Размирици във Фъргюсън - и при Барак Обама Америка остава расово разделена

Протестите във Фъргюсън. Снимка: от тв екрана.

Това сякаш каза много за президентството на Барак Обама - докато стоеше пред подиум в Белия дом, призовавайки към спокойствие и говорейки с непринуден тон за “огромния напредък” в расовите отношения в Америка през последните десетилетия, по улиците на Фъргюсън, щата Мисури, летяха тухли и бутилки.”Той не е в състояние да проумее това!”, викаше един млад протестиращ, имайки предвид, че кенийската наследствена връзка винаги поставя първия чернокож президент на САЩ върху несигурната “средна територия” във винаги експлозивния расов дебат в Америка. “Президентът дори не е един от нас. Бих му казал това в лицето”.

И така Обама е подложен на огън от две страни. Консерваторите се подиграват на неговата очевидна неефикасност и на опита му да разиграва расовата карта, а пък техните опоненти в един глас го обвиняват, че не прави достатъчно. Президентът е твърде черен за някои бели и недостатъчно черен за някои афроамериканци. Вярно е обаче и това, че расовата и социалната среда, в която Обама е израснал - преди да стане вицепрезидент, Джо Байдън го охарактеризира като красноречив, интелигентен и некорумпиран - беше основният коз в усилията му за по-голям напредък в Америка по расовите въпроси.

В понеделник вечерта той продължи да се придържа към своите аргументи, като умело боравеше с тях. Вместо сърдито осъждане (на случващото се), той отново се обърна към аргумента, използван за първи път от него през 2008 г., когато произнесе речта си “За по-перфектен съюз”, в която изложи вижданията си за следрасова Америка. Говорейки за постигнатия огромен прогрес, той каза: “Вече съм виждал това в живота си. И мисля, че да се отрича този напредък, означава да се отрича способността на Америка да се променя.”

Обама никога не се е опитвал да пренебрегне факта, че Америка остава дълбоко разединена по расовия въпрос. Но въпреки натиска от двете страни, той демонстрира решимост да се стреми към един свят, в който този проблем няма да съществува.

Мнозина от онези, които гласуваха за него през 2008 г., опиянени от надежди и от перспективите за промяна, са дълбоко разочаровани от подобно хладнокръвие на фона на събитията във Фъргюсън - особено при поредния явно фрапантен случай на “неуставно” полицейско поведение по линията “бял-чернокож”. Те го обвиняват в наивност, изтъквайки, че както и в много други области, вярата на Обама в собствената му способност да осъществи промяна просто не се връзва с реалните факти в живота.

Неотдавнашните анкети отразяват разочарованието, че Обама се е оказал неспособен да направи повече по расовия въпрос. Както и с други негови обещания - да спре повишаването на нивото на океаните и да донесе мир в Близкия изток, тези очаквания винаги се оказваха нереалистични.

Афроамериканците продължават да бъдат третирани различно в САЩ - в училища, в затвори и по улиците, където попадат много по-често на мушката на полицията, чиято готовност да стреля се опира на една законодателна рамка, която почти не се е променила от далечното минало. 14 на сто от чернокожите са наркомани, но 37 на сто от тях попадат зад решетките за това прегрешение. А и според Американската комисия по присъдите те получават присъди, които са с 10 на сто по-дълги от тези на белите за същото престъпление.

Извън либералните градски зони в Америка расовите предразсъдъци си остават нещо твърде обичайно - понякога съвсем открито и съзнателно, понякога проявявани като че ли неволно, но въпреки това съвсем ясно. През последните три години непрекъснато ми бе изтъквано в белите предградия на Мичиган как “мързеливите чернокожи” са унищожили Детройт; възрастна жена с внуци в Мериленд каза на политическа проява за събиране на средства, че “латиносите се размножават твърде бързо и ...

Прочети цялата публикация