Тодор Живков

Калина Андролова: Ситуацията в българската политика взе да става „Топенерджи“!

Ситуацията в българската политика взе да става „Топенерджи“! Звучи като анекдот, но чак и Карло Луканов е вкаран…

Fakti.bg (09.05.2024)

Дъщеря и внук върнаха поетесата Ваня Петкова от Сириус с разтърсващ мултимедиен спектакъл

Разтърсващ мултимедиен спектакъл, посветен на 80-годишнината от рождението на голямата поетеса Ваня Петкова и на 15-годишнитата от отлитането…

Fakti.bg (28.04.2024)

"Българският Чернобил": Как ни лъгаха за опасната радиация

Катастрофата в Чернобил през 1986 г. води до едно от най-тежките престъпления на комунизма в България: никъде информационното…

Fakti.bg (23.04.2024)

Внукът на Тодор Живков си купи къща за над 3 млн. лева

Тодор-младши наскоро е купил на семейството си палат за 1,8 милиона долара (около 3 милиона лева). Къщата за…

Fakti.bg (23.03.2024)

И преди, и сега, траурът не е шега

Музикален радио траур при социализма – орган вместо джаз.Гледам през прозореца опашката от стъпалата на Александър Невски та…

Fakti.bg (22.03.2024)

Силвия Лулчева със сърцераздирателна изповед

"Баща ми е изпратен в лагера в Скравена. После го местят в Белене. Дори майка ми не е…

Fakti.bg (20.03.2024)

КОМУНИЗМЪТ СИ ОТИВА: Фалира горското стопанство на Тато

Една от обичаните ловни резиденции на Тодор Живков – „ Търсава “ край Ябланица, е хлопнала кепенци. Хижата…

Regiona.bg (20.03.2024)

Иво Желев: Асен Василев е всичко, което ПП имат

Иво Желев, управител на агенция "ЕСТАТ“, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“

…

Fakti.bg (09.03.2024)

Издигат паметник на Тодор Живков в ромския квартал Нов път във Видин

Видинската ромска организация Националният център за развитие на ромите в България, съвместно с Националния съвет на ромите в…

Slava.bg (06.03.2024)

Иван Бакалов: Увредените руски, украински и български народи

И руснаци, и украинци са постсъветски народи, минали преди това и през царизъм, крепостничество. С всички дефекти и…

Fakti.bg (05.03.2024)

Евгений Кънев: Тодор Живков налага 3 март заради Възродителния процес

Така нареченият национален празник е повод човек да задълбочи историческите си познания - ако има желание. Тогава наистина…

Fakti.bg (04.03.2024)

Ретро автобуси се движат до бившата резиденция на Тодор Живков

Столичният автотранспорт пусна да се движи атракционна линия с ретро автобуси "Чавдар" и "Икарус" за Трети март. Старите…

Cross.bg (03.03.2024)

Машина на времето: Ретро автобуси се движат до бившата резиденция на Тодор Живков (СНИМКИ)

Dariknews.bg (03.03.2024)

Защо Славчо Пеев избра Дупница пред Лондон и как управляваше най-народните артисти

Представете си приятелски дует, в който единият се казва Станко, но се изписва Станислав, а другият се казва…

Slava.bg (27.02.2024)

Песента „Я кажи ми, облаче ле бяло” става част от новозеландски филм

Изпълнителката Ана-Мария е известна като „галеницата на Тодор Живков”

Nova.bg (24.02.2024)

Огнян Минчев: Да изкореним наследеното от комунизма учене на две смени в България

Ученето на две смени в българските училища е едно от най-големите безобразия, някога сътворени от българската държава. Въвеждането…

Fakti.bg (16.02.2024)

Николай Ламбрев-Михайловски: "Вярвам в светлината, вярвам в нашия театър…“

Уважаеми Николай Ламбрев-Михайловски, нека да започнем с началото, Вашия дом, семейство…Кога влязохте в света на Театъра? Може би…

Fakti.bg (07.02.2024)

Лепа Брена посещавала тайно баба Ванга

Легендата на сръбската музика Лепа Брена е сред най-популярните чуждестранни изпълнители у нас. В продължение на вече десетилетия…

Fakti.bg (06.02.2024)

18 дни след сватбата със Славков, в авиокатастрофата с Катя Попова загива първата му жена Светла

Поради големия интерес към разказа ни за 100-ия рожден ден и нелепия край на оперната прима Катя Попова…

Slava.bg (30.01.2024)

100 години от рождението на чаровната лиричка Катя Попова

Катя Попова /1924- 1966/ беше родена за оперната сцена – красива, изящна фигура, прекрасен лиричен сопранов глас, одухотворено,…

Fakti.bg (28.01.2024)

Автобиография на Тодор Живков

Ранен живот и образование

Тодор Живков е роден на 7 септември 1911 г. в тогавашното село Правец, Орханийско. Син е на Маруца и Христо Живкови. Има брат Георги Живков и сестра Цветанка Живкова.

От 10 май до 19 октомври 1935 г. отбива военната си служба като трудовак в Шеста рота на Първа пехотна работна дружина в София. Завършва (1939) прогимназия в Правец и учи до 6-ти (днешен 10-ти) клас на гимназията в Ботевград. От 1939 г. се установява в София и завършва средното полиграфическо училище, след което постъпва на работа като букволеяр в Държавната печатница в София. От юли 1938 г. до ноември 1942 г. временно пребивава в селата Дъскот, Лесичево, Говедарци, където е разпределена като участъков лекар неговата съпруга Мара Малеева.

