Б. Ноев: Отношението ни към процесите в Европа е от ключово значение за бъдещето на България

Проблемът между Турция и Холандия съществува отдавна и е свързан с големия геополитически, културен и религиозен завой, който  Ердоган взема. Той всъщност променя посоката на развитие на Турция на 180 градуса. Това, което тя е градила в продължение на  100 години, вече се обръща наобратно и вместо Европа да отива към Анадола, Анадола влиза в Европа.

Това каза за предаването „Неделя 150“ по „Хоризонт“ бившият министър на отбраната и дипломат Бойко Ноев, който уточни, че на изток от нас се случват „дълбоки геополитически промени“.

Наблюдаваме две империи – една евроазиатска и една азиатска, които търсят геополитически и исторически реванш – връщането към Османската империя, от една страна, и връщането към имперското величие на Русия. Всяка една от тези две империи или и двете империи досега са ни откъсвали от Европа, където ние твърдим, че принадлежим. И двете са влияели  пряко върху развитието на България.

Ключово е България и Румъния да работят заедно, за да имат по-голяма тежест в ЕС и НАТО, кагежоричен е Ноев.

Това, което виждаме сега, особено на югоизточната ни граница, не е просто граница, това е разломът между Европа и „Неевропа“. Не Европа отиде в Анадола, а Анадола дойде на нашата южна граница с Турция. Ето това е големият проблем за България. В същото време, организациите, местата, където ние сме реализирали нашите стратегически и геополитически интереси, в момента са в криза. НАТО е в криза безспорно! Виждате какво стана между два съюзника - Турция и Холандия! Това безспорно ще се отрази върху организацията. А Турция и Гърция?! Не говоря за Америка.

От друга страна ЕС и процесите, които текат в него.

Поради това рискът България да бъде всмукана от една от двете империи, които досега исторически са ни всмуквали - Турция или Русия - много голям и поради това нашето отношение към процесите, които текат в Европа, независимо от това на колко скорости, е от ключово значение за бъдещето на България, не санирането, не просто приказките за работни места. Те са много важни, разбира се, но политиците, които в момента водят предизборна кампания трябва ясно да кажат на хората, че в момента България е на кръстопът.

Сега отново се появяват гласовете, които казват: „Дойде моментът,съдбата и ние трябва да поемем по своя нов път“. Хората, които говорят за нов път, ще закарат България в Евразия и в Анадола. Това трябва съвършено ясно да се знае. Ние трябва всички заедно, и обществеността, и политиците, в един консенсус да се включим в този (европейски) влак, който отново тръгва. Той ще тръгне, а ние сме заинтересовани той да тръгне. За съжаление, отново ще се хващаме за последния вагон, както досега, но изглежда това ни е съдбата. Нека този път не изпуснем своя шанс.

Ноев оцени  като „българска работа“ твърдостта на Полша за непреизбиране на Доналд Туск  начело на Европейския съвет и направи аналогия с номинацията на Ирина Бокова и Кристалина Георгиева начело на ООН. Полша обаче има предимството да е в центъра на Европа, заради което може да си позволи по-особени мнения, което за България би било равносилно на смърт, заяви той и обясни, че България не „трябва да бъде вето играч“ в европейските преговори.

Това, което става в Ротердам, няма да се ограничи с Ротердам и Германия. България трябва да даде активен принос по въпросите на сигурността на Европа и със своето географско положение, и със свои други преимущества, които има. Поради това аз от две години настоявам, че армията трябва д  а бъде разположена по нашата граница, не защото ние ще водим война с някой, не защото това е просто един символ, а защото от опазването на нашата граница , от отбраната на тази европейска граница зависи това какво място ще имаме на масата на разговорите в Европа. В момента ние нямаме това място.

Другото, с което България може да допринесе е своята отново незавидна близост до положението Западните Балкани. Нямам предвид да се намесваме в обстановката в Македония или където и да било на Западните Балкани, но бихме могли, в дебатите, които в момента текат, да напомняме на европейските лидери , че проблемите, които съществуват там отиват към криза и скоро там ще избухнат пламъци, както вървят нещата. Имам предвид Македония и затова апелирам България, като член на ЕС, да постави въпроса в ЕС в Македония да бъдe изпратена стабилизираща, а ще прерасне и в умиротворителна мисия в един момент.

Политологът Даниел Смилов изтъкна, че ако конституционните промени в Турция бъдат приети, Ердоган ще може да бъде президент до 2029 г. В южната ни съседки текат процеси, сходни с такива от държави в Централна Азия, които са преминали към авторитаризъм, смята той и коментира възможността за Европа на две скорости:

Периферията не е географско понятие. Това, че една държава е географски в периферията, не е задължително да се окаже в периферия по отношение на пълноценния си статут в ЕС и това ще става все по-ясно в бъдеще. Ще зависи много и от това какво правят самите държави, дали те сами се изолират и стават периферия или искат да участват пълноценно, заедно с другите, в така  стъпки на засилена интеграция.

В момента, като че ли, въпросът, на който ЕС се опитва да си отговори е, дали да оцелее. Дебатът за различните скорости е всъщност промяна точно на това питане.  С тази идея вече дебатът се опитва да бъде променен по посока не дали ЕС ще оцелее, а какви форми на по-засилена интеграция ще бъдат възприети, т.е. изборът вече ще бъде между статуквото  и някакви други, по-напреднали форми на интеграция, които ще бъдат предложени. От моя гледна точка, това е по-добра постановка на въпроса и би довело до по-добри резултати. В политическия процес, не само на европейско ниво, но и в изборите на отделните национални държави, то ще постави проевропейските сили в далеч по-комфортна ситуация, защото те ще имат какво да предложат на хората - позитивната промяна спрямо статуквото.

Според Смилов обществената реакция и твърдата позиция на президента против Европа на няколко скорости се дължи  на непълно разбиране на въпроса

Големият проблем е, че ние отидохме не с позиция, а с метафора: „Ние сме против Европа на две скорости". Всъщност, срещу какво точно сме против? Срещу тази метафора ? Да, аз също съм против, да речем, ако някой каже, че България ще бъде вкарана в някаква девета глуха, на нея ще й бъдат отнети права и тя да стане непълноценен член. Всички ние сме против това, но вариантите, които се обсъждат там са различни. Този вариант за "Европа на много скорости" всъщност, е формулиран по един специфичен начин - тези, които искат да правят повече, да правят повече. Това е вариантът! Ние трябва да настояваме, първо, да не останем сред тези, които „не искат“.

Второ, трябва да настояваме да няма държави, които искат да се присъединят, но на тях им се поставят някакви формални пречки или неизпълними условия към интеграцията. Това би било срещу нашите интереси.

Третото, на което трябва да настояваме, е това, което е постигнато до тук, да не бъде разграждано

Трябва тези три неща да подкрепяме, а с какви метафори отиваме в Брюксел, е вече наш вътрешен въпрос.

Прочети цялата публикация