Квартална приказка

снимка


– Чакай бе, ей, чакай! – С такива викове една жена гонела по улицата кварталния бизнесмен Банката. Викали му Банката защото умеел да взима пари назаем с голяма лихва и никога не ги връщал.

Успяла да го хване точно пред блока.

– Върни ми парите, еей! – викала тя и го дърпала за ръкава. – Полиция!
– Какво става тук? – приближил се кварталният полицай, на който му викали Финансовия регулатор (защото, казвали в квартала, регулирал паричните потоци към Банкера, не без полза за себе си)
– Дадох му пари назаем за един месец, а вече две години не ми ги връща! – извикала тя и започнала да налага Банката по главата с ръчната си чанта – Връщай!
– Всичко трябва да стане по закон, – казал важно Финансовият регулатор, приближил се и изсъскал в ухото на жената:
– Изчезни и да не съм те виждал повече!
– Всичко видях, всичко чух! – извикал глас зад тях. Това била съседката, на която всички викали Информационната агенция, понеже винаги седяла на балкона си на партера и гледала какво става. А после каквото и да научела винаги го разказвала на всички останали:
– Банката не върна парите на жената а Финансовия регулатор я заплаши! Всичко видях!
– Така ли! – Финансовият регулатор направил още по-важна физиономия, оправил си очилата, приближил се към нея и ѝ протегнал някаква хартийка:
– Глобявам те за нарушаване на обществения ред!
– Не е честно! Крадци! Това е тримесечната ми пенсия! – викала Информационната агенция.

Прибрала се в апартамента и яростно тръшнала вратата на балкона.

Прас! Прас! Две снежни топки уцелили Банкера по мустаците, а Финансовия регулатор по очилата. Това били местните младежи, на които им викали Фейсбук групите.

– Ей, боклуци! – викали Фейсбук групите. – Върнете парите, бе! Банкера в затвора! Финансовия регулатор, и ти в затвора! На кой давате парите бе? Кой ви дърпа конците, бе? Ууу! Оставка бе!
– Само ако ви пипна! – ядосал се Финансовият регулатор, – Само ако ви пипна, такава глоба ще ви друсна!
– Ушев темерут! – викали Фейсбук групите отдалеч и се държали ужасно безобразно и крещяли към Финансовия регулатор и към Банкера и други неща, от които културните хора се изчервяват само като ги чуят. Само че скоро им омръзнало и се запиляли нанякъде.

В този момент покрай блока минавал адвокат Реформаторски, който работел в общината. Той бил много добър човек, който се обличал добре, по време на дъжд внимателно стъпвал между локвите, за да не си изцапа обувките, говорел възпитано и винаги бил готов да помогне на човек в беда. За съжаление му се паднали много непослушни деца, за чиито бели трябвало непрекъснато да се извинява и да плаща щетите и затова не му оставало много време за кварталните дела.

– Какво става тук? – попитал господин Реформаторски.
– Той не иска да ми върне парите, а той ме заплашва, – заплакала жената.
– Банка, връщай парите, а ти се смятай от утре за уволнен, – се обърнал Реформаторски към мустакатия и очилатия.
Банката си извадил от портфейла всичките банкноти, а от джобовете една шепа монети и ги изсипал в ръцете на жената.
– Ама това е само половината! – се сопнала тя. – Искам и другите!
– Нямам повече! – оригнал се Банката на хубав алкохол и се опулил с големите си честни очи.

Господин Реформаторски отишъл до общината, за да говори с полицейския лейтенант, на който всички викали Генерала, понеже имал у дома една генералска униформа в гардероба, с която обичал да се облича пред огледалото.

– Оо, Реформаторски, къде си бе! – викнал Генерала, щом адвокатът влязъл в кабинета му. – Седни да пием едно кафе с един приятел.
–  Да, – потвърдил гостът, който пиел кафе с Генерала. – приятно ми е, Соколов, учител по български и литература, любител на изящната словесност. Заповядайте!

Реформаторски не обърнал внимание на поканата.
– Още утре да уволниш Финансовия регулатор! – казал той на Генерала. Държи се отвратително, имам подозрения, че прави и нещо настрани и ни излага пред гражданите, ето това е жалбата, – казал Реформаторски и оставил един лист на бюрото.
– Нямаш проблеми.
– Айде утре ще се видим, – казал Реформаторски, защото тъкмо се бил запътил пак да се извинява за децата си, които пак били направили някаква беля и си тръгнал.

В момента в който се хлопнала вратата, Генералът взел жалбата скъсал я на четири и я хвърлил в кошчето.
– Будала! – презрително се изсмял той.
– Екзактно!  – дяволито се усмихнал гостът, който всъщност бил тъста на Финансовия регулатор.

Прочети цялата публикация