М. Методиев: От Източния блок само в България службите се засилват в годините на преустройството

Изследванията в архива и писането на книгата:  "ДС - предимство по наследство.Професионални биографии на водещи офицери " отне близо 4 години.

Това каза за предаването „СЪботаж“ по „Хоризонт“ Мария Дерменджиева съавтор на книгата. Основният източник са били кадровите досиета на агентите, посочи другият съавтор Момчил Методиев. Втората част са били служебните атестации, а третата – служебен списък за кариерното развитие на съответните личности.  Основният критерий за подбор е бил те да заемат ръководна длъжност в ДС или да са станали известни  покрай вербовки или други мероприятия. Третият критерий е бил да са продължили да работят в службите след  1989 г.

Преливането на кадри от партийната администрация в администрацията и ръководството на МВР и, съответно в ДС, си е абсолютно регламентирано и нормално явление. Партийният дух и изискването за партийна лоялност е основното изискване, на което трябва да отговарят всъщност всички служители - от най-ниското до най-високото равнище в службите по времето на комунизма. Оттам нататък отношението на партийния комитет и съответно на партийните органи, е точно толкова важно, колкото и на самото ръководство в МВР и в частност на преките началници на съответните служители.

В много случаи партийната оценка е била дори по-важна за кариерното развитие от професионалната, сподели Методиев и припомни заключението, че институцията ДС е била антимеритократична, а лоялността на служителите – насочена към БКП а не към държавата.Първата голяма реформа в ДС с Решение на ЦК е от 1950 г, допълни той:

Голяма част от ръководството на Държавна сигурност ще изчистваме и тогава има решение на Централния комитет, където по списък се изпращат проверени партийни кадри на ръководни позиции в ДС и всъщност това е моментът, когато най-изявените лица на ДС през комунизма влизат. Примерно Мирчо Спасов, Григор Шопов, Борис Манов, Петър Стоянов. Тези хора до този момент са работили, примерно, в Градския комитет на партията, Окръжен комитет на партията, и всъщност запазват връзките си и в партийния елит и в ДС.

При закриването на ДС през 1989 г. съкратените служители са били масово прехвърлени на други служби, основно в  Национална служба за защита на Конституцията, която обединява всички контраразузнавателни структури.  Подобна служба е била създадена в СССР още  в годините на Перестройката, сподели Методиев:

Шесто управление се чувства предадено от своите бивши колеги, защото смята, че другите структури на ДС са се скрили зад Шесто управление.

Методиев разказа подробно за разузнавача Христо Маринчев, придобил популярност в т.нар. „свещарска афера“, при която неговите разработки са довели до ареста на 17 души. Двама от тях са били осъдени на смърт, а четирима – на 20 години затвор. Той е в основата на подмяната с копие на История Славянобългарска в Зографския манастир. Маринчев е бил роднина на покойния Варненски митрополит Кирил, назначен на този пост през 1989.

Маринчев е човекът, който привлича бъдещия митрополит Симеон за секретен сътрудник, подготвя го, Симеон заминава за Америка, където става човекът, на когото се възлагат най-големи надежди от страна на българското разузнаване. През 1978 година е върнат в България, тъй като ръководството на разузнаването постепенно започва да губи доверие в него и 1979 година успява да избяга, с помощта на Американското посолство, обратно в Америка. Това се случва няколко месеца след убийството на Георги Марков и атентатът срещу Владимир Костов. Заплахата, разбира се, е, че ако Симеон започне да приказва в Америка какви са му били предишните задължения ще стане доста страшно. Маринчев е натоварен да намери решение на това , на цялата тази афера. Това, което той успява да постигне, е да издейства назначаването на Симеон за викарий на българския патриарх за Западна Европа. Тъй като Симеон, докато е в Щатите, не получава никаква заплата и общо взето не е подкрепян активно от българскатаантикомунистическа емиграция, в крайна сметка се съгласява.

Митрополит Симеон е бил част от т. нар."свръхсекретен щат" в Първо главно управление, създаден в края на 60-те. Друг член е бил Владимир Костов, но секретността е била нарушена, за да стане той кореспондент във Франция, откъдето предложил на БКП да сътрудничи на социалистическата партия в страната, но не бил чут.

В досието на наградения с орден емблематичен разузнавач Хрисан Христов не се посочва нищо за дейността му зад граница в продължение на 11 години.  След завръщането си през 1976 г. е назначен като оперативен работник в Първо главо управление – разузнаването. Пенсиониран е през 1982 г. За тези 6 години той се е забъркал в поредица от скандали.

Единствената жена – генерал в ДС е  била Нанка Серкаджиева, шеф на „Картотека и архив“, заяви Дерменджиева. Тя е била съпартизанка в отряд „Антон Иванов“ на бившия вътрешен министър Атанас Семерджиев, който е в основата на реформата в системата. Именно документите на Серкаджиева са в основата на изследването, смята Дерменджиева. Тя  хвърли и допълнителна яснота върху взаимоотношенията между ДС и КГБ:

Те са ясно установени, не само във връзка с обучението на всички офицери, висши най-вече, които в годините минават на курсове за преквалификация, за опресняване. Извън обучението, тук в България, има съветници от КГБ, които "контролират и консултират" дейността на ДС. Те участват, присъстват на основните заседания на ръководството на МВР. Част от тях живеят в двора на школата в Симеоново, дадени са им едни вили.

След закриването на ДС част от служителите са се влели в силовите структури, а други – в бизнеса, допълни Дерменджиева.

България е, може би, единствената държава от Източния блок, в която службите за сигурност, в годините на преустройството се засилват, вместо да отслабват, изтъкна Методиев и допълни, че докато в останалите страни, службите минават „в страни“, у нас се наблюдава „точно обратният процес“ и увеличават и щата, и функциите си, а в лицето на т. нар. „Възродителен процес“ се връщат и към репресивните инстинкти характерни за 40-те и 50-те. След 10 ноември в службите е имало известна паника, уточни Дерменджиева

От първите стенограми, веднага след ноември 89-та, до март-април на 90-та година личи една паника, която обаче е краткотрайна. Те едновременно се притесняват от това, което става в София и в страната, както и извън България, но от друга имат едно наум какво би могло да стане, ако техните подчинени, които все още не са напуснали систематаи притежават оръжия, ако те се обърнат срещу тях.

 

Прочети цялата публикация