Фандъкова и Рашидов откриха обновения музей на Вазов (СНИМКИ)

Лъснаха фасадата на къщата на класика по случай 165-годишнината от рождението муОбновената къща-музей на Иван Вазов в София днес отвори врати. В присъствието на столичния кмет Йорданка Фандъкова, на министъра на културата Вежди Рашидов, на актьори от Народния театър „Иван Вазов", на директори на столични училища, на преподаватели по български език и литература официално в ранния следобед бе открита обновената фасада на дома на писателя. Дългоочакваният ремонт бе направен в навечерието на 165-ия рожден ден на Патриарха на българската литература, който ще се чества на 9 юли 2015 г. В тържеството взе участие Софийският духов оркестър, който изпълни най-обичаните български песни по текст на Иван Вазов. От знаменития балкон на поета негови стихотворения рецитираха актьорът Янко Лозанов и 7-годишната ученичка Еми Стрезова. Прозвучаха „Аз съм българче" и "Българският език". Министърът на културата Вежди Рашидов отбеляза, че е било задължение на културното ведомство да ремонтира фасадата на къщата на Иван Вазов. Той изтъкна, че въпреки липсата на бюджет, ръководеното от него ведомство е успяло да ремонтира къщата-музей на патриарха на българската литература. "Паметта трябва да я съхраняваме", категоричен бе министърът на културата. „Нека софиянци се радват на всеки музей. С г-жа Фандъкова дори умувахме какъв още музей да направим, защото имаме дълга история и малко музеи". Столичният кмет каза, че собствениците на сгради-паметници на културата трябва да изпълняват своите ангажименти за поддръжката на им. "Наш дълг е да пазим това, което историята ни е оставила", каза Фандъкова. В София е празник в навечерието на 165-годишнината от рождението на Иван Вазов и да гледаме тук тази прекрасна градска къща в центъра на столицата, която ни вдъхва толкова много представи за времето, в което Иван Вазов е живял и творил, каза още столичният кмет. Фандъкова изказа специална благодарност на министъра на културата Вежди Рашидов и на целия му екип, както и на екипа на главния уредник на къщата-музей поетесата Мирела Иванова, и на всички, които са помогнали за възстановяване на сградата. Запазването на старите сгради и сградите паметници на културата е изключително важно както за визията за развитието на центъра на града, така и за кварталите, защото това са сгради, носители на културния дух на мястото. Само в район „Средец" където се намира къщата-музей на Иван Вазов - през последните 3 години са възстановени 90 сгради, допълни още столичният кмет. Столичният кмет Йорданка Фандъкова каза, че собствениците на сгради-паметници на културата трябва да изпълняват своите ангажименти за поддръжката на им. Тя обясни, че е наложила най-голямата възможна глоба на собствениците на къщата, в която е живял поета Пейо Яворов: „Няма да се поколебая да притискам всички собственици, за да може постепенно старите сгради в София да придобият нов вид". Проектът по обновлението на фасадата на къщата - светиня, дело на екипа на арх. Христина Стоянова, е осъществен благодарение на изключителната подкрепа на Столична община, Министерството на културата, фирма „Реставрация" ЕАД към Министерството на културата и частни дарители. Къщата на Вазов е построена през 1895 г. Къщата, издигаща се на ъгъла на улиците „Г.С. Раковски" и „Ив. Вазов", е построена през 1895 г. и в нея големият писател живее и работи най-дълго време, припомни главният уредник на музея известната ни поетеса и писателка Мирела Иванова. Пет години след смъртта на поета, на 28 ноември 1926 година, домът на Вазов отваря врати като първия български литературен музей. Тук, на простата дървена маса, покрита със зелено сукно, той създава някои от знаковите си творби - сборниците с разкази „Видено и чуто", „Пъстър свят" и „Утро в Банки", поетичните книги „Легенди при Царевец" , „Под гърма на победите", „Песни за Македония", „Люлека ми замириса", „Не ще загине", комедиите „Вестникар ли?" и „Службогонци", историческите драми „Борислав", „Към пропаст", „Ивайло". ук, в последните дни и часове от живота си, Иван Вазов работи над пиесата „Престолът". Домът на класика се е превърнал още докато той е жив в поклонническо място. Тук се спира шествието на запасните и действащи офицери, понесло огромната скръб от подписването на Ньойския договор, за да намери утеха в думите на своя национален поет. През 1920 г. в продължение на четири часа под балкона на Вазов преминава всенародна манифестация, за да го поздрави за 70-годишния му юбилей, като сред множеството са и престарелите опълченци от шипченските боеве, обезсмъртени в неговите творби. Още приживе най-естествено Вазовата къща се превръща в културно и обществено средище - скъп и чест гост тук е проф. Иван Шишманов, един от инициаторите за превръщането й в музей. Днес, близо 90 години по-късно, побрал цялата възможна протяжност и достолепие на българските времена, патината на големия дух, излъчвана от всяка вещ, картина или поздравителен адрес, музеят посреща стотиците посетители, приютява любопитството им, смирява ги в изумителната си атмосфера. Музеят е и брънка от непрекъснатостта на българската литература - първият му уредник Елин Пелин и символно, и конкретно продължава голямата разказваческа традиция.  

Прочети цялата публикация