В десетката: Неприятни истини за исляма

Шериатът се налага с оръжие в ръка. Кадър от филма на Вайс нюз

Ислямът не е религия на мира. Нещо повече дори: бруталните убийци от “Ислямска държава” следват буквално напътствията на пророка Мохамед. Тези провокативни тези са на холандския писател Леон Де Винтер

Отсечените глави в Сирия и Ирак показаха на либералния Запад, че собствената му безгранична толерантност е гибелен капан. Твърди го не някой консервативен християнски проповедник, а един съвременен, либерално настроен холандски писател, който дори обявява себе си за постмодернист. 60-годишният Леон Де Винтер, който е от еврейски произход, не от вчера привлича внимание с провокативните си тези. В едно интервю за списание „Шпигел” той казва например, че е оправдано срещу ислямистките терористи да се използват инструменти, които не отговарят на принципите на правовата държава - като изтезанията или лагера в Гуантанамо.

Де Винтер нарича ислямизма „нов тоталитаризъм” и го описва така: „След левия фашизъм на Съветите и след десния фашизъм на нацистите, ислямизмът е новият фашизъм на 21-ви век”. В своя блог, есетата от който често излизат в международната преса, Де Винтер призовава Запада да си припомни онези свои ценности, които му осигуриха водещата роля в света, и да даде отпор на ислямизма. Писателят разсъждава и за мотивацията на джихадистите, които в оргиастично опиянение изнасилват, убиват и грабят, понеже са убедени, че религията им го легитимира. Предлагаме Ви някои от тезите и аргументите на Леон Де Винтер:

Заблудите на Западния свят

„Постепенно ни въвличат в дискусия, която искахме да избегнем. Дискусия, която Западният свят от Просвещението насам малко или повече беше погребал”, пише Леон Де Винтер в обширно есе, публикувано в германския „Ди Велт”. Авторът припомня, че промишлената революция е дала в ръцете ни инструментите, чрез които станахме господари на собствената си съдба - и че въпреки ужасяващите сривове назад към варварството през 20 век, ние продължихме да крачим напред към индивидуализация, секуларизация и благоденствие.

„Някъде по този път обаче изгубихме своята бдителност и съзнанието, че трябва да действаме решително винаги, когато бъдат застрашени ценностите и убежденията ни, залегнали в основата на нашия прогрес. Така се роди идеята, че вече нямаме врагове. Просто можехме да си позволим да бъдем нерешителни. Ние дори направихме още една крачка. В срама си от кланетата през 20 век, започнахме да се съмняваме в идеята на Просвещението, която всъщност осигури досегашния ни напредък”, пише Де Винтер.

Според холандския писател, Западният свят вече е достигнал предела на тези свои вътрешни съмнения и изведнъж отново се оказва във водовъртежа на морално-етическите въпроси. „Изведнъж се изправяме очи в очи с идеи и ценности, за които смятахме, че са изчезнали някъде в историческата тъма. Сега явно трябва да говорим за границите на толерантността и свободата на словото. Длъжни сме дори да подхванем тази не особено приятна дискусия за религиите.” През 2014 година такава дискусия изглежда нелеп анахронизъм, смята Де Винтер. Според него освен всичко друго, Западният свят се бои да обсъжда сърцевината на религиите, защото това извиква мрачни спомени от собственото му минало, в което се е ляла толкова кръв заради религията. Пък и никак не му се ще на този Западен свят да се прости с мисълта, че толерантният културен релативизъм не знае граници, саркастично отбелязва авторът.

Какво би казал Мохамед?

Де Винтер припомня, че след 11 септември 2001 въпросният „културен релативизъм” сериозно се е разклатил, но после либералният Запад бързо е успял да изтласка от съзнанието си тревожното съмнение. „Нашите лидери продължиха да повтарят, че ислямът е религия на мира. Те многократно уверяваха неислямския свят, че ислямските терористи нямат нищо общо с исляма, че те довеждат до перверзия една миролюбива религия. Известно ...

Прочети цялата публикация