Сайед Камал: Не позволявайте на Германия и Франция да говорят от името на България

През седмицата главният преговарящ на ЕС за Брекзит Мишел Барние представи подробни позици и условия, които първо трябва да бъдат уредени с Великобритания, преди Съюзът да се съгласи на сделка с нея за бъдещите икономически и търговски отношения. Барние поиска доживотно запазване социалните права на европейците, които вече пребивават на Острова, и цялостен пакет от финансови задължения, които Лондон трябва да изплати на съюза при напускането си. Официално сума Барние не беше обявявал, но британското правителство реагира на изчисляваните в собствената му преса сметки от 100 милиарда евро, като категорично отхвърли възможноста за такива плащания. Политически тонът между премиера Тереза Мей и Брюксел се изостри, след като в германски вестник беше публикуван преразказ от анонимен свидетел на нейната вечеря с председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер. В преразказа ставаше ясно, че Тереза Мей е тотално неподготвена за спецификата на преговорите и юридическите им последици. В други предупреждения на официални европейски лица също няколко пъти беше споменавано, че британските консерватори се заблуждават в идеите си за лесни и безболезнени преговори с 27-те европейки праителства. Стигна се дотам Тереза Мей да обвинява ЕС, че умишлено се опитва да повлияе на резултатите от предстоящите предсрочни избори за парламент в Обединеното кралство. Доколко тази приповдигната реторика е предизборен ход и доколко наистина британските Тори разглеждат Евросъюза като склонен на отстъпки и разединения коментира лидерът на британските консерватори в Европейския парламент евродепутатът Сайед Камал. В интервю за БНР и предаването "Събота 150" той посочи:

Трябва да се знае, че при преговори, винаги в началото претендираш за повече, отколкото всъщност искаш. Не съм изненадан от нещата, които Мишел Барние и 27-те правителства предлагат - например хората да имат вечни права в Обединеното кралство, дори ако не работят. На моменти ми се струва, че се настоява европейците да имат по-големи граждански права от самите граждани на Великобритания. Това очевидно би било неприемливо. Мисля, че не Обединеното кралство, а ЕС се опитва да използва живота на гражданите си и на британците в Европа като разменна монета, за да ни оказва натиск. Нека спрем с тези игри, бързо да решим въпроа и да продължим с преговорите!

Британското правителство обещава, че благодарение на Брекзит, ще може да намали нетния брой на чужденците в Обединеното кралство. В момента там има около 3 милиона граждани от Евросъюза, а до датата на излизането на страната от Съюза вероятно може да пристигнат и още. Как ще спазите това обещание, ако сключите споразумение, че тези хора ще могат да останат?

Никой от двата лагера в кампанията за референдума миналата година не призоваваше за изгонването на вече пристигналите в страната европейци. Настояването беше за политика спрямо бъдещата миграция. Ако Великобритания напусне ЕС, ще можем сами да определяме миграционната си политика. В момента Великобритания е принудена да се съобразява с расистката миграционна политика на ЕС - тоест, допускаме всеки идващ от съюза, като това са предимно бели хора, но забраняваме достъпа на всички извън Европейския съюз, повечето от които са с тъмна кожа. Повечето хора в Обединеното кралство настояват за справедлива политика, която третира еднакво всички кандидат-имигранти - независимо дали са от Австрия, Аврстралия, Хърватия, Карибите или Италия. Единственият начин за прилагането на такъв подход е като напуснем ЕС. Вероятно в момента ние сме най-толерантната страна в съюза. Ще продължим да бъдем отворени към имиграцията и след Брекзит, но тя ще бъде по-честна. 

Ще бъде ли договарянето по финансовите задължения още по-трудно, отколкото за гражданските права?

