Десен институт се опитва да "ожени" ГЕРБ и РБ чрез "десница на идеите"

Създаването на десница на идеите, а не на личностите, е заявената цел на новия Институт за дясна политика, който дебютира в понеделник с кръгла маса по "проблемите на дясното" в България. В новата гражданска организация влизат познати лица от партиите в Реформаторския блок, личности близки до ГЕРБ и интелектуалци с десни политически разбирания. В по-прагматичен план задачата е как да стане така, че ГЕРБ и Реформаторският блок "да се оженят", без това да буди съмнения за безпринципност и отстъпление от ценности у онези избиратели, които остават лоялни към т.нар. стара десница и упорито отказват да припознаят Бойко Борисов и партията му като автентична десница.   Председател на Управителния съвет на института е Петър Николов, бивш апаратчик в ДСБ, който впоследствие мина към Движение "България на гражданите" на Меглена Кунева.   Той дефинира като първа цел на новата организация промяна на дебата в дясно. Сега разговорът между десните се свежда "до това дали една или друга личност е подходяща да управлява, а не до една или друга идея", поясни той.   Институтът иска да промени това и ще проведе серия от дискусии, посветени на различните сектори от управлението, за да се определят основните приоритети за едно бъдещо дясноцентристко реформаторско управление. В първата дискусия участваха и евродепутатите Томислав Дончев (ГЕРБ) и Светослав Малинов (Реформаторски блок).   "Изглежда десницата има шансове да управлява в България, затова трябва да се търси единодействие. Дошло е времето за събиране на камъни, а не за разпиляването им", коментира теологът и член на ДСБ Калин Янакиев.   Според него в България дясното има за свой основен противник не изявеното ляво, а "биографичното сантиментално фундаментално ляво, превърнало се в олигархия". Той раздели и дясното на две основни групи. Първата е около политическия ГЕРБ, която бе определена от него като "народняшка партия". Втората част от десницата е около Реформаторския блок, смята Янакиев.   Неговата теза е, че привържениците на втората група са силно биографично обвързани с годините от 1989 година насам. Тя е "софийска, интелигентска, свързана със стари дисидентски години, но силно смалила се". Според него противопоставянето между тези две групи трябва да бъде изживяно.   "Аз бих работил в качеството си на интелектуалец за бъдещо единодействие между тези две десници в България. В състояние на разкол и разпад десницата не би могла да го направи успешно", каза той.   Социологът Румяна Бъчварова, която бе шеф на политическия кабинет на бившия премиер Бойко Борисов, а сега е зам.-председател на ГЕРБ, обясни, че българската десница има повече потенциални избиратели от левицата. Този потенциал, смята тя, по една или друга причина не може да бъде използван.   "Голямото ветрило на десните избиратели, ако не получи своя по-добра организираност, остава разпиляно, не може да се прояви като значим обществен фактор", каза Бъчварова. По думите й правилният път към тази цел е "пътят на интелектуалната общност". Според нея десните трябва да се разграничат ясно от привържениците на останалите политически партии и да избистрят политическата си доктрина.   "Разговорът вдясно не трябва да бъде пост фактум, когато има проблем за разрешаване, а да върви крачка напред", допълни Бъчварова.   Политологът Ружа Смилова обаче предложи друг път за сближаване на десните партии. Според нея ГЕРБ и Реформаторският блок трябва да поемат ясен ангажимент за изчистване на политическата система от корпоративни интереси. Тя допълни, че тази операция трябва да започне вътре в самите десни партии и да се развива постъпателно.   В Института са още Тома Биков ("Движение България на гражданите"), Веселин Пенев от партията на Корман Исмаилов "Свобода и достойнство", социологът и член на ЦИК от квотата на ГЕРБ Цветозар Томов, Георги Харизанов (ГЕРБ), медийният експерт Димитър Найденов и други.  

Прочети цялата публикация