Патриша Хогууд: Победата на Макрон е предупредителен сигнал за британските политици

Победата на Макрон във Франция беше голям „предупредителен сигнал“ за британската политика. Фактът, че представителите на водещите дясна и лява партии лесно отпаднаха от президентските избори е предупреждение за британските политици, че дори утвърдени партии могат лесно да бъдат отхвърлени, ако не представляват интересите на хората

Това каза за предаването „Събота 150“ по „Хоризонт“ Патриша Хогууд, преподавател по европейска политика в лондонския Уестминстърски университет:

Бих казала, че във Великобритания, както и в други европейски страни, има чувство, че политиците не използват партийните структури, за да представляват избирителите си. Вместо това, те се използват от политиците, за да се утвърдят като властващ елит и така губят връзките с обикновените хора. Французите гласуваха за аутсайдер в политическата система. Британският естаблишмънт трябва да е загрижен, че това може да се случи и тук.  Това няма да стане на тези избори, защото просто няма кандидат от типа и калибъра на Макрон. И става дума все пак за парламентарни, а не за президентски избори. Но в бъдеще със сигурност ще се появи подобен независим кандидат, който да обедини хората около определена кауза. Британските партии разполагат със срок от пет години да се реформират и да убедят хората, че ще работят в техен интерес.

Икономическият съветник на Еманюел Макрон, Жан Писани-Фери, заяви през седмицата, че президентът няма да иска „наказание“ за Великобритания заради Брекзит, въпреки че ще бъде труден преговарящ. От британтското правителство обаче като че ли не очакват нищо добро от Макрон, коментира Хогууд:

Нашите медии избраха да наблегнат на възможно най-лошите последици от победата на Макрон. Те наблегнаха на това, че Макрон е най-големият еврофил сред кандидатите в президентските избори. Цитираха думите му за Брекзит, че това е „престъпен вот“. Подобно на мнозинството европейски лидери, той не иска Великобритания да получи по-добра сделка извън ЕС, отколкото в Съюза. Консервативната партия използва това умело в своя полза, заявявайки, че ние ще бъдем наказани, че трябва да сме по-твърди, че Тереза Мей трябва да получи по-голям мандат от народа. Но, аз мисля, че победата на Макрон е най-добрия резултат за Великобритания на тази фаза. Ако Мари льо Пен бе спечелила изборите с идеята за Фрекзит, то европейските лидери нямаха да имат друга опция освен да преговарят изключително твърдо с Великобритаиня, да покажат на останалите страни-членки наистина негативните последици. Така че аз не споделям мнението, че Макрон е лош вариант що се отнася до Брекзит. Освен това, макар и Макрон да е недоволен от Брекзит, този въпрос едва ли ще бъде в центъра на вниманието му. Има всички основания да се смята, че, подобно на Ангела Меркел, той ще бъде гъвкав и практичен в подхода към преговорите за Брекзит. Макрон едва ли може да промени нещо съществено в преговорите. Той ще бъде достатъчно зает с неговата идея да модернизира Франция, да убеди бързо хората, че той е лидерът, който трябва да води страната.

Насажданото мнение, че избирането на Макрон е лоша новина за Тереза Мей преследва определена цел - тя да получи по-силен мандат, убедена е Хогууд

Както и преди, 27-те страни-челники са в доста по-добра позиция да диктуват дневния ред на преговорите. Нищо в тази посока не се променило. Ние сме тези, които напускат, така че не може да се очаква да определяме условията за тези преговори.

Знам за идеята на Макрон да примами финансовия сектор в лондонското сити след Брекзит с оглед на това, че Лондон няма да бъде най-подходящото подходящото място като център за европейската търовия. Бих казала, че ако финансовите институции преценят, че лондонското сити няма да служи на целите им като щаб-квартира, те сами ще си тръгнат. Не е нужно някой да ги примамва. Това, което прави Макрон, е по-скоро да убеди банкерите да предпочетат Париж пред Франкфурт или други европйески финансови центрове. В момента Париж не е особено привлекателен заради данъчните и трудови регулации. И точно това е част от проекта на Макрон - да модернизира френската икономика.

Целият този шум около преговорите за Брекзит се отразява на предизбораната кампания във Великобритания, коментира Хогууд:

Мисля, че консевраторите изпозваха много ефективно новините, идващи от Европа. Особено изтеклата иформация за коментарите на Юнкер за несигурността на Тереза Мей и липсата на компетентност от нейна страна в преговорите по „Брекзит“. Юнкер заяви, че е било грешка да говори открито за вечерята в Лондон. Това се превърна в голям коз за консевраторите, защото породи много гняв срещу опитите да се обрисува Тереза Мей като човек, който не е готов за преговорите. Тази и други новини бяха използвани много умело от Консерваторите в тяхната кампания да съберат подкрепа като единствените компетентни да водят преговорите и да се опълчат на Брюксел. Още повече, че нямаше никаква контра-позиция от страна лейбъристите или либералдемократите.

Прочети цялата публикация