Срещите на премиер, президент и главен прокурор трябва да са на светло

Служебните срещи на премиера, министрите, президента, съдиите, главния прокурор и депутатите трябва да са подложени на някаква форма на публичност. Това е становището на неправителствената организация "Програма Достъп до информация", посочено в Годишния й доклад за състоянието на достъпа до информация за 2016 г., представен в сряда. В последния месец у нас се разрази публичен скандал, известен като "ЦУМ гейт", заради среща на главния прокурор Сотир Цацаров с шефа на "Овергаз" Сашо Дончев и т. нар. червен олигарх Георги Гергов в кабинета на последния в ЦУМ. Заради инициативата Гергов бе отлъчен от висшето ръководство на БСП, но Висшият съдебен съвет отказа да провери участието на Цацаров в скандала. "В обществения дебат около 15 години се обсъжда въпросът за прозрачността на информацията относно срещи на президент, министър председател, министри, народни представители, съдии, главен прокурор с други лица... Липсват конкретни задължения в тези случаи, например да се регистрират срещите и да се води някаква форма на запис, дори резюмирана, за обсъжданията”, се посочва в доклада. Според експертите от програмата такива практики има в някои от развитите демокрации по света. Според адв. Александър Кашъмов от ПДИ наличието на подобни срещи и темата, по която са провеждани, изискват създаването на определени задължения за записване, така че обществото да има достъп до събраната по този начин информация. По думите му това трябва да е една от антикорупционните мерки на новата власт. Освен служебните срещи на личностите в управлението трябва да се въведе законов принцип на откритост на заседанията на държавните органи, особено на колективните органи, препоръчват още от ПДИ. Оттам смятат, че стенограмите от подобни заседания трябва да са по правило публични. В момента най-прозрачен в това отношение е парламентът, който излъчва онлайн заседанията си. Правителството публикува стенограми, но според участници в заседанията на кабинета често се е случвало записът да се спира след сигнал от премиера. В някои от случаите през годините съдилищата са се произнасяли в полза на публичност на заседанията и срещите на властта, но в други случаи не се е стигало до съдебна фаза. В момента ПДИ води делото на сайта „Бивол“ за достъп до прословутата стенограма от срещата при президента Росен Плевнелиев с участието на БНБ и представители на политическите партии в разгара на банковата криза през 2014 г., когато според участници в нея е обсъждано въвеждането на банкова ваканция у нас. Много важна задача на новата власт според ПДИ е определянето на орган, който да контролира спазването на законовите разпоредби за прозрачност на управлението. Според експертите това би била много силна антикорупционна мярка и трябва да се включи в законодателната програма на правителството. "Българският закон за достъпа до информация не предполага контролиращ орган. Това е основен проблем на прилагането му“, посочи изпълнителният директор на ПДИ Гергана Жулева. По думите й дори това да не бъде нов независим орган по подобие на т. нар. информационни комисари в европейските държави, трябва да се определи поне дирекция или агенция, която да отговаря за спазването на законодателството за открито управление. В момента единственият реален контролен орган по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) на практика е съдът, което е сериозна пречка пред ефективното изпълнение на закона. Съдебните дела в тази сфера в момента се насрочват с 1.5-2 години закъснение, което често обезсмисля търсенето на информация, посочи адв. Кашъмов. Затова трябва да се въведе бързо и безплатно разглеждане на жалби по закона от независим орган, препоръчва ПДИ. От организацията за поредна година настояват да се въведе и ефективен механизъм за налагане на санкции на служители от администрацията за нарушения на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). От ПДИ смятат още, че трябва да се въведе забрана за класифициране като държавна или служебна тайна на информация, свързана с нарушение на основни права на човека или прикриваща корупция и престъпления. Подобни изрични препоръки има в резолюциите на Съвета на Европа, а някои развити държави вече са ги въвели в законодателството си. Институциите трябва да са длъжни да публикуват списъците с декласифицираните документи, иска още ПДИ. Оттам приветстваха проекта на правилник към Закона за защита на класифицираната информация, предложен от ДАНС, с който се прави крачка напред към автоматична декласификация на документите с изтекъл срок на защита. В момена, за да се разсекрети такъв документ, трябва произнасяне на специална комисия, която се събира веднъж на две години. От ПДИ отчетоха, че всяка година имат по около 300 нови случая по оказване на безплатна правна помощ, свързана с правото на информация. Повечето от тях се отнасят до разходване на публични средства, предотвратяване на корупция и отчетност на институциите, посочи Дарина Палова от ПДИ. Адв. Калин Терзийски пък заяви, че през 2016 г. съдът се е произнесъл с 81 решения или определения по дела на ПДИ. Близо 70% от тях (общо 55 акта) са били в полза на търсещите информация, 25% - в полза на администрацията, а останалите частично удовлетворяват и двете страни.

Прочети цялата публикация