Политическа дейност преди 9 септември 1944 г.

През 1929 г. става член на Български комунистически младежки съюз, а през 1932 г. е приет за член на Българската комунистическа партия (БКП), от т.нар. „Кофарджиев набор“. Секретар е на II партиен РК на БКП в София и на ОК на БКП в София (1934-35 и 1941-42). Нелегалното име на Тодор Живков е Янко.

От месец юни 1943 г. по решение на Софийския ОК на БКП е определен за сътрудник на Щаба на Първа Софийска въстаническа оперативна зона. Пълномощник на ОК на БКП за партизанския отряд "Чавдар". Съобщава решението на Щаба на Първа Софийска въстаническа оперативна зона за прегрупирането на отряда в Партизанската бригада „Чавдар“ с командир Добри Джуров.

На 6 септември 1944 г. според неговите спомени оглавява оперативно бюро за охрана на демонстрациите и трамвайната стачка в столицата. В действителност такова бюро не е съществувало и е измислено след идването му на власт. Така също според някои източници на 9 септември 1944 г. поздравява партизанско подразделение на отряда „Чавдар“ влязло в София, но този факт е оспорен от изследователя Христо Христов, тъй като по това време отрядът все още не е влязъл в София.

Кариера в БКП след 9 септември 1944 г.

Тодор Живков на посещение в ГДР, 1963 г.

От септември до ноември 1944 г. е политически ръководител на Щаба на Народната милиция и става трети секретар в ОК на БКП в София. През 1945 г. е кандидат-член на ЦК на БКП. От януари 1948 г. е първи секретар на Градския комитет на БКП в София, както и председател на Градския комитет на Отечествения фронт. На Петия конгрес на БКП е избран за член на ЦК на БКП (декември 1948); постоянно е преизбиран в състава на ръководния орган до 8 декември 1989 г., когато е изваден от неговия състав.

През януари 1950 г. става секретар на ЦК на БКП, а през ноември е избран и за кандидат-член на Политбюро. От юли 1951 до ноември 1989 г. е член на Политбюро на ЦК на БКП. Завежда секретариата на ЦК на БКП от 1953 г., а на пленум след Шестия конгрес на БКП (март 1954) е избран за първи секретар на ЦК на БКП (до април 1981).

Същинската власт в партията обаче получава след инициирания от него Априлски пленум на ЦК на БКП (2–6 април 1956), с който се поставя началото на развенчаването на култа към личността на Вълко Червенков, в съзвучие с решенията на ХХ конгрес на КПСС и политиката на Никита Хрушчов. От 4 април 1981 г., избран от Дванадесетия конгрес на БКП, до 10 ноември 1989 г. е генерален секретар на ЦК на БКП. На състоялия се на 10 ноември 1989 г. пленум на ЦК на БКП, е приета оставката на Тодор Живков. Освобождавайки Живков от функциите му, пленумът изказва и благодарност за неговата дейност дотогава.

На следващ пленум на ЦК на БКП (13 декември 1989 г.) той е порицан и изключен от партията.

Държавни постове след 9 септември 1944 г.

От 1946 до 1990 г. е народен представител в 10 народни събрания (VI ВНС и от I до IX НС).

От 27 май до 28 октомври 1949 г. е председател на Столичния градски народен съвет.

На 19 ноември 1962 г. заменя Антон Югов като председател на Министерския съвет. На този пост е до 9 юли 1971 г., когато е наследен от Станко Тодоров.

Става председател на новосъздадения Държавен съвет на НРБ (фактически държавен глава). Заема длъжността до 17 ноември 1989 г., когато е наследен от Петър Младенов.

След Десетоноемврийския пленум на ЦК на БКП

Арестуван е на 18 януари 1990 г. и е обвинен в редица престъпления. През юли 1990 г. мярката му за неотклонение "задържане под стража" е заменена с домашен арест.

Главната прокуратура започва срещу него 5 дела.

През 1990 г. е образувано дело за насилствената смяна на имената на българските турци и принудителното им изселване от 1984 г. до 1989 г. В периода до 1998 г. Върховният съд връща делото 4 пъти за доразследване във Военната прокуратура.

На 25 февруари 1991 г. започва процес за незаконно раздаване на апартаменти, коли и представителни пари от УБО. На 4 септември 1992 г. Върховният съд го признава за виновен и го осъжда на 7 год. лишаване от свобода и да върне на държавата 7 млн. лева. През януари 1994 г. присъдата е потвърдена. На 9 февруари 1996 г. общото събрание на наказателните колегии отменя присъдата му.

На 8 юни 1993 г. е образувано делото за т.нар. „лагери на смъртта“.

Привлечен е като обвиняем и по делото за отпускане на несъбираеми кредити и помощи на развиващи се държави и комунистически партии, с което е ощетен държавният бюджет.

Обвинен е и по т.нар. дело „Фонд Москва“ (Дело №2) за подпомагане на международното комунистическо движение.

След смъртта му всички обвинения срещу него отпадат.