Й. Николов: Стабилността не е най-важното - по-важна е сигурността на обществото

През цялото развитие на България през тези 26 години след комунизма имаме един децифит на правосъдие - случването на подобни неща по един и същи маниер в един и същи икономически кръг показва, че има липса на правосъдие, а когато няма възмездие за подобни неща, то този модел се повтаря.

Това каза за “Хоризонт“ в предаването “Неделя 150“  журналистът Йово Николов по повод криминалните събития от последната седмица:

Важно е времето, в което се случват тези неща – в един момент, в който ние си мислим, че държавата не е стабилна и в който се извършва една съдебна реформа,  тези престъпления за знакови – те не показват, че ние грешим или че премиерът греши, стабилността не е най-важното,  по-важна е сигурността на обществото, а тя се налага чрез правораздаването, на което ние имаме дефицит.

Всеки един разстрел е показен, той няма как да бъде скрит, коментира още журналистът, според когото криминалните събития на тази седмица връщат към мутренските години, в които подобен тип прояви са били основен метод за разрешаване на бизнес спорове:

Този тип убийства, показни или не, не получиха наказание, което показва, че този моделна решаване на спорове е успешен.

Парите не миришат, няма значение дали са в сенчестия или в белия бизнес – това е общото между тях, а другото е начинът на извършване на убийствата, обясни Йово Николов по повод разстрела на Веселин Стоименов, член на бившата силова групировка "ВИС-2" и този на Александър Антов, собственик на модната къща "Агресия".

Когато говорим за престъпления, ние забравяме, че прокуратурата е тази, която води разкриването им и целият този дебат, който се случва през последните 20 години. Обществото трябва да проумее, че една закостеняла и нереформирана прокуратура не води до това ние да преживяваме още и още подобни престъпления и да си мислим, че живеем в миналото, защото ни се случват неща, които са се случвали тогава.  Товаq че няма възмездие не е виновен съдът, а прокуратурата, подчерта още Николов.

Този тежък тип престъпност е  сложен за капацитета на МВР – има разкривания, но при загубата на ¼ от състава си и то от опитните служители през последните години, това рязко е понижило капацитета, допълни в интервю за предаването Тихомир Безлов от Център за изследване на демокрацията (ЦИД), според когото и разстрелите, и обирите от близкото минало, могат да бъдат причислени към добре планираните престъпления.

Обикновено такива убийства или отвличания започват да се случват когато възникват групи. Ако тази тенденция се запази, то вероятно има група или групи,  допълни Безлов.

За разлика от съдебната система, МВР може относително по-лесно да се реформира, коментира още  Безлов, като поясни:

Големият проблем, който възниква е, че около 90% от бюджета  на министерството отива за заплати и за социални плащания и така остават по-малко от 10% реално за технологии, а модерната полиция – това са комуникации, технологии за анализ, та дори не е само бензин.

МВР, ако иска да подобри структурата на разходите си, трябва да се освободи от хора, което автоматично означава проблеми с дейността на МВР и по-големият проблем като плащане на обезпечения на тези хора, защото разходите при пенсиониране трябва да бъдат платени.

Проблемът с МВР е същият, както с престъпността и с прокуратурата – МВР е най-нереформираното министерство в България. Не трябва да смесваме дейността на МВР с кримигенната обстановка, която  е рефлекс от общественото усещането за сигурност, добави Йово Николов.

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.

Прочети цялата публикация