Кремена Будинова – да си журналист, без зрение и да живееш във Факултето

Кремена при своите рози в двора на къщата си. Снимка: Невена Борисова

Кремена Будинова е български журналист от ромски произход, с дългогодишна кариера в телевизията, печата и радиото. Родена е в квартал Факултета. Като дете изгубва зрението си и на 14 годишна възраст постъпва в училище за деца с нарушено зрение. Въпреки чисто физическата трудност да се подготви за изпитите, през 1993 г., в т. нар. година на двойките изкарва сред най-добрите оценки на кандидат-студентския изпит по литература. Докато следва българска филология работи в множество медии, сред които „24 часа”, „Демокрация”, „Нощен труд”. Следва магистратура в Журналистическия факултет. По същото време доказва (включително на себе си), че е възможно незрящ човек да стане телевизионен репортер - въпреки допълнителни затруднения, като стереотипите и интеграцията на малцинството, към което принадлежи.
Журналистическата й работа, свързана с ромите, започва през 1997 г. с предаването „Романо Дуняс” по ТВ 7, което после се прехвърля в БНТ под името „Романи Лумия” („Светът на ромите). От 2011 г. проектът преминава под шапката на „Малки истории”. От януари до април 2012 Кремена преживява един от най-тежките си моменти, когато остава безработна. Впоследствие отново намира финансиране за проекта, като към днешна дата отново е изправена пред трудността да се справи финансово и да съхрани предаването.
През месец май Кремена, заедно с документалния режисьор Светослав Драганов, получи награда на форума CIVIS Media Prize 2014 (Берлин) за филма „Семейство Христови” от „Малки истории от ромския свят”.  Осем европейски телевизионни и радио- програми и уебсайтове бяха наградени от общо 709 кандидатури за приноса с работата си към мирното съжителство на хора с различен етнически, религиозен и културен произход. Българските медии, за разлика от европейските, не разпространиха новината за наградата.

„Няма гето, което да не съм посетила в страната”, казва Кремена, след любезното посрещане в къщата й и настаняването ни в просторната градина. Кремена и синът й сами са изградили и обзавели новия си дом, който се намира в единия край на Факултета.
Кремена при своите рози в двора на къщата си. Снимка: Невена Борисова

„Това мама го е направила”, казва 13-годишният Огнян Будинов, посочвайки зидана ограда със симетрично подредени един до друг обли камъни. Неизбежно е човек да се впечатли не само от факта, че това е издигнато от женска ръка, но и от това, че ръката принадлежи на незрящ човек. Преди време от телевизия Arte идват в България, за да направят филм за Кремена и снимат и самия строеж на къщата.
Кремена не обича стереотипите и решително ги неутрализира –  най-малкото поради това, че работи много години в телевизия, тоест в подчертано визуална среда. Журналистката, която е висока жена, разказва, че с ръста си се отличава от повечето ромки, които генетично са по-дребни. Това по думите й вероятно е останало от нейна прабаба, която е с български произход, но може да се дължи и на това, че всеки има своята индивидуалност.
„Определенията са илюзорни, аз специално нямам определение за себе си.” , казва Кремена в отговор на въпрос с кого се идентифицира и в кои моменти. По време на разговора осъзнаваме абсурдността на названията и залегналото в езика разделение, защото въпреки че ромите също са български граждани, често не биват наричани българи.
„Останах по средата, аутсайдер съм”, казва Кремена.
„Отразявам темата 17 години, преди това също съм работила като журналист и публицист по разнообразни теми, но за съжаление ме отъждествяват като „ромска журналистка” , а не като „журналист” – нещо, което ме дразни, защото отново ме слагат в рамки”.
Факултета
„Каквато е държавата, такива са и ...

Прочети цялата публикация