Война, която не искахме

Израел не изпитва радост от това да води още един кръг военни действия с Хамас в Газа, но това е битка, породена от необходимост

Тунел между Египет и ивицата Газа. Снимка: пропа

Откакто Израел едностранно се изтегли от ивицата Газа през 2005 г., израелците често казват, че дори Израел да е напуснал Газа, Газа никога не е напускала Израел. Това ми бе напомнено, когато Израелските сили за отбрана израелската армия - бел.ред. предприемат нова сухопътна операция, за да спрат изстрелването на ракети към Израел. Десет дни преди намесата Хамас и други палестински въоръжени групировки изстреляха около 1400 ракети по територията на страната, което изпрати милиони израелци в бомбоубежищата. Израел опита да спре ракетите с въздушни удари, но Хамас продължи с огъня и отхвърли египетското предложение за примирие. Така пред Израел не останаха много други варианти, освен сухопътна операция.

Политическите лидери в Израел очевидно не бяха склонни да пращат сухопътни войски. Те щяха да предпочетат постигане на обявената цел - дълго и устойчиво примирие - използвайки само въздушни удари. Със системата за противоракетна отбрана “Железен купол”, която отбелязва изумителен резултат от около 90 процента, те можеха да си позволят да дадат шанс на продължителните въздушни удари по цели да проправят път за примирие с посредничество. Правителството бе обвинено от някои среди в Израел в колебливост, но продължи да гледа трезво на предизвикателството.

Ивицата Газа е гъсто населена зона с 1,7-милионно население, живеещо на 225 квадратни мили. Тя е силно милитаризирана, с хиляди ракети, производствени мощности и складове - някои от които предоставени от Иран. Хамас нарочно държи военните си съоръжения сред цивилните обекти, което допълнително влошава нещата.

Агенцията на ООН за подпомагане на палестинските бежанци (UNRWA) съвсем наскоро съобщи, че са открити 20 ракети в едно от училищата в Газа, както и заплетена мрежа от подземни тунели и бункери под градските зони. Израел не търсеше тази конфронтация, нито желае да бъде въвлечен в Газа, докато е изправен пред други стратегически предизвикателства в нестабилна, враждебна среда и с деликатна репутация на регионално и международно ниво.

Защо Израел влезе в крайна сметка? Защото въздушните удари се оказаха недостатъчни да притиснат Хамас да склони и да се придържа към трайно примирие. За да бъде подтикнат Хамас да постъпи така, е нужно значително понижаване на военния й капацитет. Това е повече, отколкото може да се постигне от въздуха.

По преценки на Израел палестинските въоръжени фракции са загубили до момента половината от ракетите си, но все още притежават няколко хиляди. Не по-малко смъртоносна е заплахата от мрежата от тунели на Хамас, прокопана от ивицата Газа към израелска територия с цел детониране на експлозиви под израелски градове или нахлуване в тях, за да бъдат отвлечени и убити граждани.

През юни 2006 г. Хамас използва такъв тунел, за да отвлече израелския войник Гилад Шалит, за когото Израел в последствие размени над 1000 палестински затворници. Хамас също така опита да използва тунели в сегашните сражения - големи групи от тежко въоръжени бойци неколкократно се появиха от тунели близо до израелски села и опитаха да ги нападнат. Те бяха убити или отблъснати, но в редки случаи успяха да убият израелски войници.

Само ботуш на земята може да се справи ефективно с остатъка от военния капацитет. Въпреки ефективността на израелските отбранителни сили обаче настоящата сухопътна операция няма за цел да унищожи Хамас. Това ще изисква превземане на ивицата Газа за дълъг период, а веднъж щом военната инфраструктура в Газа бъде бъде разрушена, ще е необходима крайно проблематична стратегия за изход. Дори Хамас да е “унищожен”, Израел може да се сблъска с анархия в Газа, подобна на Сомалия - с ...

Прочети цялата публикация