брат Георги Живков и сестра Цветанка Живкова.

От 10 май до 19 октомври 1935 г. отбива военната си служба като трудовак в Шеста рота на Първа пехотна работна дружина в София. Завършва (1939) прогимназия в Правец и учи до 6-ти (днешен 10-ти) клас на гимназията в Ботевград. От 1939 г. се установява в София и завършва средното полиграфическо училище, след което постъпва на работа като букволеяр в Държавната печатница в София. От юли 1938 г. до ноември 1942 г. временно пребивава в селата Дъскот, Лесичево, Говедарци, където е разпределена като участъков лекар неговата съпруга Мара Малеева.

Политическа дейност преди 9 септември 1944 г.

През 1929 г. става член на Български комунистически младежки съюз, а през 1932 г. е приет за член на Българската комунистическа партия (БКП), от т.нар. „Кофарджиев набор“. Секретар е на II партиен РК на БКП в София и на ОК на БКП в София (1934-35 и 1941-42). Нелегалното име на Тодор Живков е Янко.

От месец юни 1943 г. по решение на Софийския ОК на БКП е определен за сътрудник на Щаба на Първа Софийска въстаническа оперативна зона. Пълномощник на ОК на БКП за партизанския отряд "Чавдар". Съобщава решението на Щаба на Първа Софийска въстаническа оперативна зона за прегрупирането на отряда в Партизанската бригада „Чавдар“ с командир Добри Джуров.

На 6 септември 1944 г. според неговите спомени оглавява оперативно бюро за охрана на демонстрациите и трамвайната стачка в столицата. В действителност такова бюро не е съществувало и е измислено след идването му на власт. Така също според някои източници на 9 септември 1944 г. поздравява партизанско подразделение на отряда „Чавдар“ влязло в София, но този факт е оспорен от изследователя Христо Христов, тъй като по това време отрядът все още не е влязъл в София.

Кариера в БКП след 9 септември 1944 г.

Тодор Живков на посещение в ГДР, 1963 г.

От септември до ноември 1944 г. е политически ръководител на Щаба на Народната милиция и става трети секретар в ОК на БКП в София. През 1945 г. е кандидат-член на ЦК на БКП. От януари 1948 г. е първи секретар на Градския комитет на БКП в София, както и председател на Градския комитет на Отечествения фронт. На Петия конгрес на БКП е избран за член на ЦК на БКП (декември 1948); постоянно е преизбиран в състава на ръководния орган до 8 декември 1989 г., когато е изваден от неговия състав.

През януари 1950 г. става секретар на ЦК на БКП, а през ноември е избран и за кандидат-член на Политбюро. От юли 1951 до ноември 1989 г. е член на Политбюро на ЦК на БКП. Завежда секретариата на ЦК на БКП от 1953 г., а на пленум след Шестия конгрес на БКП (март 1954) е избран за първи секретар на ЦК на БКП (до април 1981).

Същинската власт в партията обаче получава след инициирания от него Априлски пленум на ЦК на БКП (2–6 април 1956), с който се поставя началото на развенчаването на култа към личността на Вълко Червенков, в съзвучие с решенията на ХХ конгрес на КПСС и политиката на Никита Хрушчов. От 4 април 1981 г., избран от Дванадесетия конгрес на БКП, до 10 ноември 1989 г. е генерален секретар на ЦК на БКП. На състоялия се на 10 ноември 1989 г. пленум на ЦК на БКП, е приета оставката на Тодор Живков. Освобождавайки Живков от функциите му, пленумът изказва и благодарност за неговата дейност дотогава.

На следващ пленум на ЦК на БКП (13 декември 1989 г.) той е порицан и изключен от партията.

Държавни постове след 9 септември 1944 г.

От 1946 до 1990 г. е народен представител в 10 народни събрания (VI ВНС и от I до IX НС).

От 27 май до 28 октомври 1949 г. е председател на Столичния градски народен съвет.

На 19 ноември 1962 г. заменя Антон Югов като председател на Министерския съвет. На този пост е до 9 юли 1971 г., когато е наследен от Станко Тодоров.

Става председател на новосъздадения Държавен съвет на НРБ (фактически държавен глава). Заема длъжността до 17 ноември 1989 г., когато е наследен от Петър Младенов.

След Десетоноемврийския пленум на ЦК на БКП

Арестуван е на 18 януари 1990 г. и е обвинен в редица престъпления. През юли 1990 г. мярката му за неотклонение "задържане под стража" е заменена с домашен арест.

Главната прокуратура започва срещу него 5 дела.

През 1990 г. е образувано дело за насилствената смяна на имената на българските турци и принудителното им изселване от 1984 г. до 1989 г. В периода до 1998 г. Върховният съд връща делото 4 пъти за доразследване във Военната прокуратура.

На 25 февруари 1991 г. започва процес за незаконно раздаване на апартаменти, коли и представителни пари от УБО. На 4 септември 1992 г. Върховният съд го признава за виновен и го осъжда на 7 год. лишаване от свобода и да върне на държавата 7 млн. лева. През януари 1994 г. присъдата е потвърдена. На 9 февруари 1996 г. общото събрание на наказателните колегии отменя присъдата му.

На 8 юни 1993 г. е образувано делото за т.нар. „лагери на смъртта“.

Привлечен е като обвиняем и по делото за отпускане на несъбираеми кредити и помощи на развиващи се държави и комунистически партии, с което е ощетен държавният бюджет.

Обвинен е и по т.нар. дело „Фонд Москва“ (Дело №2) за подпомагане на международното комунистическо движение.

След смъртта му всички обвинения срещу него отпадат.