Съдия Лилия Илиева: Представете си как на митинг се скандира турска дума

Наименованието на ДОСТ нарушава Закона за политическите партии, защото думата на турски значи “приятел“, а не може да се допусне скандирането на чужди думи на политически митинг. Това е един от основните аргументи, с които съдия Лилия Илиева от Софийския градски съд недопуска регистрацията на партията на Лютвю Местан, става видно от нейното решение. Ето какви са важните аргументи на съда: Съдийката признава, че ДОСТ формално не нарушава закона, но този закон имал и “дух“, който трябвало да се спазва. “…молителят (ДОСТ-б.р.) напълно съзнателно е искал съкращението от наименованието на политическата партия да образува точно тази дума. Вероятно мотивът му е, че в българския език има много чуждици и използването на една само чужда дума няма да се възприеме като нарушение на закона. Или поне на неговата буква. Но освен буква законите имат и дух. Чуждата дума всъщност се съдържа в абревиатурата на наименованието на партията. Партията се афишира именно чрез своята абревиатура (всъщност това вече се случи в общественото пространство). Например на митинг, където абревиатурата на партията се скандира многократно от нейните привърженици, ще е налице публична проява на чужд език, тъй като емоционалният заряд ще се изразява с чужда дума - турска дума. Буквата на закона няма да е нарушена, доколкото наименованието на партията е “Демократи за отговорност, свобода и толерантност“, но духът ще е накърнен“, пише в мотивите си съдия Илиева. С турски имена са После тя потъва в размишления за етническия произход на българските граждани, които са учредили ДОСТ. “Преобладаващият брой учредители са с турски имена, а чл. 11 от Конституцията забранява образуването на партии на етническа, расова или верска основа. В Решение № 4 от 21 април 1992 по КД № 1 от 1991 г„ в частта с мотивите, Конституционният съд разсъждава, че целта на Конституцията не е да забрани създаването на партии от категории лица, отличаващи се по етнически, расов и верски признак. Целта била да не се допусне създаването и функционирането на партии в ограничените рамки, които даден етнически, расов или верски принцип поставят, затворени за лица, които не носят този признак, изградили са програмните си цели и задачи върху ценностите, идеите и интересите на “своя“ кръг от членове. Преценката такъв ли е конкретният случай, следва да се извърши въз основа на устава на ПП “ДОСТ“, пита се съдия Илиева. После стига до изводът, че етническият произход на учредителите предопределя етническите цели на партията. Само на “пръв поглед“ всичко е ОК Съдийката обяснява, че само “на пръв поглед“ всички цели в устава изглед наред,но веднага след това се впуска в семантична и политическа критика на ДОСТ. “На пръв поглед целите, заложени в устава - укрепване на българския парламентаризъм, ускоряване на евроатлантическото развитие на РБ, реализирането на всеобхватни реформи в съдебната власт, подобряване на бизнесклимата и пр., не целят да капсулират никого и по никакъв начин не нарушават Конституцията. Отделни формулировки обаче са неправилни: например партията си поставя за задача “безусловно установяване и реабилитиране на чувството за национално и гражданско достойнство“. “Установяване“ означава тепърва да се изгражда това чувство, сякаш не го е имало преди, което е в противоречие с частта за реабилитирането. Молителят еобяснил, че под “установяване“ имал предвид „утвърждаване“ и се позовава (неправилно) на Български тълковен речник, издание от 2015 г„ в които двете думи са посочени като синоними. Пропуска обаче да спомене, че „утвърждавам“ е синоним на “установявам“ единствено в значението му на определям, легализирам (“утвърждавам правила или норми, утвърждавам работна заплата“)“, казва Илиева. За синоптиците От тук тя забива към синоптичните прогнози: “Точно така в синоптичната прогноза може да се чуе “От понеделник ще се установи топло време“, но не и “От понеделник ще се утвърди топло време“ или „От понеделник ще се легализира топло  време“. Нататък съдия Илиева продължава да разследва етническите цели на партия ДОСТ, въпреки че признава: “В устава не се съдържа и намек за това“. “В устава на ПП “ДОСТ“ не се съдържа и намек, че това ще е партия на етническа, расова или верска основа, но съдейки по “заиграването “ с абревиатурата, най-вероятно партията ще действа ако не на верска или расова, то поне на етническа основа“. Защо си без шапка? Пример за странното отношение на съдия Илиева по делото е въпроса за “независимостта“ на българските медии. Първо тя е “обидена“ от отношението на Лютви Местан към нея, защото той си е позволил да цитира дословно устава на партията на поставения от нея въпроса как точно ще работи за тази независимост. “Освен това, запитан от съда как ще гарантира независимостта на българските медии от олигархични обръчи, молителят дословно е преписал средствата, посочени в устава (участие в законодателната и изпълнителната власт на различни нива, формулиране на ефективни управленски политики, сътрудничество с международни организации), без да посочва нищо конкретно. Това подсказва най-малкото неуважително отношение към институцията съд“, пише Илиева. После тя го пита втори път, а Местан не отговаря с аргумента, че не може да напише нищо друго, защото би дописал устава. Съдийката му казва, че той така се разграничава от собствената си партия. “След като втори път е запитан как ще се гарантира независимостта на българските медии, молителят е направил искане за отвод на съдията и категорично е отказал да даде конкретен отговор, мотивирайки се, че такъв отговор означавал „развитие на политически платформи“. Освен това изпълването на уставната цел с конкретност било равнозначно на това да се подмени волята на учредителите. Тези изявления са най-малкото неудовлетворителни по следното съображение: излиза, че лицето, подало заявлението за регистрация на ПП „ДОСТ“, разграничава себе си от субекта, който по закон представлява! Представителният орган на партията (нейният председател) очевидно смята, че не може да представлява учредителите! Това е логически и правен абсурд. А липсата на конкретност досежно независимостта на българската журналистика може да се изтълкува или като пълна незаинтересованост спрямо нея, или като цел, която всъщност е цел само на хартия; думи без съдържание“, пише Илиева. Пречат на съда, занчи има нещо гнило Накрая съдия Илиева стига до заключението, че поведението на хората от ДОСТ всъщност има за цел да попречи на съда, което пък разкрива техните скрити цели. “Все по същите причини молителят е отказал да даде пример за “решителни и всеобхватни реформи в съдебната власт като условие за решително противодействие на задкулисието“. Първото решително действие на новоучредяващата се партия е да даде „отпор“ на съда и да му пречи, вместо да му съдейства за регистрацията си! Действията говорят по-красноречиво от думите“, смята съдия Илиева. Накрая тя заключва, че “който има ясни цели, е способен да посочи конкретни способи за постигането им“. “Всъщност молителят постигна единствено това да убеди съда, че има цели, различни от официално декларираните - възможно е те да нарушават чл. 11 от Конституцията. Съдът беше изправен пред казус, който не се отличава с голяма правна сложност, но който пък за сметка на това е свързан с проблеми от морален характер, изискващи преди всичко изострено чувство за справедливост и житейски опит, за да се отсъди правилно „В името но народа“, пише накрая съдийката.

Прочети цялата публикация