Ако си член на определен клуб, когато го напускаш, ти плащаш дължимите към клуба сметки и повече не се връщаш. Обаче ЕС тук също се преструва още преди да са започнали преговорите. Внезапно исканите суми скочиха от 10 на 20 милиарда, а тази седмица се чу дори за 100 милиарда евро. Всичко това, без реални изчисления. Едно нещо приветствам в казаното от Мишел Барние - той призова да се разберем за методиката на изчисление, а не за крайната сума. Парите са една от най-големите слабости на ЕС в преговорите. Годишно Великобритания внася брутно в бюджета на съюза към 13,5 милиарда. Вноската ще нараства, защото британската икономика е успешна. Това означава, че ЕС скоро ще загуби приходи от вероятно 15 или дори 20 милиарда лири в годишния си бюджет. И вие и аз знаем, че ЕС е неспособен да се простира според чергата си и да реже бюджетни разходи. Затова ще се отвори голяма черна дупка в бюджета. Затова Брюксел отчаяно търси пари, за да я запълни. Разбирам тази нужна, но всичко е въпрос на преговори. 

Значи все пак не отричате напълно възможността за изплащане на някакъв размер финансово обезщетение, така ли? Защото през седмицата се чуха правителствени представители в Лондон, които вярват, че нищо в договорите не задължавало Великобритания да плаща дори цент на бюджета при излизането си от Евросъюза?

Всъщност чл. 50 на договора казва, че си пълноправен член до момента, в който не напуснеш. Никъде с малки букви под линия не пише, че трябва да продължим да плащаме дори след като напуснем. Там, където има правни задължения и финансови ангажименти. Разбира се, Обединеното кралство приема факта, че трябва да ги изпълни. Но всички твърдения, че трябва да продължим да плащаме същата вноска до 2030-а година са пълни измислици. ЕС е отчаян и си измисля всички тези суми. Нека бъдем разумни и се споразумеем. Трябва да се видят задълженията и на двете страни. Колко дължи ЕС на Великобритания? Какво става например с британските активи в Европейската инвестиционна банка? 

Как определяте принципното условие на 27-те европейски правителства първо да има договорка за парите и гражданските права, а чак после да се обсъжда онова, което Лондон иска - споразумение за свободна търговия и достъп до финансовите пазари?

Мисля, че всичко това е част от позьорството. Опитват се да изглеждат страшни. ЕС напомпва мускули преди началото на преговорите, но знае, че е в слаба позиция. Представете си, че не се постигне споразумение за парите. Тук в Брюксел ще започне голям спор между държавите-членки, които не желаят да плащат по-големи вноски в европейския бюджет. Австрийците вече заявиха, че няма да плащат повече. Затова не е в интерес на ЕС да спори дълго точно по тази тема. Освен това, ако говорите с представители на бизнеса в европейските държави, те ще ви кажат, че са ужасени от песпективата да чакат уреждането на политическите въпроси, преди договарянето на бъдещите търговски отношения. Как ще се почувствате ако сте датски, белгийски или български износител на продукция и ЕС ви каже: "Съжалявам, но ако не се споразумеем с британците по другите въпроси, вие няма повече да продавате стоката си в Обединеното кралство“? Представете си колко работни места в Европа зависят от износа за Великобритания. Трябва да има някакъв вид паралелни преговори - поне така чувам от някои министър-председатели.

От британска гледна точка, как вие възприемае 27-те държави от съюза - имате ли приоритентни правителства като Германия или Франция, които ще опитате да убеждавате по отделно, или ще лобирате и в останалите малки страни-членки като България например?

Надявам се в тези преговори именно държавите, определяни като малки, да втвърдят позициите си. Защото ако не сте твърди, Франция и Германия ще кажат, че те ви представляват. България и останалите страни обаче трябва да си дадат сметка, че това може да е добре за френските или германските, но не и за българските интереси. Германците и французите много обичат да обясняват на целия свят, че те говорят от името на Европа. Ние, британците, винаги сме се оплаквали от това и сме казвали да не се забравя мнението на останалите страни-членки. Ние винаги сме третирали всички еднакво и никого не сме определяли като марионетки на Франция и Германия. И молбата ми към всеки български политик, който слуша това интервю е - не позволявайте французи и германци да ви изнудват и не ги оставяйте да говорят от името на България.
 
Позицията на Сайед Камал в детайли чуйте в звуковия файл.

Прочети цялата публикация