БНР | 13.03.2017 07:12:33 | 71

Ксенофоб и расист ли е станал българинът


Днес при президеннта отиват представители на инициативен комитет за местен референдум в Ямбол с искане за категорично недопускане на бежанци да се заселят в района. Цветан Ревански – член на инициативния комитет заяви пред "Холизонт" в предаването "Преди всички":

Нашето първо искане ще бъде да няма бежански център или подобни съоръжения на наша територия без да се проведе референдум. Той трябва да се проведе задължително. Сирийците, които бягат от войната са по-малко от 10 процента. Ние никой не сме канили. Не мисля, че можем да приемем и да се справим с този проблем. Нашите пенсионери в селата живеят по-зле от тези т. нар. бежанци. Няма нищо политическо в нашата инициатива. Просто се страхуваме за бъдещето на България. Освен това няма това да е единственото наше искане. Ще поискаме и Народното събрание да приеме закон, с който да могат да се отзовават политици, неопрадвавдали доверието на своите избиратели. Не може политиците да обещават едно преди изборите, а после всичко да забравят.

Мария Черешева – журналисти и създател на групата „Приятели на бежанците“ отговори по следния начин:

След три години тежка пропаганда българинът е на път да изгуби т. нар. пословичното си гостоприемство. През 2013 г. когато установихме групата "Приятели на бежанците" имаше много желаещи да помогнат. След това политгичиските послания са тези, които обърнаха настроенията до крайност. Темата „бежанци“ беше използвана за политически дивиденти. Много е лесно да намериш външен враг, за да оправдаеш вътрешните проблеми. Спекулирайки се със страховете и проблемите на хората доведе до уродливи резултати. Но и на много места има бежанци, които живеят спокойно, интегрирали са се.

Един католически свещеник си тръгна принудително от България след сблъсък с паството си в Белене – местните не погледнаха с добро око на инициативата му да приюти семейство сирийски бежанци и организираха протест в центъра на града. Това не е прецедент – в края на февруари и в Елин Пелин прогониха сирийска фамилия от града си. Пак със същия аргумент – едно семейство сега, стотици ще ги последват. И протестът отново бе воден от кмета. Последва контрапротест - вчера имаше митинг в защита на отец Паоло Кортези.

Миналата седмица с аплодисменти бе посрещната оправдателната присъда на Петър Низамов-Перата, който се прочу с ареста със свински опашки на група бежанци край Малко Търново. Той си има и последовател - Динко от Ямбол. Неговото име се превърна в нарицателно. Децата в пограничните села у нас вместо на стражари и апаши си играят на Динковци. Какво се случва всъщност? Ксенофоб и расист ли е станал българинът? Мит ли е традиционната ни толерантност, с която така обичаме да се хвалим?

В интервю на Мария Филева етнологът Константин Рангочев заяви:

Аз мисля, че сме толерантни, защото през вековете сме се научили да съжителстваме с различни групи. Толерантността винаги има две страни. Както аз уважавам начинът на живот на другия, така и той трябва да ме уважава. Хората се страхуват, защото никой от властимащите не пожела да обясни какво ще се случи, на какво се съгласиха в Брюксел. Има хора, които преминават границата нелегално. Но никой не е наказан. Оттам идва страхът, а той винаги поражда агресия. XXI век ще е векът на етносите. Ние винаги ще сме различни от другия. Тази тенденция тепърва ще се засилва. Опасността е, че се стига до насилие. Всички трябва да бъдем под един знаменател.

Подробностите можете да чуете от звуковите файлове.

Прочети цялата публикация