„Кралицата на феите“ на фестивала „Сподели музиката в двореца Врана“

Ако идеята на концертите на открито е да съчетават удоволствието - от една страна от хубавата музика, а от друга - от красива природа или някоя забележителност, то едва ли има по-подходящо място за подобно изживяване от парка на един дворец! Софийската филхармония направи забележителна крачка в тази посока и не само сподели музиката в три поредни вечери, но и доведе в парка на двореца Врана какви ли не приказни същества – феи, омагьосани хора, животни – героите на Шекспир от „Сън в лятна нощ“, описани с музика от английския бароков композитор Хенри Пърсел в „Кралицата на феите“ през 1692 г. Това е първото музикално превъплъщение на шекспировата пиеса. Както още в самото начало на спектакъла отбеляза гост-диригентът Патрик Ертън, „това не е точно опера, а няколко дивертисмента за бароков ансамбъл със солисти – певци“. И тъй като не е лесна задачата да се ориентира човек в небивалиците и любовните истории, описани в „Кралицата на феите“, на помощ филхармониците бяха повикали и актрисата Ана Пападопулу, която се появяваше в най-приказния от всички костюми, за да разплита историите. По няколко роли бяха поели и солистите /мисля, че за някои от тях тепърва ще чуваме още като успешни изпълнители!/ Дарина Линкова, Вера Гиргинова, Гина Колева и Неда Атанасова - сопрани; Даниела Панчевска и Петя Петрова - мецосопрани; Боян Василев и Иво Донков - тенори; Антон Марков и Иво Йорданов – баритони. Вокално те бяха доста равностойни и балансирани. Но двама от тях зададоха много симпатичен артистичен елемент, който после някак ми липсваше, защото всъщност не беше развит – само баритонът Антон Марков и мецосопранът Петя Петрова разиграха като скечове ансамблите си, особено той, защото първо се появи като пияния поет и се опитваше много комично да се качи на сцената, а после преследваше девойката, от която искаше целувка като знак за любов, а тя не желаеше да се поддаде на изкушението и даже го понатупа с партитурата. Но, както знаем, комичните сцени винаги оставят приятно впечатление у публиката, а Антон Марков вече има солидна подготовка и сценичен опит и това отдалеч личи. Имаше друг един елемент, който направи спектакъла много приятно въздействащ – той се оказа представен в много удачно време на денонощието. Започна по светло, с цветно осветление върху резиденцията, която беше фон на сцената, после постепенно започна да се стъмва – тъкмо когато се пееше за нощ и сънища, и накрая, когато с музика Пърсел бе изобразил годишните времена - цветната пролет, веселото лято, натежалата от плод есен и мразовитата, усойна зима, в парка постепенно стана студено и тъмно, като да беше по сценарий.

Не бива да пропускам и още нещо – младите красиви балетисти, които изпълняваха на издигната сцена пред входа на двореца, а после и долу, пред сцената на Софийската филхармония, хореография на Ангелина Гаврилова – чудесно хрумване с елементи на смесване на класически и модерен танц. Добави усещане за истинска феерия.

Музикалният език на Хенри Пърсел в „Кралицата на феите“ не изисква мащабност и мощ, както може да се очаква от кралско забавление. Или може би прочитът на диригента от Великобритания Патрик Ертън беше такъв – с доста фино, по-камерно ансамблово звучене, на места като дантела. Такъв подход, обаче, изиксва двойно по-голяма прецизност от музикантите в оркестъра и трябва да призная, че към края на спектакъла вече малко ми липсваше заряд в инструменталния акомпанимент. Но… „Кралицата на феите“ не си тръгна от Врана преди оптимистичния финален ансамбъл и разбира се, възторжените аплодисменти на публиката, която беше изпълнила парка, жадна за красиви преживявания в края на лятото и на крачка от новия сезон. Дано е също така успешен за Софийската филхармония!

Прочети цялата публикация