Централна Европа иска НАТО да се противопостави на агресивната Русия

ДПА

Конфликтът в Украйна от месеци доминира дискусиите по въпросите на сигурността сред държавите от региона, най-вече в Полша и балтийските страни, където наскоро бяха разположени 600 допълнителни американски войници, които обаче не направиха нищо за разсейване на страховете.

Вчера лидерите на Полша, Литва, Латвия, Естония, България, Румъния, Унгария, Словакия и Чехия се срещнаха във Варшава, за да потърсят общи позиции преди срещата на върха на НАТО през септември в Уелс. Основна тема на дискусиите бе напрежението по източната граница на 28-членния алианс.

“Конфликтът между Русия и Украйна е най-голямото предизвикателство за европейската сигурност от края на Студената война”, заяви полският президент Бронислав Коморовски в речта си при откриване на срещата.

Десетимата лидери се срещнаха в същата зала, където преди 25 години комунистическото правителство на Полша и членове на продемократичното движение се споразумяха за мирен преход към демокрация - подход, който се разпространи извън Полша и в други части на Централна и Източна Европа. Разговорът им се фокусира върху стари страхове и нови опасения за сигурността.

Коморовски определи анексирането на Кримския полуостров от Русия и подкрепата й за сепаратистките милиции в Източна Украйна като “нарушение на фундаменталната архитектура на международната сигурност”.

Сегашният конфликт застрашава не само суверенитета и демократичното развитие на Украйна, но и “надеждността на европейска ред”, каза още полският президент. Срещата на върха на НАТО през септември трябва да се фокусира върху “промените, предизвикани от руските действия в източната част на алианса”, отбеляза Коморовски след срещата.

Президентите, участващи в срещата на върха във Варшава, призоваха за засилено военно присъствие на войници на НАТО в техния регион и за повече военни учения. Те освен това призоваха за прекратяване на сблъсъците в Източна Украйна. “Подкрепата за териториалната цялост и независимостта на Украйна, както и последователните реформи са ключови за сигурността в целия регион”, заяви Коморовски.

Когато Полша и съседните й страни се присъединиха към НАТО преди 15 години, някои политици оцениха членството им в западния военен съюз като по-важно от интеграцията в Европейския съюз. Това беше ясен сигнал, че дните на съветската доминация в региона най-после са приключили, смятаха те.

Но събитията в Украйна и особено свалянето на малайзийския пътнически самолет в небето над източната част на страната миналата седмица предизвикаха критични коментари за отговора на НАТО от страна на представители на бившите страни от Варшавския договор.

Напоследък гласовете им се чуват все по-силно и стават по-настоятелни и раздразнени, тъй като според тях става дума за провеждане на нещо подобно на външната политика на умиротворяване през 30-те години на 20. век.

“Не бива да повтаряме грешките на интелектуалните елити в отношенията им с Хитлер и Сталин”, предупреди дългогодишният активист за защитата на човешките права Адам Михник. Литовската президентка Далия Грибаускайте се оплака от нежеланието според нея на западните държави да предизвикат Русия.

“Агресията изисква силен и единен отговор”, каза тя във вторник. “Геополитическата ситуация се промени, затова трябва да оценим много сериозно и отговорно предизвикателствата към нашата сигурност.”

В бившите комунистически страни от Централна Европа изглежда съществува почти пълен консенсус между политиците, медиите и гражданското общество за това кой е виновен за вълненията в Украйна.

Демонстранти в Латвия издигнаха плакати и транспаранти с надписи “Путин бин Ладен” и “Русия е терористична държава”, а редакционни статии и коментари в медиите обвиниха Кремъл в подкрепа за сепаратистите и в снабдяването им със средства да свалят самолета на малайзийските авиолинии.

“Те не са нито сепаратисти, нито антифашисти, нито каквото и да било друго, а терористи, отговорни за убийството на 298 невинни хора”, писа консервативният латвийски вестник “Латвияс авизе” в понеделник. В Словакия левоцентристкият всекидневник “Правда” изрази недоволство от “измамната игра на Русия с неясен край”.

В Полша левоцентристкият вестник “Газета виборча” критикува пасивното ...

Прочети цялата публикация