ЕС и САЩ търсят слабото място на Путин за Украйна

Асошиейтед прес

Изваден от строя танк на сепаратистите в гр. Торез. Снимка: АиФ

Няколко месеца след като Русия анексира Крим и засили подкрепата за сепаратистите в Източна Украйна Европа и САЩ все още търсят начин да убедят руския президент Владимир Путин да смени курса.

Целевите икономически санкции и заплахите за налагане на още по-строги наказания все още не са накарали Москва да спре подкрепата за бунтовниците, а също и обстрелването на украински военни цели в Югоизточна Украйна от руска територия, както и плановете й за увеличаване на доставките на оръжие.

Пентагонът казва, че предстои доставянето на руски едрокалибрени артилерийски системи през границата в Украйна. Тази ескалация на военната намеса е далеч от руското оттегляне, което Западът се надяваше да поощри със санкциите.

Путин действа изключително предпазливо през последните месеци, ограничавайки намесата в украинската криза точно толкова, че да избегне наистина болезнени западни санкции. Но свалянето на пътническия самолет на “Малейжа еърлайнс” на 17 юли, за което САЩ и Украйна обвиниха проруските бунтовници - може би с руска помощ - може да е променило равновесието, пораждайки подкрепа за допълнителни наказания сред изпитващите неохота европейци.

Европейският съюз заяви, че ще въведе нови санкции срещу Русия до края на месеца. САЩ, които наложиха най-тежките си санкции само ден преди самолетът да падне, се очаква да последват примера му.

Но въпреки заплахите за още по-висока цена, която да плати, според американски представители Русия само е увеличи ролята си в дните след падането на самолета с близо 300 души пътници и екипаж. Това затруднява Вашингтон и Брюксел да намерят слабото място на Путин и да го използват.

Санкциите все още не са ужилили руския президент достатъчно силно, за да променят поведението му - нито пък дипломатическите усилия да бъде изолиран. След като бе изгонен от блока на водещите индустриални страни, известен като Групата на осемте, и вече и без това ограничените му контакти с НАТО отслабват още повече, Путин все пак бе поканен да се присъедини към западните лидери на церемониите във Франция по случай 70-годишнината от десанта в Нормандия. А Париж заяви миналата седмица, че ще осъществи сделката с два военни кораба на Русия - най-голямата досега продажба на военна техника от натовска държава на Москва.

Същевременно Русия предприе по-тясно сближаване със страните от групата БРИКС, представляваща петте най-големи развиващи се икономики Бразилия, Русия, Индия, Китай и Република Южна Африка. Отчасти и заради това според американски представители в момента няма никакви сериозни обсъждания да се блокира участието на Русия на други дипломатически събития. Така че фокусът остава върху подхода със санкциите.

Двадесет и осем членният ЕС има доста по-голямо влияние върху Русия, но досега, за разочарование на американските представители, съюзът се въздържа да наложи по-широки санкции поради разногласия сред своите държави членки и опасения от обратен ефект в икономическо отношение. Но гибелта на около 200 граждани на ЕС в самолета на “Малейжа еърлайнс”, повечето от които холандци, изглежда направи неизбежно предприемането на по-твърд курс.

“Тук вече не става дума само за война някъде далеч”, каза Аманда Пол, анализатор в базирания в Брюксел мозъчен тръст Център за европейска политика. “Ако те не наложат по-строги санкции, доверието в Европейския съюз ще бъде поставено под сериозно съмнение”, каза тя. “Това е единственият начин, по който Русия ще отстъпи. Когато бизнесът и олигарсите усетят икономическото наказание, те ще започнат да поставят под съмнение политиката на Путин”.

В петък ЕС наложи забрани за пътувания и замразяване на активи на 15 души, включително на ръководителя на Федералната служба за сигурност, както и на шефа на отдела й, който ръководи международните операции и разузнавателна дейност. Четирима членове на Съвета за национална сигурност на Русия също са ...

Прочети цялата публикация