Задава се есенна "поправка" за болничната реформа на Москов

Болничната реформа на здравния министър Петър Москов се очертава да бъде сериозно пренаписана на есен, когато Законът за лечебните заведения ще бъде гледан от депутатите на второ четене. Това става ясно от направените от партиите предложения, публикувани в последния ден преди парламентарната ваканция. ГЕРБ предлагат да отпаднат ключови моменти като задължителното сливане на болници и задължителната им акредитация, а най-важният въпрос – дали НЗОК ще може да избира с кои болници да работи и с кои не, вероятно ще се решава в последния момент. Така моделът на здравната система от следващата година ще зависи от решения и договорки, направени в сеизмичната политически сезон около местните избори и основни предложения ще висят на косъм до последно. Сливането на болници – по желание на самите болници Депутатите от ГЕРБ предлагат болниците да се сливат и сдружават по тяхно желание, а не задължително. Болничната реформа на Москов предизвика доста брожения сред болнични директори и общините заради твърдите мерки. От ГЕРБ още преди месеци изразиха резерви към планираното задължително сливане на бившите диспансери за психично здраве, онкологичните и кожно-венерическите с местните болници и макар Москов да отстъпи и предложи по-мек вариант, депутатите на Бойко Борисов искат сливането да е доброволно. Основният аргумент на министъра за сливането е да се осигури комплексно лечение на пациентите, а не всяка болница да "приватизира лечението на определен епизод от заболяването", обикновено този, който е атрактивно платен от здравната каса и болният да бъде подхвърлян като футболна топка. "Категорично смятаме, че сливането трябва да е решение на самите лечебни заведения и на собственика. Смятаме, че първо е по-логично да се направи националната здравна карта, да се види какви са реалните необходимости, разликите между потребности и налични ресурси и тогава вече да се предприемат някакви действия за окрупняване на структури", коментира пред Mediapool председателят на парламентарната здравна комисия от ГЕРБ д-р Даниела Дариткова. Тя допълни, че от здравното министерство не са обяснили какво имат предвид под комплексно лечение, а и е много трудно да се даде подобна дефиниция, която да е общовалидна за всички заболявания. "Има остри състояния като пневмонията, които са само един епизод – разболява се човек, лекува се в болница, ако налага състоянието му и се приключва", каза тя. Против задължителното сливане са и депутати от други парламентарни групи. От БСП и Патриотичния фронт предлагат тези текстове да отпаднат. ДПС също намират варианта на ГЕРБ за по-приемлив. "Предложението за сливането по избор е по-добро от това, което предлага министърът, при всички положения. Ние сме либерална партия и харесваме правото на избор", коментира пред Mediapool Хасан Адемов от ДПС. "Мен ме притеснява какво означава комплексна услуга. Каквито и определения да се дадат, няма как в което и да е обединение от болници да се затвори цикъла и да се каже, че лечението е гарантирано", коментира Адемов. "В Бургас вече се направи обединение на болници. Но ако на техен болен се наложи трансплантация на сърце или да му се сложи сърдечна помпа, пак трябва да дойде в София. По-скоро трябва да е ясен пътят на болния", посочи Адемов. По думите му ако болниците се сдружават за общ договор с НЗОК по-малките лечебни заведения ще са ощетени за сметка на водещата в обединението болница. Изборът кои болници ще финансира НЗОК виси на косъм Крайно неясна е съдбата на задължителната здравна карта и по какъв механизъм НЗОК ще отсява с кои болници да работи и с кои не. В почти всички партии има настроения срещу селективното сключване на договори заради опасността от субективизъм и корупция, а и заради страха как ще се отрази затварянето на болници на партийните рейтинги по места. Дариткова не е убедена, че със задължителната здравна карта ще се редуцира броят на болниците. "Основното, което се залага в закона по отношение на здравната карта, е броят легла. Лечебните заведения могат да манипулират този брой и дори да се направи карта и да се сложат ограничения, съобразявайки броя на леглата с изискванията, броят на болниците може да остане същият", коментира тя. "За мен най-добре е да се търси постоянна проверка на медицинските стандарти, на нивото на компетентност на лечебните заведения и на условията по догворите с НЗОК. Всичко това ще гарантира качеството на лечението", каза Дариткова. ГЕРБ нямат формално предложение относно това касата да подбира с кои лечебни заведения да работи и с кои не, но не е ясно как ще гласуват по останалите предложения в зала. БСП и ДПС предлагат да отпадне възможността НЗОК да сключва селективно договори с болниците, защото ще има елементи на субективизъм и създаване на условия за корупционна среда. Според Адемов конкуренцията между болниците трябва да е на база цена, а не административно да се отсява коя да бъде финансирана от НЗОК. "Например едно лечебното заведение определя цена за разбиване на камъни в бъбреците – 50 лева, друго – 20 лева и т.н", коментира той. Според него дори по признак цена ще е много трудно касата да избира с кои болници да работи. Адемов е за запазване на сегашния вариант, при който НЗОК работи с всички болници, но при завишаване на критериите за хоспитализация. По думите му болниците си намират болни, защото алгоритъмът за приемане не е изчистен. "Ако всичко за приемането на един болен е разписано в 100 страници за дадена диагноза, тогава ще се затегне контролът на входа", смята той. Един лекар - с един договор по здравна каса в големите градове Депутатът от Реформаторския блок Димитър Шишков предлага в големите градове като София, Варна, Бургас, Пловдив и др., където има свръхпредлагане на медицински услуги, един лекар да има право само на един договор с НЗОК. Сега докторите имат право на един договор в болничната и един в извънболничната помощ. Шишков обясни пред Mediapool, че така ако един специалист избере да си запази договора в болничната помощ, ще трябва да изнесе практиката си в извънболничната помощ в друго населено място, където има дефицит на кадри. "Това може да се приеме и като вид разпределение, но е доброволно. Никой не ограничава частната практика, това изискване е само за работа със здравната каса", посочи той. "Много от лекарите, които работят в доболничната помощ, си продават дипломите в болничната помощ. Или иначе казано – пишат се, че работят в някоя болница, за да може тя да сключи договор с НЗОК по определени пътеки, тъй като има изисквания за даден брой специалисти. Те получават заплата за това, но реално болницата не разполага със специалист", поясни Шишков. "Това предложение се подкрепя от министъра, Лекарския съюз и към него са настроени добре всички политически партии, друг е въпросът как ще гласуват в зала", коментира Шишков. По думите му, дойде ли време за гласуване, ще проличат много интереси. Без задължителна акредитация за болниците От ГЕРБ предлагат да отпадне и лансираната от Москов задължителна акредитация на лечебните заведения. Министърът предлагаше от 2017 година договор с НЗОК да сключват само лечебните заведения с положителна акредитационна оценка, а на тези, които два пъти поред са получили отрицателна акредитация, да бъде отнеман лицензът за дейност. ГЕРБ предлага между първото и второто четене тези текстове да отпаднат. "За нас акредитацията не трябва да е задължителна, има си медицински стандарти, които лечебните заведения покриват, тя е нужна само при обучението на студенти и специализанти", заяви Дариткова. Освен това ГЕРБ настоява да се запази изискването шефове на болници и други ръководни кадри в системата задължително да имат специалност "здравен мениджмънт" – нещо, което Москов предлагаше да отпадне. Неясно остава ще мине ли този път повторно вкарания пакет от мерки, изискващи отстъпки и връщане на суми от фармацевтичната индустрия, който веднъж вече беше прекроен и отхвърлен от депутатите със Закона за здравното осигуряване.

Прочети цялата публикация