Законът на генерала в Синай

Египетската армия е водила три войни срещу Израел в пясъците на Синай. Но нейната все по-сурова кампания, целяща да подчини размирния североизточен край на полуострова, създава опасност да превърне това, което започна преди три години като неголеми вълнения, в пълномащабно джихадистко бунтовническо движение.

Активистите, които някога подкрепяха например недоволството на бедуините, че не им се дава възможност да бъдат назначени на държавна работа, еволюираха в непримирими радикали. На 10 ноември най-силната групировка в Синай, “Ансар Бейт ал Макдис” (Поддръжниците на Ерусалим), се заклеха във вярност на джихадистите от “Ислямска държава”. Тя вече бе припознала черното знаме на самозвания халифат, наред с тактики като обезглавяване на пленници и публикуване в интернет на пропагандни видеоматериали.

Откакто миналата година бе свален от власт ислямисткият президент Мохамед Морси, генерал (сега президент) Абдел Фатах ас Сиси не се свени да използва сила. Със съгласието на правителството в Ерусалим неговата армия разположи мъже и оръжия в Синай, чиято източна част трябва да бъде демилитаризирана, съгласно мирния договор от 1979 г. с Израел.
Закоравели бойци сега са изправени срещу правителствени танкове и бойни вертолети, а в средата на боевете се оказват все по-ужасени цивилни. Жертвите се увеличават. През октомври бунтовниците, които в по-голямата си част са от местни бедуински племена, убиха повече от 30 египетски военни и полицаи. Силите за сигурност твърдят, че са убили много бунтовници. По новините се съобщава за 14 загинали цивилни.

Тристате хиляди бедуини от региона сега се оплакват също от артилерийски обстрел по училища, масови арести, безразборна стрелба и разрушаване на къщи, подобно на израелските тактики от другата страна на границата в ивицата Газа. Полицейски час ги заставя да стоят заключени по къщите си от здрач до зори. Телефоните работят с прекъсвания, интернетът - още по-рядко. Малко коли се движат, понеже повечето бензиностанции са без гориво. Пътищата са осеяни с контролно-пропускателни пунктове. Мостът над Суецкия канал в повечето време е затворен за цивилни.

Северен Синай бе една от най-богатите провинции на Египет, благодарение на контрабандната търговия, особено тази, която минаваше през подземните тунели, които представляваха икономически спасителен пояс и канал за оръжия за Газа.

По-богатите бедуини замениха колибите си с къщи с чудати, подобни на пагода покриви. Вече не е така. Някога кръстопът между Азия и Африка, днес северната част на полуострова изглежда като под обсада. Израел изгради стена по протежение на 240-километровата си граница, прекъсвайки доходоносния трафик на наркотици и африкански мигранти. Египетските сили разрушиха тунелите и за да са сигурни, че някой не им е убягнал, започнаха да взривяват къщите близо до границата.

Повече от 1000 семейства от египетската страна на Рафах биват изселени. Когато племенните лидери умоляваха властите в Кайро да ограничат плановете си за буферна зона, първоначално широка 500 метра, но с изгледи да се разтегли до 5 километра, Сиси отказа. В момент, когато операцията на египетската армия загрубява, казва бедуински университетски преподавател, “те превръщат населението във враг, като го карат да страда”.
Откакто се появи в Синай през юни 2012 г., “Ансар Бейт ал Макдис” стана по-силна. Племенни старейшини, възмутени от това, че джихадистите потъпкват бедуинските обичаи, защото били неислямски, избягаха в Кайро да спасят живота си. Някои бяха убити на път за столицата. Привлечени от племенни и контрабандни мрежи, простиращи се от Арабския полуостров до Либия, други джихадисти гравитират около Синай, някои от тях с оръжия от либийски оръжейни складове. Обсадените ислямисти в Газа се чудят дали да свържат и те съдбите си с джихадистите.

“Ансар Бейт ал Макдис” неколкократно са взривявали газопровода, свързващ Египет с Израел и Йордания. Извършвали са нападения срещу силите за сигурност в Долината на Нил, опитаха се да убият министъра на вътрешните работи в Кайро ...

Прочети цялата публикация