Росен Гергов след първия си сезон със СО на БНР

Росен Гергов зае поста главен диригент на СО на БНР в началото на 2016 г. Затова казва, че всъщност е имал „концертен полусезон“ с радиосимфониците. От интервюто с младия музикант ще научите за предстоящите изяви на оркестъра. Той споделя и кои са най-важните личности, подкрепили изграждането му на професионалист с впечатляваща международна кариера.

Когато е едва 4-годишен, родителите му избират за негов учител Милка Митева – известен клавирен педагог (по-късно директор на НМУ „Любомир Пипков“). След 14 години обучение, връзката учител-ученик не прекъсва и до днес. Ето какво разказва Росен Гергов за първите си стъпки като изпълнител и диригент:

Около 11-годишен бях, когато чух концерт на Младежка филхармония „София“ – оркестъра на НМУ. Това е важен момент в живота ми, тогава реших, че искам някой ден и аз да свиря в оркестър. Започнах уроци по кларинет – като втори инструмент. По-късно станах част от оркестъра и това роди друга мечта – да разбера какво е да си диригент. Споделих с г-жа Митева и тя помоли Михаил Ангелов, който в момента ръководеше училищния оркестър, да дава уроци по дирижиране на мен и един мой съученик, макар да нямаше такава специалност сред предметите, които изучавахме. Мисля си, че, ако не беше пословичната креативност и решителност на г-жа Митева, може би щях да се размина с най-важното нещо в моя живот. Бях на 15 години. Още след първия урок при маестро Ангелов и прекрасния начин, по който ни въведе, разбрах, че това искам – да стана диригент. От този ден започнах да работя за постигане на целта си, всичко друго мина на заден план. Малко по-късно дойдоха и опитите да пиша авторска музика. Първата ми пиеса беше вдъхновена от една голяма тийнейджърска любов. Тя отмина, но пък роди много романтичен валс. По-късно, когато продължих образованието си във Виена, учих композиция. Имам произведения за различни инструменти, камерни състави, но осъзнах, че няма как да работя едновременно и в двете посоки. Кой знае, може би когато поостарея и вече не съм толкова запален по дирижирането, ще осъществя идеите си като композитор.

След като завършва НМУ, Росен е приет в Университета за музикални и изобразителни изкуства във Виена. Там учи при Леополд Хагер. Получава стипендия от Бостънския симфоничен оркестър и няколко години е асистент на Сейджи Озава. На 26-годишна възраст талантливият българин става лауреат на Първия международен конкурс за диригенти „Евгений Светланов“. Година по-късно (2008 г.), неговият запис на творби от Дейвид Чески със Norrlands Operan´s Symphony Orchestra, номиниран за наградите Grammу. Само през току-що завършилия концертен сезон е дирижирал в Nationaltheater Mannheim, Teatro Comunale di Bologna (където дебютира през 2015 г.), Wiener Volksoper, Trinity Laban – Лондон. Непременно трябва да отбележим, че нашият сънародник еднакво успешно се изявява като диригент на оперни и симфонични произведения. Сред оркестрите, с които е работил, са Bamberger Symphoniker, Orchestre Philharmonique du Luxembourg, Orchestre National de Montpellier Languedoc-Roussillon, Orquesta Sinfónica del Principado de Asturias, BBC и BBC Scottish symphony orchestras, Ensemble Modern, Tokyo Philharmonic Orchestra, Wiener Symphoniker, Sinfonieorchester Basel, Scottish Chamber Orchestra, Tokyo Symphony Orchestra, Paderewski State Philharmonic Orchestra… И това далеч не са всички имена на престижни симфонични и камерни колективи. Тази година за първи път Росен работи с Deutsches Symphonie-Orchester, Берлин и СО на Словашкото радио. Контактите с толкова елитни музиканти безспорно обогатяват. Но в живота на всеки артист има личности, белязали развитието му, учители, от които е научил най-ценните уроци.

В България със сигурност това е Милка Митева, при нея съм учил най-дълго – казва диригентът. Тя повлия развитието ми и като музикант, и като човек. Разбира се и Борислав Йоцов, учителят ми по кларинет, Михаил Ангелов, професорът ми във Виена и неговият асистент. Солистите, с които съм работил, оркестрите – всичко това е опит и влияния. От Озава научих много не само в професионално отношение, но и като маниер на работа. Той е много обичан от оркестрантите, няма никакво високомерие в поведението му. Отнася се приятелски с всички. Аз самият съм минал през много фази. В началото не бях готов на компромиси и съм имал 2-3 много горчиви случки с големи оркестри. След това анализирах ситуациите и стигнах до извода, че трябва да потърся друг подход. Да се работи в добра атмосфера, да се работи с желание и мотивация – това води до свобода при музицирането, изгражда колектива.

Какви са изводите след първия му „полусезон“ със СО на БНР:

Позитивното е, че определено имаме постижения заедно. Публиката прие много добре концертите ни. Естествено, много неща трябва да се променят, но това ще стане постепенно, с упоритост и последователност. През следващия сезон очакваме много големи солисти – виолончелистът Миша Майски, цигуларката Дора Шварцберг и др. Програмите са интересни и разнородни, ще има премиерни изпълнения на съвременна българска музика. Откриваме сезона на 13 октомври, а в програмата сме включили творба на Добринка Табакова.

Прочети цялата публикация