"Да, България" се учредява през януари, за да се яви на предсрочния вот

Новата партия на бившия правосъден министър Христо Иванов "Да, България" ще проведе в началото на януари учредително събрание, след което ще бъде задвижена процедурата по регистрацията й. Амбицията е партията да се яви на предсрочните парламентарни избори през пролетта. Това стана ясно на пресконференция, на която Иванов представи първите учредители на движението. Те са 77 души, начело с Христо Иванов, Кристиан Таков, Мануела Малеева и популярни имена от различни сфери - адвокати, юристи, ИТ предприемачи, журналисти, лекари, артисти. Инициаторите на новата партия започват и срещи в страната. Първата от тях ще бъде в Пловдив, а следващата, която ще се проведе до края на тази година, ще бъде в София, но ще се отнася за българите в чужбина. Целта "Основната ни цел е да освободим страната от модела на корупция, който е превзел институциите. Беззаконието и корупцията са основните причини за бедността и стагнацията, която някои описват като стабилност", каза Иванов. "Днешното събитие е първата формална стъпка към учредяването на партията. Днес представяме и учредителната декларация. Ценностите и принципите са освобождаване от корупционния тренд. Това е нова политическа организация за нова генерация от хора, които могат да намерят в нея своето политическо представителство. Уверени сме, че беззаконието и корупцията са причините за бедността", добави той. "Ние искаме да отправим един много странно звучащ призив - политизирайте се. Политиката е оставена на онези, от които се гнусим", заяви Кристиан Таков. "България е в плен на политическата корупция. Институциите не защитават интересите на гражданите. Беззаконието е на всички нива. Властта е недосегаема. Олигархията ограбва националните ресурси, обществените средства, държавните поръчки, европейските фондове, спестяванията на хората", гласи пък началото на учредителната партийна декларация. "Така корупцията произвежда бедност. Ние отказваме да живеем в страна без справедливост и без върховенство на закона, пречупена от бедност и от неравенства, застрашена от разрушаване на природните й ресурси. Ние искаме да работим за една нова България, където личната свобода и достойнството водят до развитие и успех", се казва още в текста. Според Иванов и неговите съмишленици голямата цел на формацията е да се демонтира корупционният модел в страната и да се сложи край на бедността. За постигането ѝ от "Движение Да, България" набелязват няколко основни крачки. Първата е реформиране на правоохранителната система и установяване върховенство на закона. От ДДБ искат да укрепят независимостта и професионализма на институциите, което да гарантира законност и правила, а не политически произвол. Формацията се ангажира, че ще работи за независими регулатори, които да разрушат монополи и картели, както и за спиране на "бюджетните кражби, свързани с нагласени обществени поръчки, укрити данъци в особено големи размери и контрабандна търговия от фирми и частни лица, избегнали закона чрез корупцията в държавните институции". От ДДБ искат да се справят с бедността, да ускорят икономическия растеж и така да вдигнат доходите, в това число и пенсиите. "Вярваме, че най-добрият начин за това е увеличаване на конкурентоспособността на българския бизнес, стимулиране на иновациите и предприемачеството и връзката им с образованието и науката", отбелязват учредителите на новата партия. Те искат още образование със стандарти, отговарящи на изискванията на съвременния свят, и младежки политики, възпитаващи активни граждани. Смятат, че администрацията трябва да е малка и прозрачна, а кариерното израстване в нея да стъпва на качества и интегритет. "Движение Да, България" се ангажира да взема решения на база на реална експертиза, анализи и данни, включително с участие на гражданското общество, като по този начин осигури качество и предвидимост на провежданите политики. Амбицията е да бъде въведена законодателна рамка, която гарантира ясна собственост на