БНР | 09.02.2016 09:10:44 | 299

Професионализъм, мечти и младежко дръзновение наредиха Христо Тенчев след световните лидери


Понякога наричат Христо Тенчев българския Марк Зукърбърг заради сходната възраст и успех в областта на софтуера и развлекателната индустрия. Името на българския инженер и предприемач се появи сред имената на 30-те най-влиятелни с идеите си мениджъри на възраст под 30 години. Класацията е на авторитетното списание Fоrbes и цели да стимулира най-успешните и почтени предприемачи в света.

Едва на 18 години, Тенчев е сред основателите на компания за видеоигри, която има годишни приходи за над 5 млн. евро. До момента компанията тя има 12 готови продукта, преведени на повече от 35 езика. Играят се в над 80 държави. Финансовият успех на българина изглежда нищожен, в сравнение с този на колегата му от САЩ, но заниманията на Христо Тенчев вече са надхвърлили сферата на компютърните игри и имат позитивно въздействие върху житейския избор на професия сред хиляди българи.

29 годишният IT специалист е съосновател на първия Софтуерен университет в България, който до момента е обучил над 33 хил. студенти в областта на софтуера, технологиите и предприемачеството. Показателен за успеха на образователния център е фактът, че 97 на сто от завършилите веднага получават предложения и започват подходяща работа.

Това, което ни обедини, беше желанието да направим Софтуерния университет още по-сериозен и по-добър в интерес на всички – казва Христо Тенчев и още:

Опитваме се да го направим място, максимално свободно за достъп. Хора с различни умения да могат да се включат в курсовете, като повечето от обученията на напълно безплатни. Идеята за Софтуерния университет е от две години, но вече сме  обучили над  1000 добри специалисти в програмирането. Подготвен програмист се става след години активна работа. Не сме се отказали да променяме програмата с цел да постигнем максимален ефект от нея. Хората влизат в университета, за да придобият практически умения, които се търсят на пазара, а ние им помагаме с намирането на работа не само в България. Работим с няколко фирми от Германия, изпратихме студенти и в Катар. Не сме единствените, които обучават софтуерни специалисти, има още няколко академии. Дори след старта на нашия университет заработиха още около 50-60 подобни академии, но при много от тях качеството е по-ниско и предлагат подготовка за много кратко време, а да станеш програмист изведнъж е почти невъзможно – обяснява Христо Тенчев.

За появата на името му в класацията на Forbes Христо говори с нескрито вълнение:

Аз отидох на самата среща в Лондон, където се бяха събрали всички хора от тази класация, а и хора, които не успяха да влязат в групата на 30-те. Беше много интересно и вълнуващо да си сред лидери, които мислят и искат да създадат нови неща за електрическите автомобили и смарт технологиите. Буквално от цяла Европа имаше представители. За мен най-интересни бяха разговорите с хората и запознанствата с тях. Направи ми впечатление момче от Естония, което прави електронен чип за хибридните коли, който се свързва с телефона на притежателя. Това ти позволява персонално всичко да контролираш чрез мобилното приложение. Контактът с групата новатори, които развиват идеите на бъдещето, ме зареди с голям оптимизъм. Техните постижения ще улеснят още повече живота на хората или пък ще променят начина на забавление в свободното време. И двете са еднакво важни в стремежа към прогрес на технологиите. Много се радвам, че получих това признание от екипа на Forbes , то е знак, че има смисъл да продължаваме и явно се вижда резултатът от положените усилия. За мен България си е супер място, засега откривам страхотни възможности. Ако се появи по-хубаво място, на което мога да продължа да се развивам и да работя с по-мотивирани хора, тогава бих заминал, но засега се чувствам комфортно у нас. Още по-хубаво би било, ако успеем да привлечем качествени хора в България, защото тук има добри условия за спокойна работа. Единствените неща, които ни пречат, са административните спънки и изобилстващият с разпри политически живот. От тях няма къде да избягаме. Ако тези недостатъци не ни принудят да се махнем, страната ни може да стане страхотно място, в което да се чувстваме добре и да градим бъдеще.

Прочети цялата публикация