Божидар Димитров иска прошка от Ванга

Историкът сгрешил, че не повярвал на предсказанията йПроф. Божидар Димитров съжали, че навремето е гледал с недоверие на предсказанията на Ванга и не й вярвал и дори избягвал срещи с нея. Сега обаче шефът на Националния исторически музей си посипа главата с пепел и поднесе своеобразно извинение към покойната пророчица. Професорът призна през уикенда, че Ванга била човекът, който му предрекъл с какво ще се занимава в живота си, но той като реалист не вярвал особено на нещата, които пророчицата казвала на хората. Според Божидар Димитров думите й не се доказвали по пътя на логиката. Шефът на НИМ обаче променил мнението си, когато в крайна сметка осъзнал, че твърденията на Ванга не са врели-некипели. Професорът сподели, че тя два пъти го канела в Рупите, но той все се измъквал и си намирал оправдание да не отиде. Накрая обаче решил да я посети, тъй като се оказал близо до нея - в Струмица, където снимал филм. Още от вратата пророчицата му казала, че той бил определен да възстанови държавните църкви. „Изсмях се и наум си рекох, че тази жена не е наясно нито с религията, нито с термините. Но я попитах какво има в предвид под „държавни църкви". Тя ми отговори: „Свети 40 мъченици", Боянската църква и Голямата Базилика", разказа професорът. Ванга предрекла и че България няма да се оправи и ще тъпче на едно място, докато не възстановим тези трима храма, тясно свързани с нашата история. Божидар Димитров излязъл от дома на Ванга убеден, че тя нищо не му е познала. След три месеца обаче го извикали в Министерството на културата и му възложили да се заеме с възстановяването на Боянската черква и на Голямата Базилика в Плиска. Църквата „Свети 40 мъченици" във Велико Търново, построена по волята на цар Иван Асен II в чест на голямата му победа над епирския деспот Теодор Комнин през 1230 г., е и мястото, където княз Фердинанд провъзгласява през 1908 г. Независимостта на България от Османската империя и я превръща в царство. Храмът, както и Боянската църква вече са реставрирани. В момента това се прави и с Голямата базилика в Плиска, където на 2 май светската и духовната власт тържествено отбелязаха 1150 години от покръстването на България от княз Борис I. Храмът е материален символ на амбициите на владетеля покръстител да превърне България в третия център на християнството в Европа след Рим и Константинопол. А точно преди три дни вода бликна от Свещения кладенец на Голямата базилика в старата българска столица Плиска. Първите капки от представената като чудотворна течност се появиха на 24 юли по време на разкопките точно в 11,14 ч. Местен бизнесмен е осигурил помпа за изпомпването й. Божидар Димитров веднага припомни, че според едно старо предсказание на Баба Ванга, когато рукне вода от този древен кладенец, за България ще настъпи нова ера и тя ще тръгне към възход. Разкритият в петък чудодеен извор е съществувал от VII век и е действал до ХIХ век, когато турците са го затрупали с тонове пръст. Край него през IХ век е екзекутиран първият български християнски мъченик Боян-Енравота. Той е син на хан Омуртаг, но заради силната си вяра в Христа е лишен от правото на трона и осъден на смърт. След канонизацията му там са построени гробница и параклис. „Аязмо има в почти всички големи църкви още от Средновековието - именно около тези чудодейни извори са се строили и самите храмове", обясни Божидар Димитров. За реставрацията на базиликата са необходими 8 милиона лева. До момента правителството на Бойко Борисов отпусна 500 000 лева. Именно заради това шефът на НИМ обяви, че първият, който трябва да бъде окъпан с чудотворната вода, е премиерът Бойко Борисов. Това можело да стане на 10 август, когато министър-председателят ще открие пътен възел Белокопитово на автомагистрала „Хемус" и ще посети и Плиска. По информация на „Всеки ден" светена вода от първата българска столица вече е занесена и на патриарх Неофит. Голямата базилика е най-голямата сграда, построена от древните българи, така, както Партенонът и Колизеумът са най-големите сгради, построени съответно от древните гърци и римляни, обясни проф. Димитров. Но Партенона е по-малък (59 метра дълъг) от Голямата базилика (102,5 метра), а Колизеумът е сграда, осквернена с кръвта на десетки хиляди християни, загинали мъченически на арената - посечени с мечове или разкъсани от диви зверове. Докато Голямата базилика и манастирът около нея е пръскал духовна светлина за българския народ и за други народи, коментира историкът. В нея са написани богослужебните книги, с които са покръстени Русия, Сърбия, Черна гора, Молдова и Румъния.  

Прочети цялата публикация