БНР | 03.07.2016 06:15:15 | 232

Гнездото на стършелите: Сергей Трайков и Вичо Балабанов


„Гнездото на стършелите” – съвместна продукция на вестник „Стършел” и редакция „Хумор и сатира” на Българското национално радио!
Отдавна сме свикнали подсъдимите да се разболяват от хиляди неизлечими и смъртоносни болести, щом се повдигне обвинение срещу тях и трябва да се изправят срещу Темида.
Оказва се обаче, че има едни други участници в съдебния театър, които са с много по-разклатено здраве от престъпниците.
Още през 2013 година Комисията за отнемане на престъпно придобито имущество заведе гражданско дело в Кюстендилския окръжен съд срещу Пламен Христов и Ангел Галев.
Искът е за 4 милиона и 250 хиляди лева, които трябва да бъдат иззети от братя Галеви и внесени в държавната хазна.
Това обаче не може да стане вече четвърта година, защото делото постоянно се спъва и буксува на едно място.
Съдебните експерти от Благоевградски, Кюстендилски, Пернишки и Софийски съдебен окръг масово отказват да изготвят експертизи по делото срещу двамата дупничани.|
Едни твърдят, че са много заети, други изтъкват, че нямат нужната квалификация.
В доводите на повечето обаче доминира едно и също обяснение – разболели са се.
Много тежко.
Съдия Татяна Костадинова е млада, напориста и с желание да раздава нужното правосъдие, но бе принудена да отложи и поредното съдебно заседание – експертите Емил Лазаров и Георги Трифонов изпратиха до Окръжния съд – Кюстендил отказ да участват със своите експертизи по делото с обяснението, че също са болни.
Населението обаче е на малко по-друго мнение: не само те двамата, но и всички останали експерти, бягат през глава от селото само по две причини:
• първо: или са купени от братя Галеви;
• второ: или ги е страх от братя Галеви.
Общественият интерес отдавна е фокусиран върху това дело за милиони, затова още в началото си то е обременено с много очаквания.
Хората иска някакво възмездие за безнаказаните дългогодишни феодални безчинства на неофициалните собственици на един цял български град – като Дупница – братя Галеви.
Кога обаче ще стане това?
И дали изобщо ще стане?
Засега е ясно само едно: в продължение на години държавата ни все още не може да прибере от дупнишките Галеви откраднатите по най-различни начини 4 милиона лева.
И сред хората възниква логичният въпрос: кой е по-силен тогава – Република България или някакви си братя Галеви?
А ето и една новина направо от последната секунда.
Епидемията сред вещите лица продължава.
На последното си заседание Кюстендилския съд бе принуден за кой ли път да отложи делото, сега – за 15 юли.
Причината: не се яви вещото лице, което трябва да направи оценка на бронираните леки автомобили на братя Галеви.
Вместо него бе представен болничен лист, че експертът го е закъсал със здравето.
Докато епидемията продължава, продължават и отлаганията, докато накрая се стигне до най-логичното при тези хронично болни съдебни експерти – делото да отпадне поради давност.
А тогава четирите милиона ще си останат завинаги у братя Галеви.
Не за първи път от чужбина изнасят показен урок на родната Темида. Този път той беше дело на румънските магистрати.
От Букурещ долетя новината, че Евелин Банев – Брендо, е осъден от тамошния съд на 14 години затвор.
През 2013-а в Румъния срещу него бе повдигнато обвинение, че е внесъл в западната ни съседка 51 килограма кокаин.
И ето, че сега се сдоби с присъда.
Но не смехотворна и условна, както у нас по принцип погалват наркотрафикантите.
Тази присъда срещу него обаче не е първата.
В края на март Брендо получи 20 години затвор и от Апелативния съд в Милано. Но не като просто муле, а като организатор на канал за наркотрафик.
Каква е ситуацията у нас?
Евелин Банев е отдавнашен герой в криминалните хроники на медиите, които пишат не само за скъпите му имения, лъскавите лимузини и маркови дрехи.
А и затова, че едни негови близки са отвличани, а други – брутално застрелвани.
И то – по негова поръчка.
МВР пък, което не може /а и не се опитва/ да избяга от клишетата на пошлата журналистика, го качва на трон редом с цар Киро, като също го коронова, наричайки го в своите сводки „кокаинов крал”.
Или казано накратко – образът и биографията, които има този човек пред обществото са, че той е напълно закоравял престъпник.
Защо обаче не е в затвора?
Защото вече два пъти го осъждат, но – само в чужбина.
В интерес на истината, у нас срещу Брендо през 2014-а също веднъж беше повдигнато обвинение -  за пране на 20 милиона лева.
Върховният касационен съд обаче върна делото за ново разглеждане.
Което означава протакане до безкрайност.
Затова не е изненада, че новото разглеждане на делото все още изобщо не е факт и до този момент.
Докато у нас съдебното протакане продължава, Евелин Банев спокойно си живее на свобода.
Въпреки двете присъди в чужбина за общо 34 години затвор.
Защото само родната Темида все не може и все не може да го осъди.

Понякога правосъдието безпочвено се хули, че не си върши работата. Това обаче не винаги е така.
Ето само един показателен пример от работата на Окръжния съд в Кюстендил, който показва, че Темида изобщо не си поплюва, щом трябва да накаже престъпник.
Става дума за 47-годишният Росен Станков.
Ето какво е неговото престъпление.
През нощта Станков отишъл с багер „Болгар” в землището на дупнишкото село Палатово.
Там започнал да рови в трасето на „Напоителни системи” ЕАД, клон Струма-Места, и извадил 7 метални тръби.
И ги нарязал.
Целият този къртовски труд, хвърлен по тъмно от крадеца, бил за 616 лева – такава е стойността на тръбите. Затова съдът не прояви никаква милост, а му друсна една година ефективно.
И го вкара в затвора.
Така се потвърди още веднъж поговорката, че „За кокошка няма прошка, а за милиони няма закони”.
Тази заслужена и доблестна присъда породи обаче и едно недоумение.
В нея се казва, че: „В полза на на държавата се отнема ½ от багера, с който Росен Станков е извадил тръбите”.
Хората обаче се питат: как може от Росен да се вземе само половината от земекопната машина, а другата му половина да остане за държавата?
И ако това все пак някак си стане, нима е възможно после половин багер да работи?
Това обаче са въпроси на прости хора, които нямат никаква представа от сложното, и преди всичко – от истинското правосъдие.

Прочети цялата публикация