За все още будните феодални старци*

Един бивш български финансов министър си беше позволил да определи научните хора в България като „феодални старци, които си стоят в БАН и събират заплати”. Същият невежа финансов министър, който сбърка БАН със Светия Синод, остана в историята с прословутата си „постна пица”, сиреч държавен бюджет, В който освен друго беше орязал драстично и разходите за научна дейност. По думите му „науката не е основно нещо по време на криза”. 7 години по-късно по нищо не личи, че е настъпила промяна в отношението на държавните ни мъже към науката.

Проектобюджетът за 2017 г., гласуван вчера на първо четене в бюджетната комисия на парламента, предвижда около 2,5 млн. евро повече средства за БАН. Парите за Академията ще бъдат малко над 40 млн. евро. Не е нужно нито да си финансист, нито да си учен, за да разбереш, че с 40 млн. евро наука не се прави. На фона на сухите цифри заявката на правителството от това лято, че образованието остава приоритет, някак олеква. Конкретните параметри на държавния бюджет за 2017 г. станаха известни около Деня на будителите на 1-ви ноември, когато учените излязоха на мирен поход в София срещу трайното недофинансиране на научната дейност в България. Според тях проектобюджетът е „ликвидационен” за науката у нас. И го подкрепиха с факти. Според проф. Лъчезар Аврамов, директор на института по електроника към БАН, предвидените средства за следващата година ще покрият само 85% от разходите за заплати, които от години са сред най-ниските в България. Средната заплата в БАН е малко над 350 евро при 230 евро минимална работна заплата от 2017 г. По отношение на доходите на хората в науката България се отдалечава с бързи темпове от средноевропейските норми, което, естествено, важи и общо за доходите в страната. Средната възраст на учените в БАН е 49 години и обяснението на председателя й акад. Стефан Воденичаров е просто: липсата на пари гони младите учени.

В същото време България е приела стратегически документ, озаглавен „Национална програма за реформа”, който е в изпълнение на стратегията „Европа 2020”. Като основна цел в него е формулирано задължението на държавата да осигури средства за развитие на науката и иновациите в размер на 1,5% от БВП до 2020 година. 3 години преди това България е далеч от тази цел. Нещо повече – страната ни губи позиции в международните класации за конкурентоспособност. Западни учени от години твърдят, че икономическата база на цивилизования свят се променя, като конкурентните предимства на един народ вече не зависят от традиционните фактори благоприятен климат или природни богатства, а от придобитите знания в университетите и научните институции на съответната държава. Получаването и прилагането на качествено знание е първостепенен приоритет, свързан с бъдещето на народа. Тази концепция е в основата и на Лисабонската стратегия на ЕС. В момента учените в България смятат, че страната ни върви срещу това основно течение. Видимият резултат от неглижирането на научната дейност е масовото напускане на млади кадри. „България се е превърнала в инкубатор на специалисти, които се обучават тук, държавата и семействата им влагат пари, за да отидат да допринасят за прихода и просперитета на други държави” – това е тъжната констатация на проф. Аврамов.

Протестът на учените тази седмица няма да е последен. На 10-ти ноември, поредната годишнина от падането на комунистическия режим, БАН има намерение да проведе на открито, на площад „Александър Невски” в столицата, общо събрание на учените и работещите в Академията. Надяват се да се съберат 5-6 хиляди души, които да обсъдят проблемите в науката, вкл. и финансирането й. Поканени са и „почетни гости” – министър-председателя, министъра на образованието и науката Меглена Кунева, и вицепремиера Томислав Дончев, които са членове на т.нар. Съвет на настоятелите на БАН. Тяхно задължение освен като държавни лица, а и като членове на това настоятелство, е да се грижат за интересите на учените и да осигуряват ефективната работа на системата. Всеки разговор е полезен. Но едно е сигурно предварително – промени в бюджета за наука няма да има.

* През ноември 2009 г. тогавашният финансов министър Симеон Дянков нарече работещите в БАН „феодални старци”, като вероятно обърка израза „синодални старци”, който се използва в разговорния език като определение на членовете на Светия Синод на БПЦ.

Прочети цялата публикация