БНР | 21.11.2015 12:00:41 | 91

Докъде сме заедно в тази игра?


В днешното издание на „Клубът на журналистите“ с Жана Попова, преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация и Виктор Лилов, арабист коментираме медийните реакции и тълкувания на терористичните атаки в Париж. Говорим за границите между правото да знаем и изкушението да надничаме в случващото се.
И въпреки грозната картина, която ежедневно достига домовете ни от Париж, ние започваме предаването с един кратък цитат от вестник Култура, който няма нищо общо с тероризма. Това са думи написани по повод една красива книга „Сватби на животни и неща” на Рая Господинова и Георги Господинов.
Та там пише: „Това е една игра, стара като света. Човекът вижда облака и реката, вижда жълъда и слънцето, снега и жилките от миналогодишната шума и се пита: каква е връзката между тях? Понякога от отговора на този въпрос се ражда наука. А понякога – приказка, мит. И митът не е винаги преди науката. Защо? Защото връзката между нещата не е само обяснение. Не е само практическа полза…“ и това е контекста на красивото и доброто.
В контекста на разговора ни за злото ще продължим с наш думи цитата така: връзката между нещата носи не само красиви усещания, но и често жестокост, страдание, и смисълът е в чувството, че си част от всичко това. А чувството да бъдеш част от всичко, което не се случва пред очите ти и трябва да ти бъде разказано, за да го разбереш, проумееш и съпреживееш в голяма степен се създава от посредници. Малко повече от век тези посредници на събития и сюжети са медиите. Те са тези, които ни правят част от събитията, които не можем да видим и докоснем от разстояние, но за които трябва да знаем. И така ние се оказваме заедно в тази игра – на препредаване, анализи, внушения, възприемане и тълкуване.
Каква е тя? Как започна играта на разказването, показването и съпричастността за атентатите в Париж? Колко далеч стигна медийната интерпретация на случилото се във френската столица преди седмица? Дали до нас достига обективна информация или медиите са зависими от своите стандарти и мисия разказвайки и анализирайки я? Войните днес не се водят само на бойното поле, а и през медиите, за това, и много голяма част от информацията би могла да е манипулация. Как да я пресяваме? Може би, като започнем повече да мислим.




Прочети цялата публикация