В памет на Гена Димитрова

В предаването ще си спомним за една велика българка, напуснала ни преди 11 години, но оставила дълбока диря в сърцата на милиони почитатели на голямото изкуство в цял свят - Гена Димитрова. На 6 май се навършиха 75 години от рождението й! Могъщ, неземен, феноменален глас, природна стихия, ураган, Божи дар, уникален талант и какви ли не още суперлативи можем да кажем за нея, но преди всичко човек с добро сърце, отдадено напълно на изкуството. Или както пее една от нейните емблематични героини: Живях от изкуство, живях от любов… Дарявах песента си жарка на небето, на звездите и засияваха те по-бързо…
Според музиковеда д-р Магдалена Манолова Раждането на голям истински драматичен глас е чудо на природата. Драматичните гласове са различни като характер, налагат се над всичко и над всички. Драматичното сопрано изисква не само голям глас, но физическа и психическа издръжливост. За тези гласове се казва, че са като птицата кондор: летят нависоко, дълго и сами. Те са застрашен вид, пред изчезване…
Очевидно съдбата изиграва решаващата си роля, защото още в началото среща младата певица с роля, която й е „точно като по мярка”, образ за който тя е родена - Абигайл от „Набуко” на Верди. Годината е 1967-ма, по стечение на обстоятелствата Гена пее в премиерния спектакъл. След три години с тази партия тя спечелва Четвъртия международен конкурс за млади оперни певци в София и наградата специализация в Италия. Мечтата става реалност! След още две години печели конкурса в италианския град Тревизо с ролята на Амелия в „Бал с маски” на Верди. Това й отваря вратите на Парма и Ла Скала, а след това Европа и Латинска Америка. Гена се превръща в оперна прима. Постепенно трупа роли във Вердиев и Пучиниев репертоар и отново съдбата белязва пътя напред. През 1980 г. звездата й изгрява на най-голямата открита сцена - Арена ди Верона с операта „Джоконда” от Понкиели. Оттук повличат крак „Набуко”, „Макбет”, „Аида”, „Турандот”. Гена достига върха! Но да се задържиш на него се изискват още повече усилия! Певицата споделя, че е изкачила високия връх в оперното изкуство благодарение на корените си и на хората около нея, които са носели високи човешки качества и добродетели. И още нейни откровения: Пих вода от много кладенци, работих с различни педагози, диригенти, режисьори, а те самите бяха от старата генерация и знаеха много. Предадоха ми своите знания, но и ме научиха на морал.
Какво е за нея Верди? - Музиката на маестрото разпалва като вятър огъня в нас. При него всичко е гениално, защото подсказва какво трябва да направиш. Неговите героини са ми носели голямо щастие, те обогатяват душевността ми. Не мога да кажа, че героините от друга страна влияят на живота и характера ми, но те ми помагат да преосмисля философски много неща. Днес вървим към бъдеще, което ми се струва лишено от чувства. Така че потапянето в тези отминали светове дава много. За мен операта не е развлечение. Операта е храм! - отеква в ушите ни признанието на един голям артист.

събота, 14 май от 20.00 часа

Прочети цялата публикация