Тодор Живков

Правнучката на Тодор Живков: Тепърва хората ще го оценят

Андреа Стефанова разказва за пръв път пред камера за семейството си

Vesti.bg (22.10.2016)

ЕКСКЛУЗИВНО ПО NOVA: Правнучката на Тодор Живков

Дъщерята на Евгения Живкова за именитата си фамилия и спомените от дядо си

Nova.bg (22.10.2016)

"Събуди се" с министър Вежди Рашидов, Пламен Орешарски, Красимир Карачанов

Очаквайте още Васил Банов пред Мон Дьо и правнучката на Тодор Живков в "Говори с Ива" този уикенд…

Dariknews.bg (21.10.2016)

Подаръците на властта – от цар Иван Шишман до Тодор Живков

Реликви от времето на цар Иван Шишман ще бъдат наредени в обща изложба с подаръци за тоталитарния лидер…

Ploshtadslaveikov.com (18.10.2016)

Вижте летящия дворец на Тодор Живков (ВИДЕО)

По повод празника на авиацията в музея край Летище Пловдив отново ще отвори врати един от самолетите на…

Dariknews.bg (16.10.2016)

Летящият дворец на Тодор Живков - на показ в Музея на авиацията

Интериорът е изцяло възстановен с луксозните си кресла и дивани

Nova.bg (16.10.2016)

Крадците взели всички ордени на Нешка Робева

Крадците, обрали жилището на бившия национален треньор по художествена гимнастика Нешка Робева, са взели всичките й ордени, както…

Dnes.dir.bg (12.10.2016)

Синът на Григор Шопов пред "168 часа": Тодор Живков знаеше, че ДС го подслушва

Любомир Шопов е роден през 1942 г. Завършва дипломация в Московския държавен институт за международни отношения (МГИМО). Кадрови…

24chasa.bg (10.10.2016)

Презареждане за бившия завод "Микроелектроника" Ботевград

Някогашната гордост на социалистическата индустрия – заводът "Микроелектроника" в Ботевград, където комунистическият вожд Тодор Живков произнася прочутата си…

Mediapool.bg (04.10.2016)

И вицовете разцъфтяха като при Тошо

Най-младата комунистка в Народната република, станала член на партията на 20 години - Цецка Цачева, възпитаничката на РабФак…

Slava.bg (03.10.2016)

НИКОЙ НЕ МОЖЕ ДА ПОВЯРВА НА ТОВА, НО ЗА УЖАС НА ВСИЧКИ, ПОЧИНА ЕДНА ОТ НАЙ-ГОЛЕМИТЕ БЪЛГАРСКИ КИНОЛЕГЕНДИ

Почина една от легендите на родната кинохроника – режисьорът Петър Пенчев – човекът, който е дръзвал да връща…

Politikata.net (30.09.2016)

СЛЕД ТОЛКОВА ГОДИНИ! Изплува най-голямата тайна на Тодор Живков! Тато ревностно криел

Тодор Живков лъжел, че е юрист по образование Тодор Живков е бил информатор на шефа на тайната полиция…

Politikata.net (26.09.2016)

Борисов към Толстой: Удържали сме 1300 години никой да не купи България

С два дни закъснение премиерът Бойко Борисов осъди изявлението на руския депутат Пьотр Толстой, че "Русия ще купи…

Mediapool.bg (20.09.2016)

Музей на ретро автомобили отвори врати в Пещера (ВИДЕО+СНИМКИ)

В какво са се возили Горбачов, Тодор Живков и Георги Димитров?

Nova.bg (20.09.2016)

Според Кадиев партиите не са реагирали остро на депутата Толстой, защото са зависими

“Политическите партии у нас се държат като евтина проститутка, която са я шляпнали по задника и не знае…

Mediapool.bg (20.09.2016)

Френският посланик: "Ако емигрирате, ще оставите страната си на Пеевски"

"Ако емигрирате, ще оставите страната си на Пеевски". Това е посланието на френския посланик Ксавие Лапер дьо Кабан…

Mediapool.bg (13.09.2016)

Жени Живкова отхапа парче от морето, за да си направи имение

Трите къщи са върху малко повече от 6 декара, със застроена площ по около 400 кв. м всяка,…

Zarata.org (11.09.2016)

По какво си приличат Бойко Борисов и Тодор Живков?

Прилика дори в походката вижда между Бойко Борисов и Тодор Живков археологът и колекционер на книги с посвещения…

Dariknews.bg (10.09.2016)

Купа с раци и глътка таратор – обядът на Тато

Тодор Живков предпочитал българската кухня, разкри готвачът му

Dnes.bg (09.09.2016)

"168 часа": Тодор Живков сам си определя рождения ден

Или е плод на 10-месечна бременност, или не е син на баща си. Официалната рождена дата на Тодор Живков е,…

24chasa.bg (09.09.2016)

Автобиография на Тодор Живков

Ранен живот и образование

Тодор Живков е роден на 7 септември 1911 г. в тогавашното село Правец, Орханийско. Син е на Маруца и Христо Живкови. Има брат Георги Живков и сестра Цветанка Живкова.

