Хуморът е и сериозно занимание

В  Деня на хумора и шегата – 1 април, ви срещаме с колегите от редакция „Хумор и сатира” в Българското национално радио Весел Цанков, Любомир Методиев и Димитър Бежански. Редакцията е сред най-старите в програма „Христо Ботев”, а и в БНР. Смята се, че е възникнала от едно остро сатирично предаване в някогашната Селска редакция – „Миладин и Костадин”, което на времето било много популярно. Прощъпулникът й е в началото на 60-те. След събитията в Чехия от 1968 година обаче тя е разформирована, уволняват всички, работили в нея. Сред тях са прочути сатирици като Марко Стойчев и Константин Костов, поетът Николай Цонев. През 1969-та се създава нова редакция. В нея са сътрудничили легендарни майстори на словото като Валери Петров, Радой Ралин, талантливи български актьори от различни поколения.

Имали ли са хумористите в по-ново време проблеми с властта през годините?

Ами аз съм от 1991-ва тук, тогава вече нямаше проблеми с властта – разказва Весел Цанков. – Ако трябва да говорим за проблеми с нея, истината е, че както вестник „Стършел”, така и редакция „Хумор, сатира и забава”, сега „Хумор и сатира”, преди промените бяха някакъв отдушник. Знаеше се, че има няколко места в страната, където може да има малко волнодумство, критики. Все пак, имаше си правила: критикува се до заместник-министър, нагоре не може да се критикува. А и темите са от определен набор: примерно липсата на щайги за реколтата, магазинерите, които удрят в кантара. И всичко останало малко или много се прикриваше с някакъв езопов език, който пък, да отворя една скоба, стимулираше хората да създават по-художествен хумор, по-стойностни произведения на изкуството. Докато сега, когато всичко може да се говори, хуморът става донякъде ширпотреба. Не се набляга на изкуството толкова.

В разговора се включва и Димитър Бежански:

Ще цитирам един голям руски и съветски хуморист – Жванецкий, който казва: „Сега много трудно се пише хумор, навремето, като напишех, че ние сме страна на вечнозелените домати, всички умираха от смях. Сега това го има на първа страница във всички вестници. Как да го правиш тоя хумор?"

Аз съм тук от 90-та година – казва Любомир Методиев. – От знаменателната дата 1 април и досега само веднъж съм имал неприятности, те дори не могат да се нарекат с тази дума. Вече при демокрацията съм работил тук. Една година бяхме направили в театър „Сълза и смях” благотворителен второаприлски спектакъл в помощ на „бедстващите” български депутати. Записахме си ние спектакъла и тъкмо да го излъчим, обажда се генералният директор на радиото Иван Обретенов и казва: „направили сте там предаване, но не го пускайте точно сега, защото в момента приемат бюджета в Парламента.

Съорганизатор на спектакъла бил и вестникът „Тримата глупаци”, в който тогава работел Бежански. Хумористите пазели готовото предаване, минало гласуването на бюджета. Но в един момент възникнала разправия, че трябва да се намерят 10 милиона за БТА. Дошло предложение да се вземат по пет милиона от радиото и телевизията. На следващия ден Иван Обретенов се обадил: „Пускайте предаването!”

Какви са посоките на съвременния хумор: социална, битова, цивилизационна?

Според Весел Цанков посоките на редакцията „Хумор и сатира” са по-различни от сегашния хумор, който се лее от телевизиите. Ние се стремим, доколкото ни е възможно, да спазваме някакви художествени ценности, да съхраним хумора в жанровото му многообразие и да не допускаме пошлост или откровени глупости. Имаме срам, както казва народът. Малко идеалисти си падаме в редакцията, но пък не е лошо това – отбелязва хумористът. Да не е оня хумор, който е от кръста надолу – добавя Димитър. Стараем се нещата да се въртят около човещината, около хуманноста – посочва Любомир. За тримата е важно да търсят художествената страна на хумора, да радват аудиторията с добре изпипани неща.

И понеже днес е 1 април, ето една една смешна случка от ежедневието на хората, които правят хумор. Разказва Димитър Бежански: Нашият колега епиграмист Тошко Климентов, бог да го прости, един ден казва на Васил Сотиров /известен български писател, поет и преводач/ - „Какво си написал ти бе, какво си направил, превел си Вийон. Кой ли не е превел Вийон, ти епиграма ми напиши.”

Прочети цялата публикация