Тодор Живков

10 ноември – двадесет и седем години по-късно

На 10 ноември 1989 година беше свален комунистическият диктатор Тодор Живков. И до днес няма нито един осъден…

Zarata.org (10.11.2016)

Васко Кръпката: Разбрах за падането на Тодор Живков от една пияна госпожа в таксито

Разбрах за падането на Тодор Живков от една пияна госпожа. Това разказа в интервю за предаването ...

Ruse24.bg (10.11.2016)

Васко Кръпката: Разбрах за падането на Тодор Живков от една пияна госпожа в таксито

Разбрах за падането на Тодор Живков от една пияна госпожа. Това разказа в интервю за предаването ...

Burgas24.bg (10.11.2016)

Какво и как си спомнят българите за датата 10 ноември 1989 година

Помнят ли българите датата 10 ноември 1989 година, когато беше свален и трансформиран режимcът на Тодор Живков? Има…

Bnr.bg (10.11.2016)

10 реплики, с които винаги ще помним Тодор Живков

Някои си спомнят за него с добро, други с лошо, но е факт, че негови реплики продължават да…

Vesti.bg (10.11.2016)

Васко Кръпката: Разбрах за падането на Тодор Живков от една пияна госпожа

Разбрах за падането на Тодор Живков от една пияна госпожа. Това разказа в интервю за предаването "Хоризонт…

Bnr.bg (10.11.2016)

10 ноември 1989 г.- краят на една епоха и началото на друга

На тази дата Тодор Живков беше отстранен от поста

Nova.bg (10.11.2016)

Благоевград с „Пробив“ за съвременно изкуство

Благоевградският художник Сашо Стоицов ще представи ретроспективната изложба „Пробив“ в Градска художествена галерия. Откриването на експозицията ще бъде…

Struma.com (10.11.2016)

27 години от началото на Българския преход

На 10 ноември 1989 г. на пленум на Централния комитет на БКП бе освободен от поста генерален секретар…

Dariknews.bg (10.11.2016)

27 години от началото на Българския преход

На 10 ноември 1989 г. на пленум на Централния комитет на БКП бе освободен от поста генерален секретар…

Dariknews.bg (10.11.2016)

27 години по-късно пак е топло за ноември

Тези ноемврийски дни бяха необичайно топли, също като онези около 10 ноември 1989 г. Вятърът на промяната духаше…

Slava.bg (10.11.2016)

27 години от началото на Българския преход

На 10 ноември 1989 г. на пленум на Централния комитет на БКП бе освободен от поста генерален секретар…

Dariknews.bg (10.11.2016)

27 години от началото на прехода към демокрация

Днес е историческа дата! Отбелязваме 27 години от началото на прехода към демокрация 10 ноември 1989 г. сложи…

Blagoevgrad.eu (10.11.2016)

27 години от началото на Прехода

Днес се навършват 24 години от началото на Българския преход. 10 ноември 1989 година – на тази дата…

24chasa.bg (10.11.2016)

27 години от началото на Българския преход

На 10 ноември 1989 г. на пленум на Централния комитет на БКП бе освободен от поста генерален секретар…

Dariknews.bg (09.11.2016)

Автосервиз в Ямбол има „Стена на президентите”

Какво е да поправят колата ти под зорките погледи на Петър Стоянов и Тодор Живков? Портретите им обаче…

Dariknews.bg (06.11.2016)

Автосервиз в Ямбол има „Стена на президентите”

Какво е да поправят колата ти под зорките погледи на Петър Стоянов и Тодор Живков? Портретите им обаче…

Dariknews.bg (06.11.2016)

Бюджет 2017 е като от времето на Тодор Живков, заяви Божидар Данев

Бюджетът за 2017 г. е като от времето на Тодор Живков. Той е изцяло централизиран. Това каза председателят…

Zarata.org (29.10.2016)

Нападения над Тодор Живков изчезват от снимките

Опити за покушения над Тодор Живков биват запечатани на десетки ленти на фоторепортерите от онова време, но никой…

Struma.com (29.10.2016)

Пропадна участък и от магистрала "Тракия"

Пропаднал е пътен участък от магистрала "Тракия" в отсечката между Бургас и Карнобат в посока София. Точното място…

Mediapool.bg (24.10.2016)

Автобиография на Тодор Живков

Ранен живот и образование

Тодор Живков е роден на 7 септември 1911 г. в тогавашното село Правец, Орханийско. Син е на Маруца и Христо Живкови. Има брат Георги Живков и сестра Цветанка Живкова.

От 10 май до 19 октомври 1935 г. отбива военната си служба като трудовак в Шеста рота на Първа пехотна работна дружина в София. Завършва (1939) прогимназия в Правец и учи до 6-ти (днешен 10-ти) клас на гимназията в Ботевград. От 1939 г. се установява в София и завършва средното полиграфическо училище, след което постъпва на работа като букволеяр в Държавната печатница в София. От юли 1938 г. до ноември 1942 г. временно пребивава в селата Дъскот, Лесичево, Говедарци, където е разпределена като участъков лекар неговата съпруга Мара Малеева.

