В Гурково играят магарофутбол и почитат магарето в музей

Много преди в магичния свят на Хари Потър да заиграят куидич, жителите на една малка община превръщат в пух и прах отдавна досадилите им строги футболни правила. И от гърба на дългоухите си питомци започват да се забавляват с... магарофутбол. Жалко, че все още никой не ги е включил в енциклопедиите с куриози – а би трябвало, щом Гурково е единственото място на света, където Цар Футбол лежи в краката на… магарета.

Изобщо магарето тук стои на пиедестал. Освен че е аристократично от двора ти да се разнасят баритоновите вокализи на добичето, те трябва да се носят сред уханен облак. Разположено в Розовата долина, Гурково се слави и с умението си да отглежда ароматните цветя, които, разбира се, красят всеки дом. Но тъй като това е история преди всичко за магарета, нека да надникнем в техния музей. Точно така, Гурково привлича любопитните туристи с един от символите на града си – личност със забележителен профил, пеленгаторни уши и съзерцателна душа на философ.

В музея могат да се видят както атрибути, свързани с отглеждането и използването на магарето, така и оригинални експонати – от оръдия на труда до битови предмети и други вещи – разказва уредничката на музея Катя Стоянова. – Някои от тях датират още от 19 век като самари, кошуми (ремъци за впрягане), дисаги, рало. Също така имаме пръстени стомни, нощви, женски носии, пешкири. И да, имаме и препарирано магаре.

Музеят отваря врати през 2014 г., след като общината печели европейска субсидия. А в предисторията му стои едно рали с магарешки каручки, зародило се в далечната 1971-а. Тогава трима местни младежи обещали на колежките си от университета незабравими преживявания в родния си град. И организирали надбягване с магарета. Размечтали се и да отидат в магарешки каручки до Париж, но въжделението им така и не видяло бял свят заради затворените граници. Гурковчани обаче се влюбили в едно от малкото си искрени забавления, дали му гръмкото име “биорали” и всяка есен заедно с домашните си магарета се събирали на градския стадион. Но кой знае защо с идването на демокрацията състезанието било преустановено – и така до 2005-а, когато традицията била възстановена.

В ралито могат да участват абсолютно всички, които имат магаренца и каручка, няма ограничения във възрастта и пола. Не се допуска само допинг (люти чушки и конски мухи) – казва още Катя Стоянова. – Преди старта се проверяват зъбите, копитата и сърдечната дейност на магаретата. Те се състезават в дисциплините за най-добре украсена каручка, бързо впрягане и разпрягане, скоростна отсечка, гола кушия (без самар), дърпане с магарешки каручки за сила и издръжливост. Играе се и магарофутбол – участниците яздят своето магаренце и с крака се опитват да достигнат топката и да вкарат гол в противниковата врата.

За съжаление, тази година есенната сбирка на хора и животни за първи път не се състояла заради един-единствен прозаичен факт – подобно на стопаните си, и магаренцата били на изчезване. Не знаем дали догодина ще се съберат достатъчно животни дори за едно рали, коментира уредничката на музея. Самата тя, след като прекарала шест години в чужбина, се върнала на място, което да й носи радост, но и мъничко носталгия. Все още с тъга си спомня за своята Маруся от детството – инатеста, издръжлива и със собствено мнение като всичките й посестрими. Днес Катя Стоянова смята, че магарето е подценявано животно, понякога яде и бой заради упорството си. А би трябвало да се грижим за него, да не го изоставяме и да не го убиваме. Защото е на изчезване, добавя тя.

Снимки: БГНЕС и starazagora.utre.bg

Прочети цялата публикация