Червената царица или защо правим секс

Когато един хирург оперира, той знае какво ще намери в тялото. Ако например търси стомаха на пациента, той не очаква да го намери на различно място при всеки пациент. Всички хора имат стомах, всички стомаси имат горе-долу същата форма и се намират на едно и също място. Без съмнение има различия. При някои стомахът е болен, при други – малък или леко деформиран. Но различията са дребни в сравнение с приликите.

Ветеринарят или касапинът могат да разкажат на хирурга за съществуването на много по-голямо разнообразие от стомаси: големият, с няколко отдела стомах на кравата; малкият стомах на мишката; подобният на човешки стомах на прасето. Несъмнено може да се каже, че има такова нещо като типичен човешки стомах и той е различен от стомаха на животните.

По подобен начин в основата на тази книга стои идеята, че съществува типична човешка природа. Целта на книгата е да я потърси. Психиатърът, както и коремният хирург, може да направи различни основни допускания, когато един пациент легне на кушетката. Той може да предположи, че пациентът знае какво означава да се обича, да се завижда, да се доверяваш, да мислиш, да говориш, да се страхуваш, да се усмихваш, да се пазариш, да желаеш, да мечтаеш, да си спомняш, да пееш, да се караш, да лъжеш.

Даже ако някой е от новооткрит континент, всички предположения за неговия или нейния ум и природа остават в сила. През 30-те години на миналия век е бил направен контакт с племена от Нова Гвинея, откъснати от външния свят и неподозиращи за неговото съществуване. Тогава е било установено, че те се усмихват и мръщят толкова недвусмислено, колкото и всеки европеец, въпреки че са минали 100 000 години от времето на общия им предшественик. „Усмивката“ на павиана е заплаха, усмивката на човека – знак за удоволствие.

Човешката природа е еднаква навсякъде по света. Това не отрича културния шок. Супата от агнешки очи, поклащането на главата, което означава „да“, уединението на западния човек, ритуалите по обрязване, следобедната сиеста, религиите, езиците, различията в честотата на усмихване между руския и американския сервитьор – безброй са човешките особености. Да, има дисциплина – културна антропология, която изучава човешките културни различия. Но е лесно да се приеме без доказателства принципът за сходство на човешката природа – общите особености, които ни правят хора.

Тази книга изследва същността на човешката природа. Нейна тема е, че не е възможно да се разбере човешката природа, без да се разбере как тя се е развила, а това не може да стане, без да се разбере как се развива човешката сексуалност. Защото централната тема на нашата еволюция е сексуална.

Защо сексът? Със сигурност има и други черти на човешката природа, различни от това преекспонирано, причиняващо безпокойство и бременност развлечение. Така е, но възпроизводството е единствената цел, за която хората са направени. Всичко останало са средства за постигане на тази цел. Хората наследяват стремеж да оцеляват, да се хранят, да мислят, да говорят и т.н.

Но преди всичко те наследяват стремеж да се размножават. Тези от техните предшественици, които са имали деца, са предали на тях своите характерни черти; останалите – бездетни, не са могли да го направят.

Следователно всичко, което увеличава шансовете на някой да се размножава, се предава по наследство за сметка на останалото. Ние можем с увереност да твърдим, че в нашата природа няма нищо, което да не е било внимателно „избрано“ по този начин заради способността му да допринася за успех при размножаването.

Това звучи твърде арогантно. То сякаш отрича свободната воля, пренебрегва тези, които са избрали целомъдрието, и представя човешките същества като програмирани роботи с единствената цел – да се размножават. То като че ли допуска, че ...

Прочети цялата публикация