САЩ търсят помощ за Сирия, но не дават отговори на ключови въпроси

Съюзниците на САЩ готвят своя собствена политика за решаване на кризата в Сирия, след като опитите на висши представители на администрацията на Тръмп да артикулират свой план оставиха без отговор ключови въпроси, възникнали след ракетния удар по военните сили на президента Башар Асад.    Неясно остава дали Асад трябва да се оттегли от властта, как ще бъдат защитени прокудените от домовете си сирийци и кога на САЩ може да им хрумне, че е необходимо да предприемат нови (военни) акции. Президентът Доналд Тръмп заповяда ударите миналата седмица в отговор на използването от Асад на химически оръжия.    След срещата си с американския държавен секретар Рекс Тилърсън британският външен министър Борис Джонсън лансира възможността за нови санкции както срещу сирийските, така и срещу руските военни - идея, която САЩ само бегло споменаха. В необичайно за чуждестранно правителство съобщение Джонсън каза още, че САЩ могат да изстрелят още крилати ракети срещу Сирия.    Самият Тилърсън даде повод за нови очаквания за агресивни американски акции - и не само в Сирия, когато посети Сант'Анна ди Стацема - тосканско село, където нацистите избиха над 500 цивилни по време на Втората световна война. След като положи венец, той припомни сирийската химическа атака. "Ние отново заявяваме, че ще изискваме привличане към отговорност на всеки, който извършва престъпления срещу невинни хора където и да е по света", каза Тилърсън.    Макар че подобни изявления са сигнал за една по-настъпателна американска външна политика, фокусирана върху предотвратяването на зверства, водещи до хуманитарни кризи, президентът Доналд Тръмп не престава да казва, че предпочита обратния подход. Новата му администрация като цяло не се вълнува толкова от аргументи, свързани с човешките права, а налага стратегията "Америка преди всичко", която обръща по-слабо внимание на тежненията на другите страни.    Неяснотата за целите на САЩ преобладава преди планираното участие днес на Тилърсън в среща на "сходномислещите" - страни, които споделят сходен подход към решаването на проточилата се сирийска криза. Тя ще се състои в рамките на срещата на върха на Г-7 в Италия и ще включва страни от Близкия изток, включително Турция, Саудитска Арабия, Йордания и ОАЕ, които споделят интереса на САЩ за разрешаване на конфликта и за отпор на иранското влияние в Сирия.    Тази вечер Тилърсън трябва да отлети (от Италия) за Москва на първото официално посещение от член на кабинета на Тръмп в Русия - най-мощния съюзник на Асад. САЩ твърдят, че тяхната сирийска стратегия слага ударението върху това да бъде убеден президентът Владимир Путин да се откаже от подкрепата си за Асад. В понеделник САЩ значително изостриха тона, като обвиниха Русия, че е знаела предварително за химическата атака и е използвала свой дрон, за да прикрие следите.    Никой друг елемент от сирийската политика на Тръмп не е породил повече объркване от бъдещето на Асад - въпрос, който смущаваше и администрацията на Обама, която отначало бе категорична, че Асад трябва да си ходи, но към края на мандата на бившия президент смекчи позицията си.    Малко преди американската ракетна атака (миналата седмица), администрацията на Тръмп бе заявила, че бъдещето на Асад трябва да бъде решено от сирийския народ. В деня след нападението обаче Тръмп каза, че мисленето му относно Асад се е променило. На въпрос как да бъде сменен режимът (в Дамаск) Тилърсън отговори, че САЩ са в процес на организиране на коалиция, която да се заеме именно с това.    И въпреки това след ответния удар позицията на Тръмп стана още по-неясна. Някои представители на администрацията като Тилърсън казаха, че САЩ са уверени, че сирийците сами ще решат да отстранят Асад, но че това няма да стане по нареждане на САЩ. Американската посланичка в ООН Ники Хейли и други казаха, че свалянето на Асад е само една от целите на САЩ.    Друг въпрос, останал без отговор: създава ли (ракетната) атака на Тръмп прецедент, че всяка химическа атака ще предизвика ответна американска реакция?    Говорителят на Белия дом Шон Спайсър подчерта, че Тръмп няма да се вкара в капан, като разкрие картите си за бъдещите действия. Той обаче внесе още повече несигурност в уравнението, като каза, че дори и бомбите варели, каквито Асад често използва, ще предизвикат американска реакция.    "Ако обгазите едно бебе, ако хвърлите бомба варел по невинни хора, мисля, че ще получите ответна реакция от този президент", каза Спайсър. Минути по-късно Белият дом спешно побърза да уточни, че Спайсър не обявява нова американска политика по отношение на бомбите варели. "Нищо в нашата позиция не се е променило", каза служител на Белия дом в писмена декларация.    По един пункт обаче Белият дом е последователен: разгромът на групировката "Ислямска държава" в Сирия е приоритет номер едно. По-неясно е как ще се постигне това.    Тилърсън и други официални лица (от администрацията) казват, че следващият приоритет е да бъдат създадени "зони на стабилност" в Сирия, където прокудените от домовете си в резултат на гражданската война могат да живеят без страх от насилие. Те сочат, че това включва договаряне на отделни примирия между правителството на Асад и бунтовниците, които се бият както срещу ИД, така и срещу силите на Асад. Щом стабилността бъде възстановена, казват те, ще назреят и условията за договорен чрез ООН политически преход.    Въпреки това остава неясно защо бунтовническите групи биха приели примирия с Асад, кой ще защитава зоните и по какъв начин. Готовността на Асад да даде зелена улица за политически разговори, свързани с условието той да се оттегли от власт, остава под голям въпрос.      По БТА

Прочети цялата публикация