Българи, а не поляци, обърнали решаващата битка в Ирак

В Кербала нашият батальон е действал в състава на многонационална дивизия под полско командванеПомните ли Кербала? В съзнанието на повечето хора древният иракски град е свързан с камиона бомба, който на 27 декември 2003 г. погуби петима наши военнослужещи след атентат срещу българската база "Индия". Малцина знаят, че 4 месеца по-късно в Кербала е постигната първата българска военна победа след Втората световна война, пише 24 часа. Малцина са наясно и че в жестоки боеве за защита на кметството на града шестима наши бойци пишат нова страница в историята на българското военно изкуство. Оценките не са плод на патетичен патриотизъм. Те са на тогавашния началник на Генералния щаб ген. Никола Колев и на полк. Христо Христов, старши национален представител на българския контингент през пролетта на 2004 г. След трагедията в база "Индия" нашите бойци скоропостижно се местят в много по-добре укрепената база "Кило", разположена в края на града. От родината пристига нова смяна, в която обаче зеят около 70 празни места. Хората се отказали от мисията, смутени от пролятата при атентата кръв. Допълнително напрежение внася и екстрената смяна на първия командир подп. Люцканов с подп. Петко Лилов. В края на март избухва въстанието на Муктада Садр. По древна традиция в тези дни в свещения за шиитите Кербала се стичат поклонници от целия регион. Тогава населението на града нараства няколко пъти. Този факт умело е използван от т.нар. Армия на Махди, която за кратко време успява да превземе целия Южен Ирак. В първите дни на април екстремистите атакуват и Кербала. Превземат почти целия град, но пред кметството се запъват. Повече от седмица единственият символ на държавната власт е отбраняван от български и полски войници В решителен момент те се промъкват с бой в комплекса от сгради, за да поемат защитата от шепа иракски полицаи, които освен това пазели и над 200 затворници в приземията. В Кербала нашият батальон е действал в състава на многонационална дивизия под полско командване. Който е гледал полския игрален филм "Кербала", няма как да не знае това, защото в него главните действащи лица са поляци. Лентата се появи по нашите киноекрани тази пролет, но като че ли мина доста скромно и незабелязано. В нея ролята на българите е поверена на измисления капитан Гетов и на безименен войник, който при една от зверските атаки не издържа на напрежението и изстрелва цял пълнител в съпровод на звучна нашенска псувня. Във филма драматичният обрат в хода на боя идва, след като минути преди кметството да падне, полски командоси излизат от укритието си и ликвидират ядрото на шиитските нападатели. Имаше нещо такова, но то бе дело на българи, коментира с усмивка майор Тодор Грибачев, който по това време е бил командир на взвод и лично е участвал в защитата на кметството. Удържането на "Сити-хол", както тогава наричахме кметството на Кербала, стана благодарение на блестящата операция на шестима български войници под ръководството на старши сержант Иван Михайлов, пък твърди командирът на българския контингент полк. Христо Христов. Кой е Иван Михайлов, защо нищо не се знае за него? 12 г. след драматичните събития митичният командос като че ли е потънал вдън земя. От Министерството на отбраната обявиха, че такъв човек не служи в Българската армия. Висш военен допусна, че по примера на мнозина, преминали ада на Кербала, Михайлов може би е напуснал войската и изпълнява други мисии в опасни райони като наемник. Подобна мисъл изрази и полк. Христов, който след като се пенсионира, се включва в миротворческа мисия под флага на ОССЕ в една от кавказките държави. А всъщност през цялото това време Иван Михайлов си е бил в България. Занимава се с охранителна дейност, а след като губи невръстната си дъщеричка, напуска големия град и се мести в малко селце далеч от шума на града. Почти винаги е в движение. Когато най-после се срещнахме, Михайлов бе пуснал гъста брада, а тъмните очила променяха вида му до неузнаваемост. През лятото на 2003 г. той е служел в МВР - в група за задържане, бил е един от гардовете на тогавашния главен секретар на МВР Бойко Борисов. Не успял да се включи в първия батальон за Ирак заради тежката и тромава процедура по прехвърлянето му в армията. Ако не беше ген. Борисов, можеше и да не тръгна за Ирак, разказа Иван. Бъдещият премиер му помогнал в преодоляването на бюрокрацията. Зачислили го в състава на бригадата Специални сили в Пловдив, откъдето в началото на януари 2004 г. все пак успял да замине за Ирак. В Кербала старши сержант Иван Михайлов бил назначен за зам.-командир на лекопехотен взвод. Така обозначавали подразделенията, съставени от командоси на 68-а бригада Специални сили. Другите взводове били мотострелкови. Де факто Михайлов не е участвал пряко в защитата на кметството. В дните на най-ожесточените атаки срещу "Ситихол" той командвал група от четирима човека, която от висока сграда до база "Кило" дебнела за неочаквани нападения. "Бяхме на снайперска позиция", лаконичен е Иван. Според него, ако такъв пост е имало пред база "Индия", не камион бомба, ами пиле не може да доближи базата. На 8 срещу 9 април получили информацията, че от всички страни към кметството се стичат главорезите на Муктада Садр. А българите от кметството пък съобщили, че силите им са на привършване, докато огънят на минохвъргачките ставал все по-точен. "Пращаме ви храна, вода и патрони", се обадили по радиото от базата. "Не щем храна и вода, дайте ни патрони и гранати", реагирали българите. "В тази вечер научих езика на минометния огън", каза Иван. Чувал бил, че прелитайки над главата ти, мините свирят, но се оказало, че смъртоносният им полет напомня по-скоро шума от летящи гълъби. Усещал го, когато мерникът на минометчиците се подобрил и мините започнали да падат на територията на базата. В този ден агентурното разузнаване докладвало, че основната позиция на противниковите минохвъргачки е насред местното гробище. Именно оттам обстрелвали кметството, а понякога и базата на нашите. Гробището се намирало по средата между кметството и базата, като разстоянието между тях било 1-1,5 км. Идеята за внезапния набег върху минометните разчети дошла изведнъж. "Нашите в кметството едва се държат, а моят екип от обучени и тренирани хора стои със скръстени ръце", заявил Михайлов пред командира на батальона подп. Лилов. Той първоначално посрещнал резервирано нестандартния и рискован план. Все пак мисията на контингента била мироопазваща, а не мироналагаща, българите нямали право да атакуват, а само да се отбраняват До този момент въпреки многобройните атаки нашите се държали добре, нямало нито една жертва, само един ранен. "Да заложим на бързината и изненадата, ако не действаме, до сутринта ще има не една, а много жертви", настоял Михайлов. И командирът приел плана. По-добре критики за превишаване на правата, отколкото нови български ковчези. Към четиримата от екипа на Иван се присъединили още двама командоси. Нямало време за специална подготовка. Избрали максимално лека екипировка, защото им предстоял тежък маршнаскок на 3 км - по 1,5 км в двете посоки. В Кербала старши сержант Иван Михайлов бил назначен за зам.-командир на лекопехотен взвод. Така обозначавали подразделенията, съставени от командоси на 68-а бригада Специални сили. Другите взводове били мотострелкови.  

Прочети цялата публикация