Асен Аврамов: Моят мироглед е музикоглед

Преди около месец представих композитора Асен Аврамов с музиката към спектакъла „Алиса в страната на чудесата“, постановка на Младежкия театър „Николай Бинев“ с режисьор Анастасия Събева, за която той бе отличен с наградата за театрална музика на фондация „Маестро Димитър Вълчев“. Тогава обещах продължение на разговора в следващо издание на „Звездния експрес“, защото композиторът предостави на програма „Христо Ботев“ цял диск с авторска музика за пиеси, върху които е работил през последната година и половина. Ще прозвучат откъси от партитурите на Асен Аврамов към спектаклите: „Кавказкият тебеширен кръг“ на Маргарита Младенова в Драматичния театър „Стоян Бъчваров“ във Варна, „Бел ами“ на Бина Харалампиева в Малък градски театър „Зад канала“, „Лив Щайн“ на Крис Шарков в същия театър, „Медея, майка ми“ на Маргарита Младенова и Иван Добчев в Националния театър в Букурещ, „Сирано дьо Бержерак“ на Бина Харалампиева в Драматичен театър „Сава Огнянов“ в Русе, „На ръба“ на Александър Морфов в Народния театър „Иван Вазов“ и от саундтрака към филма „Банат“ на италианския режисьор Адриано Валерио.
От разговора някои вероятно ще бъдат изненадани да разберат, че Асен Аврамов се счита за оперен композитор: Това не е мечта! Аз смятам, че съм оперен композитор, да. Технически съм. Повечето от нещата, които съм правил, са опери без пеене. Мога да цитирам постановката „Апокриф“ например, която представлява една, в крайна сметка, етническа опера, в която има много малко пеене, но тя цялата е подчинена на музикалните решения, на хармоничността на музикалната словесност. Всички текстове, които са изговорени, те са репетирани на този тон, на друг тон, с тази или онази интонация... От по-нови постановки, които са работени по този начин, това са „Медея, майка ми“ в „Сфумато“, „Сънят на Гогол“, „Зимна приказка“. Не е необходимо актьорът непременно да пее, за да се работи в оперната територия, когато слово и музика се комбинират и вървят в един пласт, изграждат драматургията и конструирането – това е оперна работа... Мисля, че е въпрос наистина на мироглед. Моят мироглед за музиката, той си е музикоглед: музикалното изкуство е изкуство, независимо от това, че то, намиращо се в територията на сценичните изкуства като театъра, естествено не може да заеме цялото пространство. Защото когато човек пише симфонична творба, или камерна, или каквато и да е, предназначена само за концертно изпълнение – естествено, че творбата трябва да запълни цялото пространство. Но когато човек пише музика за опера, или за мюзикъл, музиката естествено е в комбинация със словото, с драматургията и поради тази причина аз намирам, че в театъра работата на музиката е много близка до тази в операта. Просто актьорите не пеят, а говорят.

Прочети цялата публикация