медиите и спазване на високи професионални стандарти в медийната среда. Партията настоява и за край на политическото финансиране за медии. Хората на Христо Иванов искат да провеждат политика на национална сигурност, гарантираща енергийната независимост на страната, опазването на природните й ресурси, здравето и живота на гражданите. И имат амбицията да довършат интеграцията на България в структурите на Европейския съюз - пълноправно членство в Еврозоната, Шенген и Банковия съюз. От ДДБ твърдят, че ще провеждат външна политика, която да гарантира, че България е пълноценен и надежден член в Европейския съюз и НАТО, и като такъв ще развива равнопоставени отношения на сътрудничество. "Призоваваме гражданите на България! Нека заедно да вземем страна в битката с корупцията! Наш дълг е да защитим родината си от беззаконието. Вярваме, че изправяйки се срещу престъпността и корупцията в управлението, ще върнем и задържим младите хора в България", се казва в учредителната декларация на формацията. "Да, България" вече с 3000 поддръжници Иванов обяви, че до момента "Да, България" има регистрирани близо 3000 поддръжници, над 10 000 последователи в социалните мрежи, а начина, по който функционира формацията, е максимално прозрачен. Обявена е сметка за дарения по правилата на Закона за политическите партии, въпреки че "Да, България" още не е партия. Това означава, че даренията могат да се правят само от физически лица и таванът е 10 000 лв. Дарителите ще се обявяват на страницата на "Да, България", информация за разходите - също, обеща председателят на Инициативния комитет. Учредителите От "Да, България" представиха и първоначалния списък с учредители на формацията. В него на първите три места са записани Христо Иванов, Мануела Малеева и Кристиан Таков. Останалите са: Атанас Славов - юрист и преподавател в СУ, Михаил Екимджиев - адвокат, Манол Пейков - издател, Георги Атанасов - адвокат, Камен Алипиев - спортен журналист, Ивайло Захариев - актьор, Йовко Ламбрев - IT предприемач, Кирил Петков - икономист, Харвард, Кирил Николов - юрист, предприемач, Захари Карабашлиев - белетрист и драматург, Виктор Стоянов - композитор, Боряна Мусева - адвокат, Светозара Давидкова - писател, Александър Иванов - адвокат, Павел Златаров - концерт майстор СФ, Мария Спирова - редактор в издателство, Силвия Атипова - писател, Алина Добрева - политолог, Боян Юруков - блогър и програмист, Велина Мавродинова - графичен дизайнер, Миролюб Петрински - архитект, Стоян Михайлов - социолог, Милена Златарова - музикант, Юлия Величкова - архитект, Даниел Стоянов - юрист, Петър Вълчев - графичен дизайнер, Дмитрий Иванов - графичен дизайнер, Росен Манчев - графичен дизайнер, Александър Кръстев - ПР специалист, Мира Кръстева - предприемач, Теодор Михайлов - рекламист, Атанас Русев - активист и еколог, Иван Червенков - IT инженер, Бояна Петкова – лекар, Веселин Калановски - актьор, Румен Петров – адвокат, Меглена Русенова – юрист, Миряна Захариева - онлайн ПР специалист, Дончо Бояджиев - адвокат, Кирил Русев - ядрен физик , Илия Кръстев - предприемач, Руслан Жечков - еколог, Вера Асенова - икономист, Атанас Карашенски - софтуерен архитект, Мариан Маринов - актьор, Слав Недев - художник, Божидар Божанов - софтуерен архитект, Надежда Цекулова - журналист, Любена Нинова - певица, Любомир Авджийски - юрист, Константин Павлов - докторант по социология, Мария Шаркова - адвокат, Веселин Веселинов-Еко - музикант, Надежда Йорданова - адвокат Искра Чолакова - мениджър, Аспарух Илиев - лекар, Ангел Гюров - финансист, Йордан Златев Йорданов - предприемач, Николай Христов - адвокат, Боряна Панчева - психолог, Апостол Апостолов - IT експерт, Михаил Паргов - програмист, Виктор Димчев - продуцент и фотограф,Пламен Медаров - предприемач, Николай Илиев - предприемач, Андрей Гюров - инженер, Сергей Антонов - фотограф, Антон Ангелов – журналист, Мирослав Минчев - предприемач, Георги Илиев - предприемач, Ивайло Мирчев - IT предприемач, Николай Стайков - журналист и активист.

Прочети цялата публикация