Митове и легенди за българския преход

Желю Желев. 18.11.1989 г. Снимка: Иван Бакалов

Този текст* си поставя за цел една не много скромна задача – чрез дешифрирането на лъжите, илюзиите и заблудите да помогне за разкриването на големите истини за българския преход.

Известно е, че неистините могат да се поддържат, както от личната користна заинтересованост, така може да се подхранват от невежеството или недостатъчната информираност на хората.

Освен това съществува и един психологически фактор, който несъзнателно ги кара да сменят местата на истината и неистината. Бих го нарекъл ирадиация на доброто върху злото и обратно. Ще го илюстрирам с един стар политически виц от 60-те години на миналия век.

В редакцията на вестник „Работническо дело“ след като им омръзнало да публикуват само пропагандистки материали за партията и народната власт, за успехите в строителството на социализма, решават да пратят един млад журналист в Родопите да напише очерк за живота на много известен столетник. Изборът пада върху млада журналистка, която била на стаж в редакцията. Осигурили Ӝ всичко необходимо за командировката транспорт, гид, който да я заведе при столетника в планината.

След обичайните поздравления и благопожелания за здраве и успехи в работата, тя го пита: „Дядо, след като сте живели толкова дълго и сте видели и чули толкова много неща какво си спомняте за политиката и политическите събития в България през това време? Спомняте ли си за убийството  на Александър Стамболийски, което е станало доста близко оттук? Имаше долу в равнината една тупордия, но какво беше съм забравил.

Дядо, а по кое време се чувствахте най-добре? По фашистко чадо, по фашистко… Ау-у дядо, как може, защо по фашистко? Защото бях млад чадо. И каквато работа да хванех идваше ми отръки и я правех добре.”

Днес носталгията на много хора в България се поражда и съществува точно по тази схема. На тях и техните семейства комунизмът нищо лошо не им е направил – нямат безследно изчезнали по 9-ти септември 1944 г., нямат изселване в други краища на България, защото са били обявени за врагове на народа или нарочени за кулаци. Освен това този етап от историята на България по случайност е съвпаднал с тяхната младост, първата любов, създаването на семейство, идването на децата.

3 ноември 1989 г., шествие на движение “Екогласност” за връчване на подписка против строителството на каскади в Рила - първата масова опозиционна проява при комунизма. На преден план се виждат бъдещият президент Желю Желев и Петър Берон, който става лидер на СДС. Снимка: Иван Бакалов

Преди обаче да се започне същинското изложение трябва да се определи точно съдържанието на основните понятия, с които се борави. Най-основното и ключово понятие „български преход“ не е достатъчно. Редно е да се подчертава, че става дума за прехода на България от комунизъм към демокрация и свободна пазарна икономика, защото България е правила не малко преходи. През ХХ век е направила три: от феодализъм в рамките на Османската империя към капитализъм след освобождението от турско; след това от капитализъм към комунизъм и най-после – към многопартийна демокрация. Затованай-напред се налага да уточним какво представлява прехода на България от комунизъм към многопартийна демокрация и свободна пазарна икономика. Това естествено включва и етапите на прехода.

ЕТАПИ НА ПРЕХОДА

Никой не е имал илюзията, че преходът от комунизъм към демократично общество с правова държава и пазарна икономика ще бъде лек и безметежен, но едва ли някои пък е предполагал, че той ще бъде толкова сложен, труден и мъчителен.

Обратният преход, който комунистите се опитаха да осъществят – преходът от демокрация към тоталитарно комунистическо общество – ...

Прочети цялата публикация