От 10 май до 19 октомври 1935 г. отбива военната си служба като трудовак в Шеста рота на Първа пехотна работна дружина в София. Завършва (1939) прогимназия в Правец и учи до 6-ти (днешен 10-ти) клас на гимназията в Ботевград. От 1939 г. се установява в София и завършва средното полиграфическо училище, след което постъпва на работа като букволеяр в Държавната печатница в София. От юли 1938 г. до ноември 1942 г. временно пребивава в селата Дъскот, Лесичево, Говедарци, където е разпределена като участъков лекар неговата съпруга Мара Малеева.

Политическа дейност преди 9 септември 1944 г.

През 1929 г. става член на Български комунистически младежки съюз, а през 1932 г. е приет за член на Българската комунистическа партия (БКП), от т.нар. „Кофарджиев набор“. Секретар е на II партиен РК на БКП в София и на ОК на БКП в София (1934-35 и 1941-42). Нелегалното име на Тодор Живков е Янко.

От месец юни 1943 г. по решение на Софийския ОК на БКП е определен за сътрудник на Щаба на Първа Софийска въстаническа оперативна зона. Пълномощник на ОК на БКП за партизанския отряд "Чавдар". Съобщава решението на Щаба на Първа Софийска въстаническа оперативна зона за прегрупирането на отряда в Партизанската бригада „Чавдар“ с командир Добри Джуров.

На 6 септември 1944 г. според неговите спомени оглавява оперативно бюро за охрана на демонстрациите и трамвайната стачка в столицата. В действителност такова бюро не е съществувало и е измислено след идването му на власт. Така също според някои източници на 9 септември 1944 г. поздравява партизанско подразделение на отряда „Чавдар“ влязло в София, но този факт е оспорен от изследователя Христо Христов, тъй като по това време отрядът все още не е влязъл в София.

Кариера в БКП след 9 септември 1944 г.

Тодор Живков на посещение в ГДР, 1963 г.

От септември до ноември 1944 г. е политически ръководител на Щаба на Народната милиция и става трети секретар в ОК на БКП в София. През 1945 г. е кандидат-член на ЦК на БКП. От януари 1948 г. е първи секретар на Градския комитет на БКП в София, както и председател на Градския комитет на Отечествения фронт. На Петия конгрес на БКП е избран за член на ЦК на БКП (декември 1948); постоянно е преизбиран в състава на ръководния орган до 8 декември 1989 г., когато е изваден от неговия състав.

През януари 1950 г. става секретар на ЦК на БКП, а през ноември е избран и за кандидат-член на Политбюро. От юли 1951 до ноември 1989 г. е член на Политбюро на ЦК на БКП. Завежда секретариата на ЦК на БКП от 1953 г., а на пленум след Шестия конгрес на БКП (март 1954) е избран за първи секретар на ЦК на БКП (до април 1981).

Същинската власт в партията обаче получава след инициирания от него Априлски пленум на ЦК на БКП (2–6 април 1956), с който се поставя началото на развенчаването на култа към личността на Вълко Червенков, в съзвучие с решенията на ХХ конгрес на КПСС и политиката на Никита Хрушчов. От 4 април 1981 г., избран от Дванадесетия конгрес на БКП, до 10 ноември 1989 г. е генерален секретар на ЦК на БКП. На състоялия се на 10 ноември 1989 г. пленум на ЦК на БКП, е приета оставката на Тодор Живков. Освобождавайки Живков от функциите му, пленумът изказва и благодарност за неговата дейност дотогава.

На следващ пленум на ЦК на БКП (13 декември 1989 г.) той е порицан и изключен от партията.

Държавни постове след 9 септември 1944 г.

От 1946 до 1990 г. е народен представител в 10 народни събрания (VI ВНС и от I до IX НС).

От 27 май до 28 октомври 1949 г. е председател на Столичния градски народен съвет.

На 19 ноември 1962 г. заменя Антон Югов като председател на Министерския съвет. На този пост е до 9 юли 1971 г., когато е наследен от Станко Тодоров.

Става председател на новосъздадения Държавен съвет на НРБ (фактически държавен глава). Заема длъжността до 17 ноември 1989 г., когато е наследен от Петър Младенов.

След Десетоноемврийския пленум на ЦК на БКП

Арестуван е на 18 януари 1990 г. и е обвинен в редица престъпления. През юли 1990 г. мярката му за неотклонение "задържане под стража" е заменена с домашен арест.

Главната прокуратура започва срещу него 5 дела.

През 1990 г. е образувано дело за насилствената смяна на имената на българските турци и принудителното им изселване от 1984 г. до 1989 г. В периода до 1998 г. Върховният съд връща делото 4 пъти за доразследване във Военната прокуратура.

На 25 февруари 1991 г. започва процес за незаконно раздаване на апартаменти, коли и представителни пари от УБО. На 4 септември 1992 г. Върховният съд го признава за виновен и го осъжда на 7 год. лишаване от свобода и да върне на държавата 7 млн. лева. През януари 1994 г. присъдата е потвърдена. На 9 февруари 1996 г. общото събрание на наказателните колегии отменя присъдата му.

На 8 юни 1993 г. е образувано делото за т.нар. „лагери на смъртта“.

Привлечен е като обвиняем и по делото за отпускане на несъбираеми кредити и помощи на развиващи се държави и комунистически партии, с което е ощетен държавният бюджет.

Обвинен е и по т.нар. дело „Фонд Москва“ (Дело №2) за подпомагане на международното комунистическо движение.

След смъртта му всички обвинения срещу него отпадат.