Политическа дейност преди 9 септември 1944 г.

През 1929 г. става член на Български комунистически младежки съюз, а през 1932 г. е приет за член на Българската комунистическа партия (БКП), от т.нар. „Кофарджиев набор“. Секретар е на II партиен РК на БКП в София и на ОК на БКП в София (1934-35 и 1941-42). Нелегалното име на Тодор Живков е Янко.

От месец юни 1943 г. по решение на Софийския ОК на БКП е определен за сътрудник на Щаба на Първа Софийска въстаническа оперативна зона. Пълномощник на ОК на БКП за партизанския отряд "Чавдар". Съобщава решението на Щаба на Първа Софийска въстаническа оперативна зона за прегрупирането на отряда в Партизанската бригада „Чавдар“ с командир Добри Джуров.

На 6 септември 1944 г. според неговите спомени оглавява оперативно бюро за охрана на демонстрациите и трамвайната стачка в столицата. В действителност такова бюро не е съществувало и е измислено след идването му на власт. Така също според някои източници на 9 септември 1944 г. поздравява партизанско подразделение на отряда „Чавдар“ влязло в София, но този факт е оспорен от изследователя Христо Христов, тъй като по това време отрядът все още не е влязъл в София.

Кариера в БКП след 9 септември 1944 г.

Тодор Живков на посещение в ГДР, 1963 г.

От септември до ноември 1944 г. е политически ръководител на Щаба на Народната милиция и става трети секретар в ОК на БКП в София. През 1945 г. е кандидат-член на ЦК на БКП. От януари 1948 г. е първи секретар на Градския комитет на БКП в София, както и председател на Градския комитет на Отечествения фронт. На Петия конгрес на БКП е избран за член на ЦК на БКП (декември 1948); постоянно е преизбиран в състава на ръководния орган до 8 декември 1989 г., когато е изваден от неговия състав.

През януари 1950 г. става секретар на ЦК на БКП, а през ноември е избран и за кандидат-член на Политбюро. От юли 1951 до ноември 1989 г. е член на Политбюро на ЦК на БКП. Завежда секретариата на ЦК на БКП от 1953 г., а на пленум след Шестия конгрес на БКП (март 1954) е избран за първи секретар на ЦК на БКП (до април 1981).

Същинската власт в партията обаче получава след инициирания от него Априлски пленум на ЦК на БКП (2–6 април 1956), с който се поставя началото на развенчаването на култа към личността на Вълко Червенков, в съзвучие с решенията на ХХ конгрес на КПСС и политиката на Никита Хрушчов. От 4 април 1981 г., избран от Дванадесетия конгрес на БКП, до 10 ноември 1989 г. е генерален секретар на ЦК на БКП. На състоялия се на 10 ноември 1989 г. пленум на ЦК на БКП, е приета оставката на Тодор Живков. Освобождавайки Живков от функциите му, пленумът изказва и благодарност за неговата дейност дотогава.

На следващ пленум на ЦК на БКП (13 декември 1989 г.) той е порицан и изключен от партията.

Държавни постове след 9 септември 1944 г.

От 1946 до 1990 г. е народен представител в 10 народни събрания (VI ВНС и от I до IX НС).

От 27 май до 28 октомври 1949 г. е председател на Столичния градски народен съвет.

На 19 ноември 1962 г. заменя Антон Югов като председател на Министерския съвет. На този пост е до 9 юли 1971 г., когато е наследен от Станко Тодоров.

Става председател на новосъздадения Държавен съвет на НРБ (фактически държавен глава). Заема длъжността до 17 ноември 1989 г., когато е наследен от Петър Младенов.

След Десетоноемврийския пленум на ЦК на БКП

Арестуван е на 18 януари 1990 г. и е обвинен в редица престъпления. През юли 1990 г. мярката му за неотклонение "задържане под стража" е заменена с домашен арест.

Главната прокуратура започва срещу него 5 дела.

През 1990 г. е образувано дело за насилствената смяна на имената на българските турци и принудителното им изселване от 1984 г. до 1989 г. В периода до 1998 г. Върховният съд връща делото 4 пъти за доразследване във Военната прокуратура.

На 25 февруари 1991 г. започва процес за незаконно раздаване на апартаменти, коли и представителни пари от УБО. На 4 септември 1992 г. Върховният съд го признава за виновен и го осъжда на 7 год. лишаване от свобода и да върне на държавата 7 млн. лева. През януари 1994 г. присъдата е потвърдена. На 9 февруари 1996 г. общото събрание на наказателните колегии отменя присъдата му.

На 8 юни 1993 г. е образувано делото за т.нар. „лагери на смъртта“.

Привлечен е като обвиняем и по делото за отпускане на несъбираеми кредити и помощи на развиващи се държави и комунистически партии, с което е ощетен държавният бюджет.

Обвинен е и по т.нар. дело „Фонд Москва“ (Дело №2) за подпомагане на международното комунистическо движение.

След смъртта му всички обвинения срещу него отпадат.